Определение № 3534 от 12.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3534 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100502048 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№10182 от 13.01.2025г. от „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727, представлявано от изпълнителния директор М.А., чрез пълномощник адв.С. М., с надлежно учредена представителна власт, против определение № 50793 от 13.12.2024г., постановено по гр.дело №21751/2024г. по описа на СРС, I Г.О., 125-ти състав, с което е оставена без уважение молба вх.№383541 от 28.11.2024г., подадена от „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727, по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение №19605 от 31.10.2024г., постановено гр.дело № 21751/2024г. по описа на СРС, I Г.О., 125-ти състав, в частта за разноските.

В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното определение е неправилно, неоснователно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие на установената съдебна практика. Поддържа се, че в обжалвания акт единствено се цитира част от решение па СЕС, без да се обсъди основния довод, посочен в депозираната молба по чл.248 от ГПК, а именно неприложимостта на цитираното решение в настоящия случай. Излага се, че от страна на съдебния състав се прилага практика на СЕС без да се съобрази конкретната особеност на казуса и разпоредбите, уреждащи отговорността за разноските по съдебните производства.

Твърди, че на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, тъй като в настоящия случай се касае за частично прекратяване на делото (за частта от размера на исковете, за които е заявено и прието намаляване на размера на иска). Поддържа се, че отговорността по чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК има деликтен характер, като е обективна такава за вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск. Твърди се, че решения от 21.03.2024г. по дело C-714/22 и от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС не следват да намерят приложение в конкретния случай, тъй като съдът не е сезиран с искове за прогласяване нищожност на договорна клауза, поради 1 неравноправния й характер и за връщане на сума, която е недължимо платена въз основа на такава клауза, а с иск за връщане на сума, която е недължимо платена, поради недействителност на целия договор за потребителски кредит. Поддържа се, че практиката на СЕС не може да бъде имплицитно приложена по конкретния казус, тъй като приложението й би създало процесуална неравнопоставеност между страните по делото. В тази връзка се поддържа още, че по този начин би се отрекла изцяло нормата на чл.78 от ГПК и би се стигнало до необоснована вреда в патримониума на насрещната страна. Твърди се, че цитираната практика на СЕС, касаеща реституционните последици от обявяването на неравноправна договорна клауза по смисъла на ЗЗП и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, не следва да бъде прилагана към конкретния казус, който също касае реституционни последици, но произтичащи от различно основание – обявяването на целия потребителски договор за недействителен, поради нарушаване на императивни правни норми, залегнали в ЗПК и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Твърди се, че е налице хипотеза, в която потребителят чрез процесуалния си представител недобросъвестно упражнява правото си на връщане, че от страна на потребителя не е направен опит да бъде изчислен дори приблизителен размер на претендираните суми, а е посочена сума по погасителен план без съобразяване на фактите по казуса. Излага се се, че пълното възлагане на разноски върху ответника е несправедливо и нарушава принципа на равнопоставеност между страните, което води до необоснована финансова тежест за ответника и до стимулиране на недобросъвестни искови претенции от страна на ищците - потребители. Поддържа се, че в конкретната хипотеза разпределянето на разноските в съдебното производство попада в обхвата на процесуалната автономия на вътрешното право и приложими се явяват правилата на чл.78 от ГПК. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение № 50793 от 13.12.2024г. и постанови друго, с което да измени решение №19605 от 31.10.2024г., постановено гр.дело № 21751/2024г. по описа на СРС, I Г.О., 125-ти състав, в частта за разноските, като разпредели същите между страните, съобразно правилата на чл.78 от ГПК и намали разноските, присъдени в полза на ищеца, изчислени съобразно уважената част от исковете, както и да присъди разноски на ответника, изчислени съобразно частта, за която предявените исковете са прекратени и заповедта за изпълнение е обезсилена.

Ответникът – С.Н.И., с ЕГН **********, е депозирала писмен отговор на подадената частна жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно по подробно изложени аргументи. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв. се прави искане за присъждане на адв.П. П. на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в настоящото производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба с вх.№ 124716/15.04.2024 г., подадена от С.Н.И., с ЕГН **********, против „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727, с която са били предявени по реда на чл.422 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, по която е образувано гр.д. №21751/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ти състав.

2

В исковата молба, уточнена с молба вх.№211582/27.06.2024г., ищцата твърди, че ответникът следва да й възстанови надплатени суми, както следва: по договор за паричен заем №ДЗ010604/05.07.2022г. – сумата от 1872.00 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение, и сумата от 936.00 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.08.2022г. – 05.07.2023г.; както и по договор за паричен заем №Д96230/16.01.2020г. – сумата от 1512.00 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение, и сумата от 302.40 лв., представляваща договорна лихва за периода 16.02.2020г. – 16.01.2021г..

