Решение № 1288 от 09.11.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 15/2021
- Вид
- Решение № 1288
- Подписан
- 09.11.2025
- В сила
- 09.11.2025
- Състав
- Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.203 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.203 ал. 2 предл. 1 · Кодекс на труда
- чл.203, ал.2, пр.1 и ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 210 · Кодекс на труда
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал. 1, т.6 и т. 7 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал. 1, т.6 и т. 7 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1288 гр. София, 09.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Д. Ик. Давидова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000500015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 5080/21.08.2020 г., постановено по гр. д. № 4755/2018 г. по описа на СГС, ГО, 25 с-в, е уважен иск с правно основание чл.203 ал. 2 предл. 1 КТ вр.чл.45 ал.1 ЗЗД, като Х. К.
Т. е осъден да заплати в полза на "Уни Кредит Булбанк АД, сумата от 390 827,10 лв.(триста и деветдесет хиляди осемстотин двадесет и седем лева и 10 ст.) - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в липса на парични суми в наличност от филиал „Възраждане“ на банката, настъпила в периода м. 11.2012г. - м. 06.2013г. и установена при проверка от 24.06.2013 г„ заедно със законната лихва върху посочената сума от 24.06.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата 27 376,62 лв. (двадесет и седем хиляди триста седемдесет и шест лева и 62 ст.) - разноски по делото.
Със същото решение е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 402 557,10 лв.
(предявен като частичен иск от общия размер от 762 557,10 лв.). като неоснователен в тази част.
Писъдени са разноски като „УниКредит Булбанк“ АД, са осъдени да заплатят по сметка на СГС сумата 5,83 лв. (пет лева и 83 ст.) - разноски по делото за съдебна експертиза.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник Х. К. Т. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявените искове. Посочва, че е неправилна констатацията на 1 съда, че не са налице предпоставки за спиране с мотива, че „производството срещу ответника не е достигнало до съдебна фаза“ и не кредитирано писмото на Софийска градска прокуратура. Твърди, че на 04.12.2019г. срещу него е образувано НОХД № 4221/2019 г. по описа на СГС, НО, 10 състав, че е поискал изрично спиране на настоящото производство, но с определение от 28.02.2019г. СГС е отказал да уважи искането за спиране. Предмет на доказване по делото са същите факти и обстоятелства, които са тълкувани от СГС в обжалваното решение. Поради това счита, че е налице основание за спиране на гражданското дело на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на наказателното.
Твърди още, че протоколът на л. 68 от делото е компрометиран, поради което не може валидно да установи твърдяната липса. СГС е направил извод, че с Протокола от 24.06.2013г.
/л.68/ се установявали липси. Изводът е неверен, защото протоколът е непълен: към него не е приложена задължителната, разпечатана от информационната система справка. След като в бланката на протокола е отбелязано изрично, че „Подписаната от комисията и служителя (потребител) разпечатана от информационната система справка за касовата наличност по стойност, бройки, номинали и видове валути за съответния служител (потребител) представлява неразделна част от настоящия протокол“, а по делото такива справки няма, то се налага извод, че след като при съставянето на протокола не са спазени правилата, определени от ищеца, за установяване на обстоятелствата при и по време на ревизии и проверки, то безспорно този документ не може да установи валидно твърдяната липса.
На трето място посочва, че му е предоставена парола за достъп до системата VOULT 230 на 22.04.2012г. От предоставената справка е видно, че са генерирани записи в системата и преди тази дата. Генерирането на записи е боравене с „виртуални суми“, а не с реални парични средства. По тази причина не може да се установи произхода на посочената в съдебното решение /стр. 7, абзац втори/ сума в размер на 71 000,50 лв. По делото не е представено нито едно доказателство за това, че през процесния период от м. 11.2012г. м.06.2013г. е извършил действия, изразяващи се във вземане на суми в брой от касовата наличност, с което не е изпълнено указанието на съда, дадено в определението от 05.02.2019 г. т.е. искът не е доказан пълно и главно от страна на ищеца, което го прави неоснователен.
От друга страна по заключение на ССЕ при извършената редовна годишна инвентаризация на активите на филиала на банката не са установени липсващи суми във филиала.
Следователно изводите на СГС не кореспондират със заключението на вещото лице, а именно, че освен касата на Н. К. е „извършено сравняване на фактическата наличност в лева и валута, налична в оперативните каси с данните за наличност в касовия модул на Flex Cube.
