Решение № 602 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20211110170854 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Б.Д.“ ЕАД (уточнена с молба от 04.12.2025 г.) срещу И. Р. Ж., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.06.2019 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 27.11.2025 г., постановени по ч. гр. дело № 4602/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, както следва: сумата от 9468,85 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит за текущо потребление от 21.06.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.06.2019 г. до окончателно плащане; сумата от 6978,60 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.04.2014 г. до 22.05.2019 г.,сумата от 635,77 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата (санкционираща лихва) за п е р и од а от 10.04.2014 г. до 22.05.2019 г.; сумата от 39,46 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.05.2019 г. до 06.06.2019 г., както и сумата от 120,00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит.

Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за кредит за текущо потребление от 21.06.2013 г., по силата на който отпуснал на ответника кредит в размер на 10 000 лева, която сума същият следвало да върне на 120 месечни вноски с падеж 10-о число на месеца. Поддържа, че кредитът се 1 олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 7,95 % годишно или 0,02 % на ден при изпълнение на условията по „Договор за ползване на пакети Частно банкиране на Б.Д. ЕАД“ и приложенията към него, сключен между страните по договора. Сочи, че при нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава съгласно „Договора за ползване на пакети Частно банкиране на Б.Д. ЕАД“. Навежда твърдения, че максималния размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 14,95 % годишно или 0,0415 % на ден. Сочи, че поради неплащане на вноски с падежни дати за периода от 10.04.2014 г. до 10.05.2019 г., целият остатък от кредита е обявен за предсрочно изискуем, за което надлежно бил уведомен ответникът, като датата на предсрочната изискуемост била 23.05.2019 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника И. Р. Ж., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. З. К., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва на ответника да е отпуснат и усвоен кредит в размер 10 000 лева. Оспорва кредитът да е надлежно обявен за предсрочно изискуем доводи, че уведомленията, изпратени чрез ЧСИ, не били връчени при спазване на реда по чл. 47 ГПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Оспорва размера на претендираните от ищеца лихви и начина на тяхното начисляване. Счита, че са начислявани лихви върху лихви. Излага, че в извлечението от счетоводните книги началните дати на претенциите за възнаградителна и санкционираща лихви са 10.04.2014 г., а в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба - 10.04.2018 г. Навежда твърдения, че клаузата на т. 8 от процесния договор е неравноправна на основание чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Оспорва дължимостта на претендираната такса с довод, че не е ясно основанието, на което се дължи, намира я за нищожна и погасена по давност.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на производството:

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на разпореждането за поправка на очевидна фактическа грешка на заповедния съд с доводи за липса на предпоставките за извършване на такава поправка респ. за недопустимост на настоящото производството поради заявени нови периоди на претенцията за договорна и санкционна лихва, извън тези които самият заявител бил посочил в заявлението си.

Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка. Съгласно задължителните за съдилищата указания на т. 7 2 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират на общо основание приложение в заповедното производство. Относно предмета на делото в производството по иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, се приема, че предмет на делото по установителния иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземането, основано на представения документ по чл.

417, т. 2 ГПК – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит. Съгласно т. 2б от същото ТР, според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение, като заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства (целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно), и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира. В хипотезата на чл. 417 ГПК обаче, при която съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК

От приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, както и от приетото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 21.06.2013 г. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, с който банката, в качеството на кредитодател, се е задължила да предостави на ответника, в качеството на кредитополучател, сумата от 10 000 лв. за текущо потребление. В чл. 2 от договора е предвидено, че срокът на издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Чл. 4 от договора урежда, че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка с посочен IBAN и с титуляр ответника И. Р. Ж., а в чл. 5 е уредено, че кредитът се погасява чрез същата разплащателна сметка на месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителния план към договора, представляващ приложение № 1. Като падежна дата на месечните вноски е посочено 10-о число на месеца. В чл. 8 е уговорено, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 7,95 % годишно или 0,02 % на ден при изпълнение на условията по 3

„Договор за ползване на пакети частно банкиране на Б.Д. ЕАД“ и приложенията към него, сключен между страните по настоящия договор на 14.03.2013 г., видно от приетия по делото договор. При нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава съгласно „Договор за ползване на пакети частно банкиране на Б.Д. ЕАД“. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните изменения на променливата му компонента, който към датата на сключване на договора за кредит е 14,95 % годишно или 0,0415 % на ден. В чл. 14 от договора е предвидено, че неразделна част от него са общите условия (ОУ) за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Съгласно чл. 15 от договора кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършвани услуги на клиента.

От изслушаното, прието и неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че кредитодателят е изпълнил основното си задължение по договора, като е предоставил заемната сума на ответника в пълния размер от 10 000 лв., която е постъпила по горепосочената разплащателна сметка на ответника и по този начин кредитът е усвоен.

От заключението на ССчЕ се установява, че за периода 10.07.2013 г. – 28.03.2014 г. ответникът е извършил плащания в общ размер от 1090,95 лв. за погасяване на задълженията по договора, като с тях са погасени 531,15 лв. главница (вноски с падеж до 10.03.2014 г. вкл.), 558,39 лв. възнаградителна лихва (вноски с падеж до 10.03.2014 г. вкл.) и 1,41 лв. обезщетение за забава (санкционираща лихва, начислена към 28.03.2014 г.). Последното погасяване по кредита е отчетено на 28.03.2014 г., като последващи плащания по кредита няма. Вещото лице разяснява, че не са заплатени месечните вноски с падежи от 10.04.2014 г. до 10.05.2019 г., като на 23.05.2019 г. е осчетоводена предсрочната изискуемост на кредита. Вещото лице посочва, че незаплатеният общ размер на главницата по кредита възлиза на 9468,85 лв. и включва 2868,95 лв., редовно падежирала главница (вноски с падеж 10.04.2014 г. – 10.05.2019 г.) и 6599,90 лв., предсрочно изискуема главница; незаплатеният размер на възнаградителната лихва по кредита възлиза на 6978,60 лв. и включва 6927,48 лв., редовно падежирала (вноски с падеж 10.04.2014 г. – 10.05.2019 г.) и 51,12 лв. предсрочно изискуема; 724,14 лв. неплатена санкционираща лихва за периода 11.04.2014 г. – 22.05.2019 г.; 39,46 лв. законна лихва за периода от 23.05.2019 г. до 06.06.2019г.; 120 лв. – разходи при изискуем кредит.

Подписаното съглашение несъмнено представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото ответникът – кредитополучател е физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност (при липса на твърдения и данни за обратното). По делото не се констатира 4 нарушение на императивна разпоредба от закона, обуславяща по смисъла на чл. 22 ЗПК нищожност на целия договор – в същия се съдържа общият размер на кредита и условията за усвояването му (10 000 лв., които се усвояват чрез посочената банкова сметка с титуляр ответникът), лихвеният процент и условията за прилагането и промяната му (чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК в случая е неприложим, тъй като тази разпоредба е приета след подписване на договора и не й е придадено обратно действие), годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл. 9 от договора, т. 9. 1 – т. 9. 3 от ОУ, а общо дължимата сума е посочена в погасителния план, неразделна част от договора); приложен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в общите условия е предвидено и правото на потребителя за отказ от договора – чл. 27 и сл. ОУ.