Решение № 1155 от 27.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330207146 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-007563/31.10.2022 г. на Началник Група към ОДМВР-Пловдив, Сектор ПП - Пловдив, с което на П. Г. Д., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 182, ал. 5. вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. Г. Д. иска за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно по конкретно изложени доводи. Жалбоподателят редовно призован, не се явява, процесуалният му представител също не се явява. В постъпило становище се претендират разноски за оказана безплатна правна помощ на близък.

Административнонаказващият орган – Сектор "Пътна полиция" ОДМВР – Пловдив, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Ангажира писмено становище, с което моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Пловдивски районен съд - VII н. с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество, 1 същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение бл. № 219699/23.09.2022 г. актосъставителят С. В. е констатирал, че на 08.08.2022 г., в 16: 42 часа в гр. Пловдив, на ул. „Кукленско шосе“, срещу №3, посока на движение от север към юг, П. Д. е управлявал товарен автомобил „Ситроен Джемпер“, с рег. № *****, собственост на „Лиа дизайн“ ЕООД със скорост 84 км/ч, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за движение в населено място, като скоростта е била превишена със 34 км/ч; намалена с 3% поради възможна грешка на техническото средство ARH

CAM

S1 № 120CCA8.

Актосъставителят е посочил, че нарушителят имал два електронни фишова серия К № 2567481, влязъл в сила на 15.11.2021г. и серия К № 6118248, влязъл в сила на 01.08.2022г., с което той представлявал водач, системно превишаващ разрешената максимална скорост за населено място. В акта било вписано, че с деянието си Д. е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Процесното МПС било собственост на „Лиа дизайн“ ЕООД, затова АУАН бил съставен след представена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от представител на фирмата, в която декларирал, че на процесната дата и час автомобилът бил управляван от жалбоподателя П. Д..

Въз основа на този акт било издадено наказателно постановление, с което за установеното именно с АУАН нарушение, и на основание чл. 182, ал.

5 във вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на П. Д. било наложено наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозсно средство за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство бе разпитан актосъставителят С. В., който описва реда за установяване на нарушението за скорост и процедурата за санкциониране на нарушителя. Разяснява, че превишението на скоростта било установено с автоматично техническо средство, а жалбоподателят бил установен като водач след попълнена декларация от собственика на автомобила.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни и обективни, доколкото не противоречат на събраните по делото писмени доказателства.

От събрания доказателствен материал, в частност от представената по преписката снимка от клип действително се установява превишаване на определената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на стойност за скорост в населеното място, извършено от П. Д. с посоченото в акта и НП моторно превозно средство, представляващо административно нарушение на горепосочената норма от ЗДвП.

По делото от въззиваемата страна е представена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП ведно с копие от СУМПС. В съставения и приобщен по делото като писмено доказателство протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. е посочено, че с преносимата система за видеоконтрол е поставена с начален час на работа в 12.00ч и краен час на работа 18.00ч. От 2 изложеното се установява, че процесния клип е заснет в посочения времеви интервал, а именно в 16:42ч.

Установяването на нарушението е било извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, "когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. " Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл. 30, ал. 5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип.

Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от представения протокола за последваща проверка № 123-СГ-ИСИС/02.12.2021г. се установява, че на уреда е извършена последваща проверка на 02.12.2021 г., тоест уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 02.12.2022 г., а нарушението е установено на 08.08.2022 г. От тази проверка е установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство.

Относно твърдението на жалбоподателя, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичането на срока по чл. 34 от ЗАНН, то съдът счита, че същото е несъстоятелно. За да се приеме, че в случая е изтекъл давностният срок за образуване на административнонаказателно производство следва да не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В случая нарушителят /жалбоподателят/ е бил открит на 23.09.2022 г. – с попълването от страна на собственика на автомобила на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която е посочено, че именно жалбоподателят на 08.08.2022 г., в 16:42ч. е управлявал процесния автомобил.

АУАН е съставен на същата дата, при което тримесечният срок от откриване на нарушителя не е изтекъл, нито едногодишният от извършване на деянието.

Въпреки това НП следва да бъде отменено поради следните основания:

Разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Въпросът тук е дали е налице "системност" и дали жалбоподателят правилно е бил наказан с глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Легалната дефиниция на понятието системно се съдържа в § 6, т. 62 3 от ДРЗДвП, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателното постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Съгласно константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389/27.04.1999 г., на ВКС, ТР № 3/15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост, като съдебната практика приема, че проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима, разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП. Без значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с ЕФ. Значимото е да са налице повече от три прояви на неспазване на изискването по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на чл. 182 от закона. Законодателят изиска системност, т. е. наличие на известна устойчивост и трайност на поведението. Административнонаказващият орган се е мотивирал, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 2567481 и ЕФ серия К № 6618248. В случая не са налице три или повече нарушения за една година, поради което не е изпълнено и изискването за системност на нарушението.

С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Независимо от изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. С. Й., за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите, при които адвокатът е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на изброени в чл. 38, ал. 1 от ЗА лица, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотеза на безплатно оказана правна помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в чл. 38, ал. 1 от ЗА категории лица, и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. По делото не е представен договор, сключен между жалбоподателя и процесуалния представител, за вида и начина на оказване на правна помощ.

Приложеното пълномощно удостоверява представителната власт на адв. Й., но не може да замести липсващия договор за правна защита и съдействие.

Поради изложеното, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуалния представител на жалбоподателя не следва да се определя и присъжда.

Мотивиран от гореизложеното Съдът:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-007563/31.10.2022 г. на Началник Група към ОДМВР-Пловдив, Сектор ПП - Пловдив, с което на П. Г. Д., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 182, ал. 5. вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5