Определение № 548 от 01.12.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Търговище, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

Б. СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500396 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. И. Н., против разпореждане № 2668/24.10.25г. по ч.гр.д. № 1797/2025 г. на РС–Търговище.

С оплаквания, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, жалбоподателят моли въззивният съд да отмяни обжалваното разпореждане и „да се произнесе по съществото на въпроса“. В жалбата са изложени следните доводи: С подписването на договора за заем заемателят е изявил желание и се е съгласил „Файненшъл България“ ЕООД да се задължи солидарно и да отговаря заедно с него по сключения ДПК, при условията , посочени в договора за кредит, Приложение 1 към този договор и договора за предоставяне на поръчителство, т.е. длъжникът не е бил длъжен да сключва договора за „предоставяне на поръчителство“, а е имал възможността да избере задълженията му по ДПК „да бъдат обезпечени като трето лице поръчител се задължи да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит“. Видно от съдържанието на договора длъжникът е изразил воля поръчител да му бъде именно посоченото ЕООД, поради което клаузата на т.4 от договора не е неравноправна. Размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е уговорен между страните, дължи се при евентуално неизпълнение от длъжника, отговаря на 1 изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. Предвид изложеното в заявлението и плащането на дълга от поръчителя, встъпил в правата на кредитодателя на осн.чл. 143, ал.

1 от ЗЗД, жалбоподателят счита, че не са налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл.410 ГПК. Излага доводи, че неправилно заповедният съд е приел, че възнаграждението за гаранция следва да бъде включено при изчисление на ГПР. Недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид не могат да доведат по пълна нищожност на ДПК на осн.чл. 23 от ЗПК.

След извършената проверка по чл. 278 ГПК съдът констатира следното:

Частната жалба е допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

„АСВ“ ЕАД, позовавайки се на Приложение 1 от 03.04.25 г. към Договор за цесия от 01.02.24 г., е депозирало заявление по чл. 410 ГПК на 21.10.2025 г., като със Заповед № рег. № 997/24.10.25г. по чл. 410, издадена по образуваното ч.г.д. № 1797/25г. на РСТ, заповедният съд е разпоредил длъжникът-ответник Д. Х. Б. да заплати на заявителя сумата 507.05 лв.- главница по Договор за заем 5027712 от 01.02.24 г. за периода 05.04.24г.-02.08.24г., ведно със законната лихва, считано от 21.10.25г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски 16.55лв.-д.т. и юрк.възнагр. 38.50 лв. С обжалваното разпореждане № 2668/24.10.25г. заповедният съд е отхвърлил искането в останалата му част: за 44.63 лв.-договорна лихва за периода 05.04.02.08.24 г. и 102,19 лв.- мораторна лихва за периода 06.04.24г.- 21.10.25 г., като неоснователно, на осн. чл. 411,ал.1,т.2 и т.3 от ГПК, както и за претендираните разноски в пълния им размер.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

От приложените към заявлението писмени доказателства, се установява, че на 01.02.24г., в гр. П., между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, ЧРЕЗ М. В. Т., и длъжника по делото, е сключен Договор за паричен заем № ********, по силата на който длъжникът е получил заем в размер на 600 лв. (за рефинансиране на текущ заем № ********, който длъжникът се съгласил изцяло да погаси в размер 258.07 лв.), за срок от 6 месеца, 6 месечни вноски (по 110.45лв.), при ГЛП 35%, ГПР 40,46% , като в чл.4 е уговорено, че в срок до три дни от сключването на договора, заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните 3 обезпечения: две физически лица-поръчители с многобройни изисквания към 2 тях; банкова гаранция с бенефициер заемодателя или одобрено от кредитора дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата - 01.02.24 г., в гр. Плевен, между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, представлявано от управителя А. В. М.

(с едноличен собственик на капитала заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” ЕАД, ЕИК/ПИК 131576434, представлявано заедно и поотделно от Г. Т. Т. и А.

В. М., съгласно вписването в ТР), ЧРЕЗ М. В. Т., и длъжника е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ********* по заемния договор, с който е уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 315,30 лв., платимо на 6 месечни вноски на датите на падеж на 6-те месечни вноски по договора за заем – видно от приложения към този договор Погасителния план.

С Договор за прехвърляне на вземания от същата тази дата - 01.02.24г.

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 е прехвърлило на настоящия заявител „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД свои вземания, сред които, съгласно подписано на 03.04.25 г. Приложение 1, и процесното вземане, за която цесия се твърди, че длъжникът е уведомен.

Със заявлението по чл. 410 ГПК заявителят „АСВ“ ЕАД претендира издаване на заповед за изпълнение за сумите 507.05 лв.-главница по договор за заем № 5027712 от 02.02.24г., посочен в т.3.2 от заявлението като Договор за потребителски паричен кредит, ведно със законна лихва от 21.10.25г.; 44.63 лв.-договорна лихва за периода 05.04.24г.-02.08.24г., 102.19 лв.-мораторна лихва за периода 06.04.24 – 21.10.25 г.. Претендирани са разноски 21.25лв.д.такса и 50 лв. юрк.възнаграждение.

