Протокол № 2077 от 06.11.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2451/2024
- Вид
- Протокол № 2077
- Подписан
- 06.11.2024
- В сила
- 06.11.2024
- Състав
- Цветанка Вълчева
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
ПРОТОКОЛ
№ 2077 гр. Пазарджик, 05.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220102451 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата И. А. П. не се явява, редовно призована. За нея се явява адв. Б., редовно упълномощен да я представлява, с пълномощно приложено по делото.
Не се явява представител за ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призовано.
Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.
Съдът докладва постъпилата молба от ответното дружество, чрез пълномощника си юрк. М., с вх. № 25196/14.10.2024 г., с която сочи, че е запозната с проекта за доклад по делото и няма възражения към същия. Към настоящия момент няма нови доказателствени искания. Във връзка указанията на съда прилага и моли да бъде приета изрична молба на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК за изискване на документи, намиращи се у трета неучастваща в делото страна. Моли, в случай, че на насроченото открито съдебно заседание на 05.11.2024 г. от 11:00 часа, не се яви представител на ответното дружество, делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа заедно с приложените доказателства и направените доказателствени искания. В случай, че ищецът представи нови доказателства или направи нови доказателствени искания, моли да бъде предоставен допълнителен срок за запознаване с тях и възможност да излагане на становище по същите. Към молбата е приложено 1 пълномощно и молба по реда на чл. 192 от ГПК – оригинал.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй като ответното дружество е редовно призовано. Затова и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.
АДВ. Б.:Поддържам исковата претенция. По отношение на доказателствата Вие сте изискали и сте приложили делата от ДСИ и ЧСИ. По делото е постъпила ССчЕ. Остана искането по чл. 192 от ГПК, което ответната страна е направило. Други доказателствени искания нямам. Видно от самия отговор на исковата молба е, че е налице признаване на иска на страница 2.
Признава иска за частта 1251.64 лв. - главница и 1553.50 лв. – лихви, тъй като изрично ответникът е посочил, че над тези суми твърди, че искът е неоснователен, но за тези суми има признание на иска. Другите аргументи, изложени в отговора очевидно аз не ги споделям, но това е в хода по същество.
Поддържам това, което съм заявил в уточняващата молба пред Вас. Това е въпрос на преценка на съда. Това са разноски, направени изцяло в изпълнителното дело. Самите разноски съм ги определил на база, на това което съм получил от ЧСИ – Д. С..
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
В подадената искова молба се твърди, че ищцата е сключила на 27.03.2008 г. договор за потребителски паричен кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /тогава е наименование „ДЖЕТФАЙНЕНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. Договорът е бил за заемна сума в размер на 5000 лв. и срок 5 години. По същия в периода 2008 г. - 2009 г. е извършвала текущи погашения. Впоследствие, поради спиране на плащанията, дружеството се снабдява с изпълнителен лист, издаден на 25.06.2010 г. по ч.гр.д. № 1681/2010 г. на PC Пазарджик. Впоследствие е образувано изп. дело № 273/2010 г. по 2 описа на ДСИ Пазарджик за събиране на сумите по този изпълнителен лист.
По същото са направени множество месечни вноски с различни размери.
Преводите са извършвани по банков път от кметство с. Юнаците, въз основа на наложен запор върху трудовото й възнаграждение от ДСИ при PC Пазарджик. Касае се за плащания първоначално 107.94 лв./месечно, считано от м.04.2013 г., впоследствие от м. 10.2013 г. по 108.33 лв./месечно, общо 972.63 лв. през 2013 г. През 2014 г. са платени 12 вноски по 108.33 лв. всяка, или общо 1299.96 лв. През 2015 г. са платени 6 вноски по 108.33 лв. всяка и 3 вноски по 21.33 лв., или общо 713.97 лв. и през 2016 г. - една вноска от 21.33 лв. Сборът на платените по запора на заплата суми е описан в приложената рекапитулация на справка № 00-61а/30.05.2024 г. и е в размер на 3007.89 лв.
Твърди се, че след м. 01.2016 г. ищцата не е извършвала плащания по кредита, ако е имало такива останали задължения. Нещо повече, след това спрямо нея НЕ са предприемани действия по принудително изпълнение, а изп. дело е било прекратено. Не са осъществени юридически факти по спиране или прекъсване на давността. В тази връзка се твърди, че е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок и оставащите вземания по договора са погасени.
Твърди се, че въпреки гореизложеното на 21.05.2024 г. П. получава уведомление изх. № 13644/10.05.2024 г. на ЧСИ, рег. № *** Д. С.. Със същото е уведомена за образувано изп. дело № 667/2024 г„ за „задълженията й“ по изпълнителния лист, включително главница от 5 070.74 лв. Наложени са й запори по банкови сметки и е уведомена за наличието на нов взискател - „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Към уведомлението е приложен изпълнителен лист с отметки за плащания по него, направени от ДСИ и уведомление за извършено прехвърляне на вземанията изх. № МА 00005960/26.04.2024 г. Съдържанието и на двата документа обаче не е съобразено от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Първият относно предходните извършени погашения, вторият уведомление за цесия, получено на 21.05.2024 г. от доверителката ми.
