Решение № 390 от 03.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Пазарджик, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Г. Петров

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно гражданско дело № 20265200500673 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител.

Същото е образувано по жалба с вх.№ 7813/07.07.2026 г. от А. К. Д., длъжник по ИД № 20198890400615 по описа на ЧСИ Д. С., рег. № 889 на КЧСИ, с район на действие ОС – Пазарджик, против разпореждане на ЧСИ инкорпорирано в съобщение изх. № 20021/01.07.2026 г., с което в нейна тежест са възложени такси в размер на 173,42 евро.

В жалбата са наведени съображения за недължимост на така определените такси, тъй като изпълнителното производство било прекратено по молба на взискателя Община Пазарджик, поради погасяване по давност на задължението. Искането е да бъдат отменени действията на ЧСИ Д. С., с които са възложени на жалбоподателката разноски в размер на 173,42 евро, а в условията на евентуалност същите да бъдат изменени до действително дължимия размер.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя Община Пазарджик, в което се посочва, че определянето на вида и размера на таксите в изпълнителното производство, както и на кого следва да бъдат възложени е от компетентността на ЧСИ.

Постъпили са мотиви от страна на ЧСИ- Д. С., в които се твърди, че подадената частна жалба е недопустима и неоснователна. Изложени са доводи в тази насока. Искането е да се остави жалбата без уважение, като неоснователна.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си, провери изцяло валидността на обжалваното постановление, неговата допустимост, а 1 по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано на 13.05.2016 г. пред ДСИ при РС-Пазарджик за събиране на публични задължения на Община Пазарджик, установени с АУЗ № 2710/20.12.2013 г., с приложена ПДИ с основание чл. 182, ал. 1 ДОПК. С молба от 17.05.2019 г. Община Пазарджик е поискала делото да бъде изпратено на ЧСИ Д. С. на основание чл. 427 ГПК и на 23.05.2019 г. е образувано ИД № 20198890400615 пред ЧСИ.

По така образуваното дело не са постъпвали и не са превеждани от ЧСИ суми в полза на Община Пазарджик за погасяване на задължението. На 15.04.2026 г. взискателят Община Пазарджик е уведомил ЧСИ, че вземанията му са погасени по давност и е поискал прекратяване на производството. С Постановление от 01.07.2026 г. ЧСИ е прекратил производството по молба на взискателя. Със съобщение изх. № 20021/01.07.2026 г. е била уведомена жалбоподателката, че дължи заплащането на такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 173,42 евро.

Съдът намира подадената жалба за допустима, а по същество за основателна.

Обжалвани са в срок подлежащи на обжалване действия на ЧСИ по смисъла на чл.435, ал.2, т. 7 от ГПК. В текста на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК е предвидена възможността длъжника да обжалва разноските по изпълнението.

Задължителни указания по приложението на тази правна норма са дадени в т.

2 на ТР № 3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по въпроси на изпълнителното производство. Посочено е, че по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК подлежи на обжалване всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноски в изпълнителното производство, без да е необходимо издаването на изпълнителен лист за разноските. Вземането за разноски се реализира принудително в самото изпълнително производство, като акта на съдебния изпълнител представлява пряко изпълнително основание.

В случая разноските по принудителното изпълнение са инкорпорирани в обжалваното съобщение до жалбоподателката и за същия е налице основание за обжалването им, поради което направеното възражение от страна на ЧСИ за недопустимост на жалбата се явява неоснователно.

От друга страна настоящия състав намира за основателна подадената жалба срещу действията на ЧСИ като съобразява разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, която предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно чл.

433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Видно от копието на изпълнителното дело приложено към настоящото производство, ЧСИ Д. С. действително е извършила всички действия, за които са начислени горепосочените такси, поради което съдът счита, че тези такси са дължими, като в случая на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК задължението за плащането им тежи върху взискателя, предвид прекратяването на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т.2 от ГПК, по писмено изразено искане от страна на взискателя.

2

Предвид горното жалбата против действията на съдебния изпълнител за определяне на разноските по изпълнителното дело, с които в тежест на жалбоподателката са възложени такси в размер на 173,42 евро се явява основателна, а обжалваните действия на ЧСИ следва да бъдат отменени.

По изложените съображения, както и на основание чл.

437 от ГПК Пазарджишки окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ Д. С., рег. № 889 на КЧСИ, инкорпорирано в съобщение изх. № 20021/01.07.2026 г. по ИД № 20198890400615, с което в тежест на длъжника А. К. Д. са възложени такси и разноски в размер на 173,42 евро.

Решението на основание чл. 437, ал.4 от ГПК е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3