Решение № 1291 от 01.11.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3514/2021
- Вид
- Решение № 1291
- Подписан
- 01.11.2022
- Състав
- Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.255, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 7 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 1291 гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Машев
Членове:
Златина Рубиева
Петя Алексиева при участието на секретаря Ива Андр. И.а като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211000503514 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260302 от 19.10.2021 г., постановено по гр.д. № 139/2021 г., Софийски окръжен съд, гражданско отделение, 8 състав е отхвърлил предявения от Х. Т. И. срещу Софийски градски съд иск за заплащане на сумата 25 050 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото му на разглеждането на гр.д.
№ 526/2020 г. на СГС, производството по което не е приключило, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска.
С Решението ищецът е осъден да заплати на ответника и сумата 200 лв. за разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок на 28.10.2021 г. чрез електронна поща въззивна жалба вх.№ 266571/28.10.2021 г. на ищеца Х.
Т. И. чрез процесуалния му представител адвокат С. И., с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено в първоинстанционното дело /стр.7/. Въззивната жалба е подписана с валиден КЕП.
1
Решението се обжалва изцяло. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения.
Поддържа неправилност на извода на първоинстанционния съд, че с оглед предмета на воденото от ищеца и неприключило гр.д. № 526/2020 г. на СГС, по повод на което е заявена претенция по чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, то продължителността на производството по него до момента на предявяване на иска обективно не би могло да бъде пряк източник на неимуществени вреди за ищеца, както и че с оглед предмета на висящото дело, във връзка със забавянето на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди, както и етапа, в който то се намира, не може да има пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди /”чувства на фрустрация, малоценност и безпомощност поради безпричинното забавяне” на това дело/ и продължителността на производството, дори и настъпването на такива вреди да се приемат за доказани по делото. Поддържа се, че тези изводи на съда са абсурдни и противоречат на практиката на ВКС. Твърди неправилност и на извода на съда, че свръхактивното процесуално поведение на ищеца граничело със злоупотреба с права. Твърди, че частните жалби и молби за бавност не са били пречка за предприемане на действия по движение на делото от първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения и по съществото на спора.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноските и пред двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответника в първоинстанционното производство Софийски градски съд чрез пълномощник юрисконсулт Д. Д. с подробно изложени доводи и съображения против оплакванията в жалбата по съществото на спора.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Евентуално, ако съдът приеме, че общата продължителност на делото към момента надвишава разумния срок, то моли да приеме, че това не се дължи на поведението на 2 ответника, евентуално, ако съдът приеме, че ответникът носи отговорност за забавяне на делото, то моли да приеме, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено по делото да са налице обичайните вреди за въззивника предвид ниския залог на делото за него, което е основание държавата в лицето на СГС да бъде освободена от отговорност. Евентуално, ако съдът приеме, че обичайните вреди са налице, то да приеме, че същите са в изключително нисък размер предвид липсата на жизненоважен интерес у пострадалия от решаването на правния спор и съответно да присъди минимално обезщетение, тъй като претендираните от ищеца са прекомерни с оглед правилото на чл.52 от ЗЗД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съобразно приложения към въззивната жалба списък по чл.80 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата му по съображения, подробно изложени в нея, както и в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, така както са заявени с въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник Софийски градски съд в писмена молба оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение на посочените в отговора основания.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което с отговора на въззивната жалба е представен и списък по чл.80 от ГПК. При условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.
Контролиращата страна САП, участваща по делото съгласно чл. 10, ал.
1 от ЗОДОВ, в откритото съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Оспорва въззивната жалба, не оспорва отговора на тази жалба.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно 3 съединени искове с правно основание чл.2б, ал.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Х. Т. И. срещу Софийски градски съд за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 050 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в периода от 15.01.2020 г. /когато е подадена исковата молба до СГС/ до окончателното решаване на делото от СГС, които вреди са настъпили в пряка причинна връзка от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на гр.дело № 526/2020 г. по описа на СГС, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска19.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В мотивите си първоинстанционният съд изключително прецизно, коректно, в пълнота и хронологична последователност е проследил и изложил фактите относно процесуалното развитие на гр.дело № 526/2020 г. по описа на СГС, І-13 състав и така изложената фактическа обстановка кореспондира напълно със събраните по делото писмени доказателства, поради което въззивният съд препраща към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, по която спор между страните няма.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.2б от ЗОДОВ.
Ищецът предявява иск за обезщетение за вреди по висящо производство, с твърдението, че същите са му причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
4
Настоящият съдебен състав намира, че искът е допустим и е предявен от лице, което притежава материално-правна легитимация, чиито права и задължения се засягат пряко от производството по гр.д. № 526/2020 г. по описа на СГС, І-13 състав. По силата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ всяко лице, което е увредено от действията или бездействията на съдебните органи в рамките на едно незавършило с окончателен съдебен акт производство, може да подаде жалба пред съд и в рамките на едно отделно исково производство да претендира обезщетяването на нанесените му вреди.
Нормата предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.
Съгласно установената практика механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно найбързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. Разумният характер на производството се определя в зависимост от обстоятелствата по делото и предвид критерии, утвърдени в съдебната практика, по-специално сложността на делото, поведението на жалбоподателя и това на компетентните органи. По тази последна точка, залогът на спора за заинтересованото лице също се отчита.
Критерии за разумност на срока са характера и сложността на делото, фактическа и/или правна сложност на делото, като преценката за това винаги е конкретна и тя трябва да е била действителната причина за забавяне на делото.
В случая заведеното пред СГС дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, доколкото ищецът претендира обезщетение за вреди по висящо административно производство пред АССГ с твърдението, че 5 същото не се разглежда и решава в разумен срок. Събирането на доказателства и тяхната преценка е ограничена до изискване на копие от съответното административно дело.
Следващият критерии за разумност на срока е поведението на ищеца, като държавата не отговаря за забавяния дължащи се на поведението на лицето, което твърди, че правото му на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено. Ако лицето упражнява своите процесуални прави по нормален начин (например обжалва решение или определение), причинената по този начин допълнителна продължителност не се счита за забавяне, за което държавата отговаря, но изтеклото време се включва в общата продължителност на производството.
В конкретния случай и като съобрази началото на процеса поставено с подаването на исковата молба на 15.01.2020 г. и липсата на фактическа и правна сложност на делото, въззивният съд намира, че е налице забавяне на разглеждане на делото над разумния за това срок.
Това забавяне е осъществено както с незаконосъобразните указания, дадени както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, така и с продължителното, извън разумния срок, разглеждане и произнасяне от Апелативен съд-София по частни въззивни жалби вх.№ 8160/15.06.2020 г. и вх.№ 52974/15.06.2020 г. от Х. Т. И. срещу разпореждане № 9214/13.03.2020 г. по гр.д.№ 526/2020 г. по описа на СГС, което забавяне е констатирано и с Разпореждане № 153/26.08.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 2450/2020 г. по описа на ВКС, ГК, Четвърто отделение.
Незаконосъобразните действия на първоинстанционния съд-ответника по делото и на въззивния съд Апелативен съд София, довели до забавяне на делото, се изразяват в следното:
На 07.02.2020 г. ищецът депозира въззивна частна жалба срещу постановеното на 27.01.2020 г. определение, с което не е уваженото искането му с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса. В тази частна жалба се съдържа искане за освобождаването на частния жалбоподателя от дължимата за обжалването държавна такса.
Разпечатката съдържа 46 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a123d897-b29b-4882-88f8-d61fb36e8595