От анализа на представените със заявлението Договор за заем и Договор за гаранция, се установява, че основанието за претенцията на заявителя е потребителски договор за кредит, по който договор заповедният съд, респ.въззивният съд, дължи преценка за не/наличието на неравноправни клаузи (чл. 411, 411, ал.2, т.3 от ГПК), в съответствие с Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48, с цел да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът съобразява и представените към заявлението договор и общи условия (чл.

410, ал. 3 ГПК).

Посоченото в Договора за предоставяне на гаранция (в съответствие с 3 чл. 4 от договора за заем) гаранционно възнаграждение в размер 315,30 лв., като обезпечение по договора за заем, оскъпява с над 50% отпуснатия заем, при това със сума по акцесорно задължение, чрез което кредиторът компенсира риска от неплатежоспособност на длъжника, което противоречи на изискването към търговеца – доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК), което той следва да стори ПРЕДВАРИТЕЛНО – т.е. преди отпускане на въпросния кредит/заем от 600 лева. С оглед на това, въззивът споделя доводите на заповедния съд, че така уговореното обезпечение поражда не само значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, но и не е ясно дали това оскъпяване е в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране – чл.

19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, при което съдът счита, че е налице обоснована вероятност по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК потребителят да е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора по договора (така и Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС).

Процесният заем е уговорен при конкретни параметри, визирани в приложения Договор за паричен заем ********, а именно: ГЛП 35% и ГПР 40.46 %, като в договора ГПР е посочен само като абсолютна процентна стойност. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Освен това не става ясно при ГПР от 40,46% какво друго е включено него извън фиксирания годишен лихвен процент от 35%, като е очевидно, че ако е била включена и сумата на гаранционното възнаграждение в размер 315.30 лв., то ГПР би надхвърлил значително петкратния размер на законната лихва, определен в чл.19, ал.4 от ЗПК. Действително, в Договора за заем заемодателят се е „опитал“ да прикрие изпълнение законовите изисквания, но вместо посочване с конкретика на евентуално взети предвид допускания при изчисляване на ГПР, в чл. 2.8 от Договора заем е посочил „следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор и други разходи, освен посочените в договора“, т.е. ако длъжникът изпълнява 4 задълженията си по договора, няма да бъдат начислявани разходи за събиране, мораторни лихви и неустойки.

С оглед на горното, въззивният състав приема, че с посочването в договора за заем на ГПР единствено като абсолютна процентна стойност и с общата сума, дължима от потребителя, очевидно без да е включена стойността на гаранционното възнаграждение, е нарушено императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо вероятност договорът да е недействителен изцяло, като съдържащ клаузи, заобикалящи императивни норми и установяващи съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП( в този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС).

Липсата на всяко едно от посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания води до настъпване на последиците, визирани в тази законова норма – изначална недействителност. Тя е по-особена по вид, тъй като с оглед последиците, предвидени в чл. 23 ЗПК, в този случай отговорността на заемателя не отпада изцяло – той дължи връщане само на чистата стойност на кредита (главницата), а не и на лихвата (договорна, обезщетение за забава) и други разходи.

Предвид гореизложеното, заповедният съд, достигнал до същия краен резултат, е постановил законосъобразен съдебен акт, поради което въззивът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, гр. София, чрез пълномощник юрк. И. Н., против разпореждане № 2668/24.10.25 г. по ч.гр.д. № 1797/2025 г. на Районен съд – Търговище.

Определението не подлежи на обжалване - т.8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 548 гр. Търговище, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

Б. СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500396 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. И. Н., против разпореждане № 2668/24.10.25г. по ч.гр.д. № 1797/2025 г. на РС–Търговище.

С оплаквания, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, жалбоподателят моли въззивният съд да отмяни обжалваното разпореждане и „да се произнесе по съществото на въпроса“. В жалбата са изложени следните доводи: С подписването на договора за заем заемателят е изявил желание и се е съгласил „Файненшъл България“ ЕООД да се задължи солидарно и да отговаря заедно с него по сключения ДПК, при условията , посочени в договора за кредит, Приложение 1 към този договор и договора за предоставяне на поръчителство, т.е. длъжникът не е бил длъжен да сключва договора за „предоставяне на поръчителство“, а е имал възможността да избере задълженията му по ДПК „да бъдат обезпечени като трето лице поръчител се задължи да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит“. Видно от съдържанието на договора длъжникът е изразил воля поръчител да му бъде именно посоченото ЕООД, поради което клаузата на т.4 от договора не е неравноправна. Размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е уговорен между страните, дължи се при евентуално неизпълнение от длъжника, отговаря на 1 изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. Предвид изложеното в заявлението и плащането на дълга от поръчителя, встъпил в правата на кредитодателя на осн.чл. 143, ал.