Определение № 214 от 02.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Варна, 02.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500161 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба/наименувана молба/ от В. Я. Т., чрез процесуалния й представител Д. Ш., против разпореждане №1342/10.03.2025г., постановено по в.гр.д.№1546/24г. по описа на ВОС, с което е оставена без уважение молба вх.

№6738/10.03.2025г., подадена от В. Я. Т., чрез процесуалния й представител Д.

Ш., за спиране на сроковете за обжалване на решение №164/18.02.2025г., постановено по в.гр.д.№1546/24г. по описа на ВОС, до връчване на решението на Д. Ш..В жалбата се твърди, че разпореждането е недопустимо, защото засяга и отменя законни права на жалбоподателката В.Т. и представлява произнасяне, което многократно надхвърля правомощията на съда.Излага се, че посоченият от В.Т. пълномощник по делото до окончателното му приключване, съгласно представеното по делото нотариално заверено пълномощно, е нейната майка Д. В. Ш., на която и са връчвани всички книжа по делото, с изключение на решение №164/18.02.2025г., постановено по в.гр.д.

№1546/24г. по описа на ВОС.Не е в правомощията на съда да решава кой от представителите на въззивника има право да обжалва посоченото решение.Съдът е бил задължен да връчи препис от решението и на пълномощника на В.Т. Д.Ш., което не е сторил.В тази връзка пълномощникът е депозирал изрично искане до съда с вх.№5865/27.02.2025г. за връчване на препис от решението.Не е в правомощията на съда да дерогира волята на въззивника, изрично изразена с нотариално завереното пълномощно, и да се разпорежда от негово име кой има право да получи решението.Ето защо е била депозирана и молба вх.№6738/10.03.2025г. от пълномощника на В.Т. за спиране на сроковете и тяхното удължаване, съгласно разпоредбите на чл.61 и 63 от ГПК, за обжалване на решението до връчване на препис на пълномощника на В.Т. Д.Ш. или до произнасяне на ВКС по молбата с пр.осн.

1 чл.255 от ГПК във връзка искане с вх.№6145/04.03.2025г. и искане с вх.

№6269/05.03.2025г. във вр. с разпореждане №1208/04.03.2025г.Изложеното от съда прегражда процесуалните права на въззивника и на пълномощника Д.Ш..С обжалваното разпореждане ВОС е демонстрирал, че не се интересува от произнасянето на ВКС по молбата с пр.осн. чл.255 от ГПК, не се интересува от разпоредбите на ГПК, не се интересува от националното и от международно законодателство.Предвид изложеното се претендира разпореждането да бъде обезсилено и делото върнато на ВОС с указания за произнасяне.

Въззиваемият Я. С. Т. в депозирания отговор по жалбата от в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния му представител адв.Д.В., поддържа становище за нейната неоснователност.

На 31.03.2025г. е постъпило искане от жалбоподателката, чрез процесуалния й представител Д.Ш., за отвеждане от разглеждане на делото на докладчика и останалите членове на състава на осн. чл.22, ал.1, т.6, вр. чл.22, ал.1, т.5 от ГПК, т.к. са участвали в разглеждането на други частни производства пред ВАпС - ч.гр.д.№420/24г., ч.гр.д.№421/24г., ч.гр.д.№579/24г., ч.гр.д.№248/24г., ч.гр.д.№261/24г., ч.гр.д.№37/25г. и ч.гр.д.№84/25г. по повод в.гр.д.№1546/24г. по опис на ВОС и в.гр.д.№715/24г. по описа на ВОС, като същите са изземвали функциите на ВКС нееднократно, превишавайки правомощия, още повече, че подлежащи на касационен контрол определения по тези дела са постановявани от посочените съдии като окончателни.Поддържа се, че с оглед изложеното будят редица притеснения и подозрения не само обективността и мотивацията на посочените апелативни съдии да правораздават по повод в.гр.д.№1546/24г. и в.гр.д.№715/24г. по описа на ВОС, но и това, дали същите не възнамеряват отново, превишавайки правомощия и злоупотребявайки с власт, да дерогират, с оглед постигане на предопределен резултат по неизвестни за страната причини, и чл.39, ал.1, и чл.38, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.33, ал.1 и чл.34 от ГПК, във вр. с чл.32, ал.1, т.2 от ГПК, и чл.62, ал.1 и ал.4 от ГПК.

Съставът на ВАпС приема, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.22 от ГПК за отвод от разглеждане на настоящото производство, вкл. по чл.22, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК.Преимуществено цитираните от жабоподателката производства са били образувани пред ВАпС по подадени от нея молби по чл.255 от ГПК за определяне на срок при бавност по в.гр.д.№1546/24г. и по в.гр.д.№715/24г. по описа на ВОС, които са били прекратени от ВАпС и изпратени на ВКС по подсъдност, по които и ВКС се е произнасял впоследствие по същество по подадените от страната молби с пр.осн. чл.255 от ГПК.Останалите три дела са образувани по подадени, съответно от В.Т. и В.Т./нейн дядо/ частни жалби по реда на чл.274, ал.2 от ГПК против други актове по в.гр.д.№1546/24г. и съответно в.гр.д.№715/24г. по описа на ВОС/определение за спиране на въззивното производство и определения, с което е отказано на В.Т. и съответно В.Т. да бъдат освободени от заплащане на държавна такса в размер на 15лв. по подадени по въззивните дела частни 2 жалби/.Постановените от ВАпС определения по частните жалби са окончателни съгласно разрешенията, дадени в ТР №2/2018 от 23.06.2022г. на ОСГТК на ВКС.Съставът на ВАпС не е участвал в разглеждането на в.гр.д.