Първоинстанционният съд с определение в открито съдебно заседание на 17.10.2024г. е допуснал изменение на размера на предявените искове, чрез намаляването им, а именно – искът за вземане по договор за паричен заем №ДЗ010604/05.07.2022г. да се счита предявен за сумата 468.00 лв., от които 312.00 лв.

– поръчителство и 156 лв. – лихва, а искът за вземане по договор за паричен заем №Д96230/16.01.2020г. да се счита предявен за сумата от 304.00 лв., от които 252.00 лв.

– поръчителство и 52.00 лв. – лихва.

С решение №19605 от 31.10.2024г., постановено гр.дело №21751/2024г. по описа на СРС, I Г.О., 125-ти състав, е признато за установено по предявените от С.Н.И., с ЕГН **********, против „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727, по реда на чл.422 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, че „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727 дължи на от С.Н.И., с ЕГН **********, сумата от 468.00 лв., от които 312.00 лв. – възнаграждение за поръчителство, 156 лв. – лихва, заплатени по договор за паричен заем №ДЗ010604/05.07.2022г., заедно със законната лихва от 19.12.2023г. до плащането, като е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №38492, издадена на 29.12.2023г. по ч.гр.д.№69540/2023г. от СРС, 34-ти състав за горницата над сумата 468.00 лв., до пълния предявен размер на вземането от 2808.00 лв., от които 2808.00 лв. – сумата 1872.00 лв. възнаграждение за поръчителство и сумата от 936.00 лв. договорна лихва. Със решението е признато за установено по предявените от С.Н.И., с ЕГН **********, против „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727, по реда на чл.422 от ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, че „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727 дължи на С.Н.И., с ЕГН **********, сумата от 304.00 лв., от които 252.00 лв. – възнаграждение за поръчителство, 52.00 лв. – лихва, заплатени по договор за паричен заем №96230/16.01.2020г., заедно със законната лихва от 19.12.2023г. до плащането, като е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение №73, издадена на 02.01.2024г. по ч.гр.д.№ 69543/2023г. от СРС, 125-ти състав за горницата над сумата от 304.00 лв., до пълния предявен размер на вземането за сумата 1814.40 лв., от които 1814.40 лв. – сумата от 1512.00 лв. възнаграждение за поръчителство и 302.40 лева възнаградителна лихва. С решението е осъден „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727, да заплати на С.Н.И., с ЕГН **********, сторените разноски: 9.38 лв. държавна такса по ч.гр.д.№69540/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 34-ти състав и 6.08 лв. държавна такса по ч.гр.д.№69543/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 125-ти състав, 36.00 лв. държавна такса, платена по гр.д.№21753/2024г. и сумата 63.71 лв. държавна такса, платена по гр.д.№ 21751/2024г. по описа на СРС, 125-ти състав, както и 500.00 лв. платен депозит за ССЕ. С решението също така „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727, е осъден да заплати на адв.П. И. П. – ХАК, сумата от 200.00 лв. – възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по заповедните производства и сумата от 400.00 лв. – възнаграждение за осъществено безплатно процесуално 3 представителство на ищеца по исковото производство.

С молба вх.№383541 от 28.11.2024г., подадена от „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727, е направено искане за изменение на решение №19605 от 31.10.2024г., постановено гр.дело №21751/2024г. по описа на СРС, I Г.О., 125-ти състав, в частта за разноските, с искане същите да бъдат разпределени между страните, съобразно правилата на чл.78 от ГПК и бъдат намалени разноските, присъдени в полза на ищцата, които да се изчислят съобразно уважената част от исковете, както и да бъдат присъдени разноски на ответника, които да се изчислят съобразно частта, за която предявените исковете са прекратени и заповедта за изпълнение е обезсилена.

С обжалваното определение №50793 от 13.12.2024г., постановено по гр.дело №21751/2024г. по описа на СРС, I Г.О., 125-ти състав, е оставена без уважение молба вх.№383541 от 28.11.2024г., подадена от „КРЕДИТ ИНС“ АД, с ЕИК 205997727, по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решение №19605 от 31.10.2024г., постановено гр.дело №21751/2024г. по описа на СРС, I Г.О., 125-ти състав, в частта за разноските. Изложени са мотиви, че наведеният в молбата довод, че цитираното от съда решение на СЕС се прилага само при дела за установяване нищожността на клаузите, а в случая искът е с различен предмет, е неоснователен. Посочено е, че след като в цитираното решение на СЕС се приема, че разноски не следва да се присъдят на кредитора и когато искът за връщане на недължимо платени суми се отхвърля, поради което по аргумент за по-силното основание, същите са приложими и при прекратяване на делото частично. По тези съображения, съдът е отхвърлил молбата с правно основание чл.248 от ГПК като неоснователна.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13, се приема, че тези разпоредби, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, че чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.