Правният ефект на цесията настъпва, когато писменото изявление на цедента е достигнало до длъжника, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД. Нещо повече, как цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД я уведомява на 26.04.2024 г. от името на цедент БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., регистрирано в търговския регистър с ЕИК 204915054, при условие че на 04.12.2023 г. този търговец е заличен, видно от справката от АВп!? Налице е хипотеза по чл.41 от ЗЗД, поради прекратяване на ЮЛ - упълномощител. Когато частното 3 правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за редовно уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). В този смисъл е изразеното в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тьлк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, т. 4. В настоящия случай, писмото е изпратено от името на вече прекратено ЮЛ „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България КЧТ, ЕИК 204915054 несъществуващ правен субект, чрез „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Липсата на редовно уведомление от страна на първоначалния кредитор опорочава последвалото производство по извършване и уведомяване за цесията.
Сочи се, че това са двата последващи изпълнителното основание юридически факта. Счита, че са изправени пред хипотеза на погасено по давност вземане и за цесията, на което липсва редовно уведомяване на длъжника. Отделно, не са съобразени плащанията по дълга, извършени в периоди 2013 - 2016 г.
Сочи се, че гореизложените обстоятелства определят правния интерес от завеждане на настоящото дело, тъй като ищцат твърди, че вземанията спрямо нея са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение, както поради липса на основание, така и по размер.
Твърди се, че искът по чл. 439 ГПК на ипотекарния длъжник е отрицателен установителен. Счита се, че не следва да се доказва правния интерес, но се дължи доказване на предпоставките, от които произтича надлежната процесуална легитимация и които в случая безспорна са налице: издаден изпълнителен лист в полза на кредитора срещу длъжника; образувано изпълнително дело, а Кредиторът е насочил изпълнението спрямо длъжника.
Сочи се, че предпоставките на давността следва да се преценяват спрямо главното вземане. В случая са налице писмени доказателства в тази насока, находящи се в кориците на изп. дело № 273/2010 г. по описа на ДСИ Пазарджик. Очевидно е, че към момента на образуване на изп. дело № 667/2024 г. на ЧСИ Д. С. 5 годишния давностен срок е изтекъл. От друга страна, основанията за прекъсване и спиране на давностния срок са в доказателствена тежест на ответника-кредитор. Той следва да докаже онези от тях, които не са сред служебно известните факти - Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК. Твърди, че за 4 изтеклия 5-годишен срок не са осъществени подобни юридически факти спрямо П..
Сочи се, че основен принцип в гражданския процес е принципът на диспозитивното начало - съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Този принцип намира проявление и в изпълнителното производство. Именно в този смисъл е Тълкувателно решение № 2/2015 г.: „Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Сочи се, че в тази връзка подадената от ответника молба за започване на принудително изпълнение по своя характер представлява молба за извършване на процесуално незаконосъобразни действия от страна на съдебния изпълнител, недопустима е и не е годна да прекъсне вече изтеклата погасителна давност.
Твърди се, че чрез поисканите доказателства ще се установи по същество възраженията за изтекла давност - начало, период, доколкото последната има материалноправен характер /т.З от TP № 1 от 04.02.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2012 г., ОСНК/, извършените плащания и липсата на редовна цесия. Всички тези юридически факти са настъпили след производството, по което е издаден процесния изпълнителен лист. Отделно, относимо по отношение на кратката 3-годишна давност е съдържанието на договора за потребителски кредит /при действието на ЗПК-отм./, част от вземанията по който кредиторът е обявил за предсрочно изискуеми. В подкрепа на това е Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК:
Твърди се, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните /в случая „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, 5 като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
Сочи се, че с волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното задължение по договора за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника в забава.
Сочи се, че е сходен настоящия фактически състав, видно от съдържанието на гореописаните писмени доказателства. Предсрочна изискуемост се твърди към 30.06.2009 г., след което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист. Бездействието на първоначалния кредитор след м. 01.2016 г. повече от 5 години е правопогасяващия юридически факт, който следва да съобразим. С оглед общото правило на чл.114, ал. 1 от ЗЗД, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, сме изправени пред хипотеза на погасени по давност вземания - 5070.74 лв. главници; акцесорни вземания - 7 472.49 лв. лихви за забава; мораторни лихви и разноски, или общо 14 637.75 лв., съгласно уведомлението на ЧСИ.
Искането към съда е да приеме за установено спрямо ответника, че И. А.
П. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумите, описани в изпълнителния лист и предмет на изп. дело № 667/2024 г. на ЧСИ, рег. № *** - 5070.74 лв. главници; акцесорни вземания - 7 472.49 лв. законна лихва за забава; мораторни лихви - 341.42 лв и 1753.10 лв. разноски, или общо 14 637.75 лв., поради изтекъл давностен срок.