№1546/24г. и съответно в.гр.д.№715/24г. по описа на ВОС, нито може да се счита, че съществуват други обстоятелства, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.Поради липса предпоставките, предвидени в чл.22 от ГПК, искането за отвод следва да се остави без уважение.

Производството по в.гр.д.№1546/24г. по описа на ВОС е образувано по подадената от В. Я. Т. въззивна жалба против решение №1596/08.04.2024г., постановено по гр.д.№1660/23г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от В. Я. Т. против Я. С. Т. иск с пр.осн. чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.3 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в резултат от наложената по искане на Я. С. Т. обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.д.№2803 и изпълнително дело №2804 - двете по описа за 2011г. на ЧСИ С.Данова, peг. №718 при КЧСИ, по силата на определение №4914/09.05.2022г., постановено по гр.д №16072/21г. по описа на ВРС, впоследствие отменено с определение №4614/12.12.2022г., постановено по ч.гр.д.№2420/22г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 13.02.2023г. до окончателно изплащане на сумата.

С решение №164/18.02.2024г., постановено по в.гр.д.№1546/24г. по описа на ВОС, обжалваното решение на ВРС е изцяло потвърдено.Препис от решението е връчен на 26.02.2025г. на назначения на ищцата/въззивница пред ВОС/ от ВРС процесуален представител по предоставената й по нейно искане от ВРС правна помощ адв.А.Андонов.Процесуален представител на страната в производството е и нейната майка Д. Ш. съгласно пълномощно от 13.06.2023г., представено по първоинстанционното дело.

С молба от 27.02.2025г. въззивницата, чрез Д.Ш., е поискала постановеното по делото решение да й бъде вречено незабавно чрез Д.Ш. чрез ССЕВ, за да бъде упражнено неприкосновеното й право, същото да бъде атакувано, поради неговата нищожност пред ВКС и да бъде сезиран ЕС за злоупотребите с власт и съдийския произвол във ВОС срещу български граждани.С разпореждане от 03.04.2005г. ВОС е оставил без уважение молбата, приемайки, че решението е връчено надлежно, чрез адв.А.Андонов.

С молба вх.№6738/10.03.2025г. въззивницата, чрез Д.Ш., е поискала да се постанови спиране на сроковете за обжалване на решение №164/18.02.2025г., постановено по в.гр.д.№1546/24г. по описа на ВОС, до: връчване на същото на пълномощника на въззивника В. Я. Т. - Д. В. Ш.; произнасяне на ВКС по депозираните от В.Т. молби по чл.255 от ГПК и частни жалби до ВКС, част от които са обективирани в писмо с изх. №50112/18.02.2025г. по описа на ВКС, 3 приложени в депозираните от въззивника молба с вх. №5444/05.03.2025г. и молба с вх.№6666/07.03.2025г. с искания за определяне на разумен срок на ВОС за връчване на препис от решението на Д.Ш. и разумен срок за произнасяне на административния ръководител на ВОС по посочени отправени искания до него от страната; произнасянето на последния по така отправените искания; произнасянето на ВАпС по частна жалба с вх.

№6467/06.03.2025г. срещу определение №845/13.02.2025г., която понастоящем безпредметно е без движение и разглеждане, въпреки, че след депозиране на цитираната жалба съдът е превишил правомощия, произнасяйки се по молба с вх. №6271/05.03.2025г. с разпореждане №1276/06.03.2025г., по силата на което отказал да администрира молба до съда по делото, което съставът разглежда и е решил, което пък е постановено, видно от ел. регистър, след докладваната на съда частна жалба; поправката и допълнението на протокол по аргументи на чл.151 от ГПК; връчване на заверен препис, съгласно разпоредбата на чл.102в, ал.3, т.4 от ГПК от молба регистрирана с вх. №4602/17.02.2025г., с обективирано искане за същото в молба с вх. №4651/17.02.2025г.; регистриране и администриране на искане с вх.№5444/05.03.2025г. по описа на ВОС по книжата и електронното досие на в.гр.д.№1546/24г., обективирано в искане с вх. №6666/07.03.2025г.

С обжалваното разпореждане молбата е оставена без уважение.

Съдът приема, че постановеният от ВОС като въззивен съд съдебен акт не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и 2 от ГПК - той не е нито преграждащ по-нататъшното развитие на делото, нито неговото обжалване е изрично предвидено.Предвид горното така подадената против него частната жалба е недопустима, съответно недопустимо е образуваното по нея производството пред ВАпС и същото подлежи на прекратяване.За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че сроковете за обжалване не подлежат на самостоятелно спиране, нито на продължаване/чл.63, ал.3 от ГПК/, като ако и да се приеме, че независимо от начина на изразяване страната по същество е отправила и искане за спиране на делото, и като последица прилагане на чл.61 от ГПК, то отново актът на съда, с който това искане е оставено без уважение, не би подлежал на съдебен контрол, вкл. и относно неговата допустимост, като непреграждащ развитието на делото и чието обжалване не е изрично предвидено.Също за пълнота следва да се посочи, че в срока по чл.283 от ГПК В.Т., чрез В.Ш., е подала касационна жалба против постановеното въззивно решение, която понастоящем се администрира.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№2414/31.03.2025г., подадена от В. Я.

Т., чрез процесуалния й представител Д. Ш., за отвеждане на настоящия 4 съдебен състав от разглеждането на в.ч.гр.д.№161/25г. по описа на ВАпС, гр.о.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№161/25г. по описа на ВАпС, гр.о.

Определението, в частта му, с която е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд.В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5