Дефицити и излишъци не са установени. За резултата от извършената ревизия на касови наличности в оперативните каси е съставен протокол.“ В съответствие с протокола, съставен от съответните комисии, към 28.12.2012г. дефицити и излишъци във филиала не са установени т.е. абсолютно необоснован е посочения касов дефицит от 616257.10 лв., част от който е и предявеният иск по настоящото дело. В разсъжденията си относно установената при ревизията на банкомата сума от 146 300 лв., СГС правилно е посочил, че освен него, с банкомата са работили и други служители, но не е кредитирал показанията на св.Г., че за 2 процесния период системата БОРИКА не е регистрирала спиране на АТМ. Физически е невъзможно подобно устройство да функционира месеци наред, ако в него не са зареждани достатъчни средства, а не констатираните 40 лв. В постановеното решение съдът многократно се позовава на обясненията на ответника от 24.06.2013г., и ги кредитира като частен свидетелстващ документ, но игнорира факта, че те са оспорени писмено от него в о.с.з. по делото за дисциплинарното му уволнение. Моли да се приеме писмения му отговор до Банката по чл.193 КТ, представен в о.с.з. по гр.д. № 48531/2013 г. II ГО, 55 състав, което искане не е уважено от СГС в определението от 22.08.2013 г.
Въззиваемата страна "Уни Кредит Булбанк АД, оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъкват факта, че съдът е основал своето решение на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са приети без оспорване от страна на ответника. Писмените доказателства (приемо-предавателни протоколи за получени от ответника суми, касови дневници на ответника, обяснения, контролни листове, касови бележки за получени суми за зареждане на банкомата) са изготвени и подписани от самия жалбоподател-ответник и установяват неблагоприятни за него обстоятелства. Предвид това те представляват годно доказателство, че липсата се дължи на действия на ответника и че размерът е този, установен от ревизията, съответно потвърден от ССЕ. В настоящото производство въззивникът не е оспорил нито автентичността, нито истинността на тези документи. Назначената по делото ССЕ подробно е изследвала същите и потвърждава напълно констатациите на ревизията и размера на липсата. Заключението на тази експертиза също не е оспорено. Констатациите на ревизията и на ССЕ се потвърждават и от представената по искане на въззивника „Разпечатка от банковата информационна система за получени и освободени парични наличности в/от касата на потребител ВТ004907 за периода м. 11.2012 - м. 06.2013 г.“, приета без оспорване като доказателство по делото в о.с.з. на 25.04.2019г. Посочените по-горе обстоятелства се потвърждават и от събраните гласни доказателства - показанията на св. Л. С. Ц. и св. К. Х.
Г., дадени в с.з. на 26.03.2019 г.
Описаните неправомерни отчетнически действия, извършени от Х. Т. са в пряка причинно-следствена връзка с неправомерните му действия в грубо нарушение на правилата за касовата дейност в банката. Тези действия са причинили вреди на "УниКредит Булбанк" АД, изразяващи се в намаляване на имуществото на банката с парични суми, равняващи се по размер па констатираните липси. Липсите са установени надлежно с двата Протокол/Акта за извършената ревизия на паричните наличности към 24.06.2013 г. и за извършената ревизия на банкомата. Липсите от процесната отчетническа дейност на Т. обуславят пълната му имуществена отговорност за тях пред работодателя "УниКредит Булбанк АД.
Отделно от горното посочват, че между страните е налице влязло в сила решение от 22.04.2016 г. по гр. д. № 12344/2013 г. на СГС, ГО, 10 състав и на основание чл. 298 ГПК за установено следва да се приеме и това, че за посочения период в резултат на умишлени действия на ответника са нанесени загуби за ищеца, изразяващи се в липсващи парични суми (липсваща касова наличност и липсваща 3 наличност на АТМ -устройство на обща стойност 360 000 лв. Обжалваното съдебно решение е отчело обстоятелство, че тази сума от 360 000 лв. е предявена и уважена по гр.д.
№ 12344/2013г. по описа на СГС, ГО, 10 състав като частичен иск от целия размер на загубите на ищеца, които са в общ размер на 762 557,10 лв., от които 616 257,10 лв,- липса на касова наличност и 146 300 лв. - липса на пари в банкомата. Настоящото дело е образувано за разликата между сумата по частичния иск и пълния размер на липсите. Молят да не бъде приемано по делото представеното с въззивната жалба писмено доказателство писмен отговор по чл.193 КТ, представен по гр.д. № 48531/2013г. на CPC, II ГО, 55-ти състав, тъй като ответникът не го е представил своевременно - нито с отговора на исковата молба, нито при условията на чл.146, ал.3 ГПК, независимо че е разполагал с него. Поради това възможността за представянето на това доказателство е преклудирана.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 203 ал.2 КТ вр.чл.45 ЗЗД.
