Решение № 660 от 06.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Благоевград, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20231200501166 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 14828/16.08.2023 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., подадена от „КИРСТИН“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 125574961, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от синдика Б.А.М., със съдебен адрес гр. **, чрез Адвокатско дружество „В. и Г.“, със адрес гр. **, против Разпределение от 11.08.2023г., извършено по изп. дело № 622/2019 г. по описа на ЧСИ Ш.Д..

Извършеното разпределение е оспорено и е отправено искане обжалваното разпределение да бъде отменено като неправилно.

Постъпило е становище от длъжника И. Ч.. По същество иска да бъде отменено разпределението.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ Ш.Д. е приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за неоснователност на жалбата.

Приложил е копие от изпълнително дело.

Съдът, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

1

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице – длъжник по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

По основателността на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предназначението на изпълнителният процес, като форма за принудително осъществяване на граждански права, е да даде защита по повод липсата на доброволно изпълнение, като достави дължимото на правоимащия чрез принуда, упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред.

Незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение.

Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. Жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права. Правилото на чл. 26, ал. 2 ГПК е в Част първа на ГПК „Общи положения“ и намира приложение и за изпълнителния процес при обжалване на разпределението. Следователно, само ако уважаването на жалбата води до необходимост от промяна на цялото разпределение, то следва да бъде изменено изцяло. Ако оплакванията в 2 жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата.

Според нормата на чл.460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл.79 ал.2 от ГПК. Разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния изпълнител, независимо от произхода му. При извършване на разпределението съдебният изпълнител следва да определи естеството на отделните притезания - кои са привилегировани и кои хирографарни, както и какъв е редът на привилегированите притезания съгласно намиращата приложение разпоредбата на чл.136 от ЗЗД. Съдебният изпълнител следва да спази предвидения ред, като отдели необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по реда на привилегиите; остане ли свободна сума тя следва да се отдели за притезанието, което е следващо по реда на привилегиите и след изчерпване на всички привилегировани притезания се пристъпва към отделяне на суми за притезанието, което следва привилегированите. Хирографарните кредитори се удовлетворяват по съразмерност – чл.133 от ЗЗД, пропорционално на размера на вземанията си.

Съразмерно се удовлетворяват и няколко еднакви по ред привилегировани притезания, съгласно чл.136 ал.3 от ЗЗД.

На осн.чл.460 от ГПК, ЧСИ Ш.Д., per. № 796 е определил дата и час 07,07.2023 г. от 16.00 ч.. за предявяване на разпределение на събраната по делото сума. за което до страните по делото са изпратени нарочни уведомления.

3

С Протокол от 07.07.2023 г., насроченото за същата дата разпределение на събраната по делото парична сума е отложено поради нередовно уведомяване на страна по делото. Разпределението е насрочено за предявяване на 11.08.2023 г. от 16:00 часа. На 11.08.2023 г., в 16:00 часа, ЧСИ Ш.Д. е съставил Протокол на основание чл.462 ал.1 от ГПК. В процесния протокол, подписан само от ЧСИ, е отразено, че в деня и часа на предявяването не се е явил представител на нито една от редовно призованите страни по изпълнителното дело. Целта на предявяване на изготвеното разпределение е заинтересованите от него лица да се запознаят със съдържанието на същото, както и да бъде осигурена правна възможност същите да упражнят правата си, регламентирани в чл.462, ал.2 ГПК.

Разпределението е предявено редовно от ЧСИ Ш.Д. на страните по делото, поради което не е налице нарушение на чл.462, ал.1 от ГПК.

В разглеждания случай частният съдебен изпълнител правилно е определил кръга на взискателите по изпълнителното дело, които следва да бъдат включени в разпределението

Нормите на чл. 136 ЗЗД, независимо че се намират в материален закон, са процесуални по своя характер, тъй като уреждат привилегиите като ред на удовлетворяване на вземанията на кредиторите в изпълнителния процес.

Привилегията е процесуално право на кредитора, функционално свързано с вземането му, тъй като обезпечава неговото удовлетворяване. Ето защо, предвидените в чл. 136, ал. 1, т. 1-6 ЗЗД привилегии създават за съответните кредитори право на предпочтително удовлетворяване.

В случая ЧСИ е спазил редът на привилегии, както и е спазено изискването за съразмерност на удовлетворяването.

Съгласно задължителната практика на ВКС (т. 6 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) в случаите когато таксите са внесени от взискателя и са начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, чрез който е получена подлежащата на разпределение сума, частното вземане на този взискател се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, то няма никакво основание в същите тези случаи, но само защото таксите не са предварително внесени, от тази привилегия да не се ползва публичното държавно вземане, респ. – частното вземане на ЧСИ за същите необходими такси (разноски) по 4 изпълнението.Този извод следва и от характера и функцията на таксите по изпълнението, които представляват стойността („цената“) на предоставяната от държавата или от ЧСИ „услуга“ – принудителното изпълнение като цяло, респ. – на конкретно осъществения способ за изпълнение. Разпоредбата на чл.

79, ал. 2 ГПК не прави разграничение дали невнесените от взискателя такси са били авансово дължими от него или той е освободен от внасянето им съгласно чл. 81 ЗЧСИ и чл. 83 ГПК (т.нар. „субсидирани такси“), или пък по разпореждане на законодателя се събират при разпределението, каквато е пропорционалната такса по чл. 53 ТДТССГПК и т. 26 ТТРЗЧСИ (т. нар.

„такса за упех“). С оглед на това, съдебната практика е трайно ориентирана, че вземанията на ЧСИ за пропорционалната и за субсидираните такси се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Правилно са определени таксите от ЧСИ.

Предвид горното разпределението е правилно и жалбата следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 14828/16.08.2023 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., подадена от „КИРСТИН“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 125574961, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от синдика Б.А.М., със съдебен адрес гр. **, чрез Адвокатско дружество „В. и Г.“, със адрес гр. **, против Разпределение от 11.08.2023г., извършено по изп. дело № 622/2019 г. по описа на ЧСИ Ш.Д..

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6