Решение № 961 от 03.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20263110201643 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на П. И. П. ЕГН **********, от гр.Варна, депозирана чрез адв.Й. А. против НП № 26-8703-000025/ 26.03.2026г. на Началник сектор в ОД на МВР- Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“, с което на въз.П. са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 500,01лв. / 255,65 евро/ и „Лишаване от право да управлява МРС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, твърди се, че въззивникът по никакъв начин не е бил уведомен както за това, че за процесното МПС не е имало сключен валиден договор за застраховка „ГО“, така и за прекратяването на регистрацията на процесното МПС по служебен ред.В този смисъл се излагат аргументи за липса на субективна страна от състава на приетото за установено нарушение, 1 допуснати били процесуални нарушения при конкретизирането на нарушената правна норма, излагат се в условията на евентуалност мотиви за приложение както на чл.28 от ЗАНН, така и на чл.9 ал.2 от НК, оспорва се отнемането на контролни точки и в заключение се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въз.П., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.А., надлежно упълномощен и приет от съда, който поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено , като незаконосъобразно и неправилно въз основа на доводите, изложени в жалбата , като се иска и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представител на органа издал НП, редовно призован, не се явява, депозира се писмено становище с аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и моли НП да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 27.02.26г. около 14,21ч. полицейски екип на сектор СПС при ОД МВР Варна, в който участвал и св.К., спрял за проверка л.а. „*“ с per. № *, движещ се по ул.“* *“ в посока центъра на града, на пътен възел с бул.“*“.

При извършената полицейска проверка полицейските служители установили, че автомобилът се управлявал от въз.П. П. и е собственост на * * П.. От извършената допълнителна справка полицейските служители установили, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП -/ без гражданска отговорност/. Във връзка с горното св.К. съставил АУАН по ЗДвП срещу водача на автомобила.Автомобилът бил с рег. табели към моме3нта на проверката.АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил надлежно връчен, като след запознаване със съдържанието на акта жалбоподателят го подписал съставеният без възражения.

Предвид горното била образувана и прокурорска преписка №3871/26г. по описа на ВРП.

Запознавайки с материалите по преписката прокурорът приел от фактическа страна следното:

2

„На 27.02.2026 г., около 14:05 ч., П. И. П. управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „*“ с per. № *, собственост на * * П., по улиците на гр. Варна. Докато се движел на пътен възел от бул. „* *“ в посока към бул.

„*“, П. бил спрян за рутинна проверка от полицейски служители при Второ РУ при ОД на МВР - Варна. В изпълнение на служебните си задължения, К. Д.

К. и * * * - полицейски служители във Второ РУ при ОД на МВР - Варна, при извършената проверка установили, че т.а. „*“ с per. № * е със служебно прекратена на 25.11.2025 г. регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

С оглед констатираното нарушение на П. бил съставен АУАН за нарушение по чл. 140, ал. 1 6т ЗДвП.

В хода на проверката били изискани и приложени релевантни документи, както и било снето сведение от П. П.. В сведението си П. заявил, че автомобилът е служебен - собственост на * П., и че не е знаел, че същият е с прекратена регистрация поради несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а го научил едва след като е била извършена проверка от органите на полицията. На 27.02.2026 г, регистрацията на МПСто била служебно възстановена поради сключена застраховка „гражданска отговорност“.

След приключване на работата по преписката, същата е била изпратена от Второ РУ при ОД МВР - Варна за произнасяне по компетентност, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.“

След анализ на всички събрани в хода на проверката материали прокурорът приел, че досъдебно производство не следва да се образува, тъй като не са на лице достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК за извършено престъпление от общ характер и по-конкретно за такова по чл. 345, ал. 2 от НК. Този свой извод прокурорът мотивирал със следното:

„Съгласно горепосочената разпоредба от НК, подлежи на наказание „онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред“. Доколкото в допълнителната разпоредба на чл. 93 от НК няма легална дефиниция за понятието „регистрация на МПС по надлежния ред“, то това означава, че нормата е бланкетна и диспозицията й препраща към разпоредбите на нормативен акт, различен от НК. В случая това е Законът за движението по пътищата и по-конкретно §6, т. 6 (добавена с изменение на закона, въведено с ДВ, бр. 101 от 2016 г.) от същия, според която:

3

„Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер“. Систематичното тълкуването на двете разпоредби води до недвусмисления извод, че в чл. 345, ал. 2 от НК е предвидена наказателна отговорност за водач на МПС, което няма първоначална регистрация по см. на §6, т. 6 ЗДвП, т.е. - то или никога не е било регистрирано по надлежния ред - уреден в чл. 140 и сл. от ЗДвП и Наредба № 1-45от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - или пък този ред е бил нарушен. Служебното прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство поради това, че в даден момент автомобилът е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, регламентирано в чл. 143, ал. 10 ЗДвП, не може да се приеме за липса на регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП гласи следното: „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“. Тук и самият законодател е отбелязал първо, че регистрацията се прекратява служебно и второ, че става дума за регистрирано ППС. А в чл. 345, ал. 2 от НК се визират случаи на липсваща изобщо регистрация, или на такава, която не е извършена по надлежния ред. Наказателната отговорност не може да се обосновава въз основа на разширително тълкуване или правоприлагане по аналогия аргумент от чл. 46, ал. 3, вр. ал. 2 от Закона за нормативните актове. Ако законодателят е имал предвид наказателна отговорност да се носи и за прекратена регистрация на МПС, то това е следвало да бъде посочено изрично в чл. 345, ал. 2 от НК (чийто текст би изглеждал например така: „Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, или чиято регистрация е била прекратена“). В разрез с основни принципи на наказателното право би било да 4 се приеме, че по този текст от НК наказателна отговорност се носи и за деяние, което не е изрично предвидено, а неговата съставомерност се „извлича“посредством разширително тьлкуване на понятието „МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“.

В настоящия случай горепосоченият автомобил е бил регистриран по надлежния ред, но собственикът е бездействал в един период от време и не е подновил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което на 25.11.2025 г. регистрацията му е била прекратена. На 27.02.2026 г. не собственикът, а П. П. е управлявал автомобила. Същият отрича въобще да е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. Деянието по чл. 345, ал. 2 от НК изисква форма на вината пряк умисъл - деецът следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и да ги е целял. Ето защо, след като П. П. не е знаел, че е управлявал автомобил с прекратена регистрация, неговото деяние не може да се приеме за умишлено. Предвид гореизложеното, поведението му не е било престъпно, а би могло да доведе единствено до ангажиране на административно-наказателна отговорност. Следва да се отбележи, че в кратък период от време след извършеното деяние /съгласно приобщената по преписката справка и въз основа на служебно извършена от наблюдаващия прокурор проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на електронния сайт https://www.guaranteefund.org/ е била сключена застраховка „ГО“ за процесния автомобил и регистрацията му е била подновена.“

Предвид горното и на основание чл. 213, чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК,наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство.

Въпреки изразеното становище на прокурора за липса на виновно поведение, въз основа на материалите по преписката и постановлението на ВРП на 26.03.2026г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

В с.з. се приобщиха и материалите от преписката на ВРП и допълнително изисканите от съда писмени доказателства, от които е видно, че липсват доказателства както за това по надлежния ред жалбоподателят да е 5 бил уведомен, че застрахователната полица е прекратена/ няма доказателства изпратеното уведомление от ГФ да е било получено от адресата, тъй като се изпраща с кореспондентска пратка, т.е. без обратна разписка/, както и за това жалбоподателят да е бил уведомен, че автомобилът е бил служебно дерегистриран/ съгласно съпроводителното писмо, според АНО не е дължимо такова уведомяване/.

В с.з. актосъставителят даде показания във връзка с извършената проверка, като потвърди, че процесният автомобил е бил с рег. табели по време на проверката.

Съдът кредитира изцяло гласните доказателства по делото, като напълно кредитира и писмени доказателства, приобщени по делото, тъй като същите кореспондират с установената фактическа обстановка и са непротиворечиви по между си.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотопоказанията на св.К. и писмените доказателства по преписката на ВРП, заповеди и от останалите писмени доказателства по делото, приложени в АНП, в материалите по прокурорската преписка и тези, допълнително изискани и приобщени в с.з..

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.