Ищецът „УниКредит Булбанк“ АД твърди, че ответникът Х. Т. е бил служител на банката, назначен през 2004 г. (първоначално служител на влялото са в ищцовото дружество „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД), като от 29.11.2010г. е назначен на длъжност „Специалист отношения с бизнес клиенти“ (впоследствие на длъжност „Мениджър бизнес клиенти“) в гр. София, филиал „Възраждане“. При извършена ревизия на 24.06.2013 г. е установено, че е налице липса в касовата наличност, поверена на ответника, в размер на 616 257,10 лв., както и липса в наличността на АТМ устройството (банкомата) във филиала, който е зареждан от ответника, в размер на 146 300 лв. Според банката тези липси се дължат на действия на ответника, осъществени в периода м.11.2012г. - м. 06.2013г., които се изразяват във вземане на суми в брой от касовата наличност във филиала, вземане на суми в брой от паричните средства, предоставени на ответника за зареждана на банкомата, както и създаване на несъществуващи задължения за банката към трети лица - нейни клиенти - чрез създаване на неверни данни в информационната система на банката, като след това тези суми са прехвърляни от клиентите на банката към сметки на ответника. Така е причинил имуществени вреди в размер на установените липси от общо 762 557,10 лв. които действия са умишлени, тъй като са извършени от него при съзнаване на обстоятелството, че от тях за банката ще произтекат вреди, като ищецът е целял или поне е допускал настъпването на тези вреди.
Ответникът Х. Т. оспорва иска. Не оспорва, че през процесния период е бил служител на ищеца. Твърди, че не е причинил с действията си вреди за ищеца, както и че действията му не са извършени виновно.
От фактическа страна се установява, че Х. К. Т. е назначен в ''ЕИЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ'' АД - Клон Европа, Офис ''Европа 2'' на длъжност ''Специалист-обслужване на клиенти /ФО/'', считано от 15.07.2004 г. с трудов договор № 80/14.07.2004 г. На 27.04.2007г.
4
″ЕИЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ″ АД се преобразува чрез вливане в ″УниКредит Булбанк″ АД, в резултат на което Т. преминава на работа в последната. По силата на допълнително споразумение № 25/15-01-2008г. към трудовия договор Т. е преназначен в ″УНИКРЕДИТ БУЛБАНК″ АД - Регион ″Банкиране на дребно″ - София, подструктура Офис София Тодор Александров, на длъжност ″Специалист отношения с бизнес клиенти″, считано от 16.01.2008 г., който офис впоследствие е преместен във филиал Възраждане. По силата на друго допълнително споразумение № 423/23-11-2010 г. Т. е преназначен в банката - Регион ″Банкиране на дребно″ - София, подструктура Филиал София Възраждане на длъжност ″Специалист отношения с бизнес клиенти″, считано от 29.11.2010г. В последствие наименованието на длъжността е променено на ″Мениджър бизнес клиенти″. Със заповеди на директора на филиала на Т. са му били възложени отчетнически дейности по приемане на пари от клиенти за отнасянето им по сметките им (касови вноски), зареждането, контрола и ревизирането на банкомата във филиала. Такива са: Заповед № 10/19.11.2008 г.; Заповед № 014/13.06.2011 г. относно извънредно зареждане на банкомат; Заповед № 015/17.06.2011 г. относно извънредно зареждане на банкомат; Заповед № 021/01.09.2011 г.; Заповед № 005/08.02.2012 г. относно извършване на оперативните каси и АTM – устройството, Заповед № 015/08.08.2012 г. През периода от м. ноемри 2012 г. до м. юни 2013 г. Т. е съхранявал при себе си парични средства на банката (получени от клиенти и от другите касиери във филиала), които е заприходил като касова наличност при себе си в БИС с личния си служебен номер. През същия период Т. е получавал от другите касиерки на банковия филиал, в който е работил, пари в брой за зареждане на АТМ-устройството (банкомата), находящ се в този филиал. На 24.06.2013 г. е извършена внезапна ревизия на касата на Х. К.