Решение № 213 от 16.06.2019, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно наказателно дело 1692/2018
- Вид
- Решение № 213
- Подписан
- 16.06.2019
- В сила
- 15.10.2019
- Състав
- МАЯ АНДОНОВА МИЛЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.1 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.1 и 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н И Е
№............................ гр. К.,14.06.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
К.ски районен съд, III-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май , две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Цветанка Александрова
Като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 1692 по описа за 2018 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
И.Е.М., с ЕГН – ********** *** обжалва наказателно постановление № 18-1139-001106/2018г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР К., с което на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба в размер на 500 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Иска се отмяна на НП, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на производството по съставяне на АУАН и издаване на НП.
Нарушението се оспорва и по същество.
Наказващият орган не взима участие в производството, но изразява становище за неоснователност жалбата.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
От фактическа страна:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 04.07.2018 г. по път II-62, при км. 8+800, в с. Н.Ч., е управлявал МПС лек автомобил м.“Ф.“, модел „П.“, с рег.№ Е5917ВР, след като е бил употребил алкохол.
Последното е установено от свидетелите С. и С. – служители на сектор ПП при ОДМВР К., след като спрели управлявания от жалбоподателя автомобил за извършване на проверка. Тъй като водачът имал мирис на алкохол бил поканен да бъде изпробван с техническо средство „алкотест дрегер 7510“ с фабр.№ ARBB-0060 в 01:15:46ч. Индикаторната скала на техническото средство отчела 0,51%о алкохолни изпарения в издишания въздух. Според контролните органи лицето отказало да даде кръв за лабораторен анализ.
АУАН е съставен на място на проверката от свидетеля С., служител на сектор Пътна полиция при ОДМВР К.. В
АУАН актосъставителят описал установените при проверката факти, като дал правна квалификация на нарушението – чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Соченото за нарушител лице не отразило писмени възражения в АУАН и получило срещу подпис съставения му акт.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП № 18-1139-001106/09.07.2018 г. на Н. на сектор ПП при ОД на МВР К. . В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Дадена е правна квалификация на описаното нарушение, идентична с посочената такава в АУАН. На осн. чл.
174, ал.1, т.1 от ЗДвП на М. е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 500 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
По доказателствата :
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на АНО- С. и С. , служители на сектор Пътна полиция при ОДМВР К., които са извършили проверката и са съответно актосъставител и свидетел по акта. В показанията си свидетелите описват начина на извършване на проверката, като сочат, че след като са извършили тест с техническото средство са предложили на водача да даде кръв за лабораторен анализ, за са съставили и талон за изследване, в което саморъчно М. е вписал, че приема показателите на техническото средство.
В тази връзка, по делото е изискан и приложен цитирания Талон за изследване / л. 73 от делото/, в който е отразено становището на водача към показателите на техническото средство.
По искане на жалбоподателя, съдът е изискал от
АНО доказателства за техническите параметри на „Алкотест-Дрегер 7510“ , с който е извършена проверката на 04.07.2018 г.
Видно от представените Технически данни , техническото средство, с което е извършено тестването и индикаторната скала на което е отчела 0,51%о в издишания от водача въздух, има допустим процент на отклонение в чувствителността около 0,6% от измерената стойност.
I. По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.
59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
II. По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл.
63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира - чл. 13, чл.
107, ал.2 и чл.
313-314 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - чл.
189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, вр. чл.
189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му).
III. По законъсобразността на атакуваното НП по същество:
За да е осъществено вмененото във вина на И.М. нарушение, на първо място, следва да е доказано по безспорен начин , че същият е управлявал описаното в АУАН МПС. Този факт не се оспорва и от самия жалбоподател, поради което и съдът го намери за доказан по несъмнен начин.
Вторият факт, който следва да е установен по безспорен начин е наличието на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда. По отношение на този факта, съдът намери , че обвинението в този смисъл остана недоказано по необходимия „ несъмнен“ начин.
Обвинителната теза бе разколебана от представените и приети по делото технически данни на уреда, с който се твърди че е установено нарушението. Долния праг на наказуемост при управление на МПС след употреба на алкохол е 0,5 на хиляда. Установеното при пробата на М. от 0,51 на хиляда, съдът намира, че попада в рамките на посоченото в техническите данни на алкотест дрегера „възможно отклонение“ . Това мотивира съда да приеме, че липсват категорични доказателства за това, че на посочената дата и час жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол в количество, налагащо санкциониране.
Отделно от горното, дори да се приеме, че нарушението е доказано по несъмнен начин, респ. да се отрече наличието на допустима грешка в показателите на техническото средство, то очевидно извършеното от жалбоподателя административно нарушение представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НП във връзка с чл. 11 от ЗАНН, поради което са налице материално - правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Административното нарушение по чл.
174, ал. 1 от ЗДвП е формално, тъй като самото деяниe на водача на МПС, е обявено за наказуемо по административен ред, без да е необходимо от това да произтичат други вредни последици, поради което тяхното наличие/липса или незначителност не следва да бъде обсъждано при преценка дали случаят е маловажен. Установените по делото факти, а именно – изключително ниската стойност на алкохол в кръвта над допустимата / само 0,01%о/ , доказаното диабетно заболяване на водача, което , ноторно известно е , забавя разграждането на алкохол в кръвта, без остатъчните количества на неодразградения алкохол да могат да влияят на лицето отрицателно, представляват такива смекчаващи обстоятелства, с оглед на които извършеното от жалбоподателя административно нарушение да се приеме за такова с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.
Горното мотивира съда да приеме , че нарушението , вменено във вина на жалб. М. представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. По тази причина наказаното лице следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН К.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление №
18-1139-001106/2018г., издадено от …. на сектор ПП при ОД на МВР К., с което на И.Е.М., с ЕГН – ********** ***, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба в размер на 500 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред К. админинстративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: