Решение № 91 от 22.01.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2608/2025
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, б. а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 6, б. а) · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал.1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. Пловдив, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Изева
Членове:
Радостина Стефанова
Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502608 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.179, ал.2 във вр. с чл.187, ал.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от Н. З. З., ЕГН – **********, чрез адв.И.
К., против Решение № 4005/26.08.2025г., постановено по гр.д.№ 1036/2025г. на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с., с което са отхвърлени като предявените против ******, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3452,14 лв. - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд приравнен към дневен за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 680,63 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху всяко месечно отделно неизплатено възнаграждение за нощен труд за периода 29.01.2022 г. - 17.01.2025г.; както и е 1 осъден да заплати на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 1036/2025 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII гр. с. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковете.
От въззиваемата страна *********, е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Н. З. З. против ****** е заведена искова молба, с която е посочил, че работи като ****** по служебно правоотношение, като за периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2024 г. полагал труд, включително нощен такъв, при сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и нощни смени. Ищецът не бил получил в цялост дължимото му трудово възнаграждение за положения нощен и извънреден труд през процесния период. С Директива 2003/88/ЕО било предвидено, че всяка държава членка следва да създаде правна уредба в свое законодателство, с която да се ограничи продължителността на нощния труд. Директивата била възприета в КТ и НСОРЗ, като се предвиждало в чл. 140, ал.1 от КТ, че нормалната продължителност на работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 35 часа. Този принцип бил утвърден и в чл.9, ал.2 от НСОРЗ, според който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Изтъкнато е, че със сега действащия ЗМВР от 2014 г. била въведена за пръв път изрична уредба за нощния труд за ******. Поддържал е, че за да получат пълния размер на трудовото си възнаграждение, ******** следвало да полагат труд при 5- дневна работна седмица по 40 часа през нощта или по 8 часа за една нощ. На подзаконово ниво били приети няколко наредби за организацията и разпределението на работното време, като в сега действащата такава липсвала изрична норма за преобразуване на часовете положен труд с 2 коефициент 1,143. Държавните служители *********, за които нормалната продължителност на нощния труд, може да достига осем часа, нямат право да ползват поблагоприятния общ режим, приложим за работниците от частния сектор, при който нормалната продължителност на нощния труд била определена на седем часа. Акцентирано е, че с ТР № 1/2020 г. е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от ***** не били приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и следвало да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Ищецът се позовава на Решение на СЕС № С-262/20, с което се иска да бъде направена преценка за съответствие на националната правна уредба с принципа на равно третиране, както и на Определение на СЕС от 29 юли 2024 година по дело С-435/23, в което съдът постановил, че не се допускала правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор освен ако тази разлика се основавала на обективен и разумен критерий, тоест била свързана с допустима от закона цел и била съразмерна на тази цел.
Ищецът е посочил също, че като държавен служител - полицейски орган, работещ на служебно правоотношение при ******* бил третиран неравностойно спрямо работниците или служителите, които работят при същия работодател като държавни служители или на трудов договор, както и спрямо работници или служители, които работят в частния сектор равностойна работа като частни охранители. Националната уредба за нощния труд се прилагала по отношение на всички работници или служители, които работят нощен труд при ****** на трудово правоотношение с изключение на служителите, работещи по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР като полицейските органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Липсвала каквато и да е обосновка за приемането на действащите нормативни актове, формиращи специалната уредба на нощния труд, с оглед на която законодателят да обоснове изключването на тази категория служители предвид обективните характеристики на функциите, които изпълняват работниците от нея. Разликата в третирането не се обосновавала на обективен 3 и разумен критерий. В резултат на това държавните служители в ****, за да получат пълен обем на трудовите си възнаграждение, трябвало да работят 8 часа на ден нощен труд, докато служители на трудов договор в ****, както и тези в частния сектор трябва да работят 7 часа през нощта, за да получат трудовите си възнаграждения в пълен размер.
Ищецът е направил искане, че за положения нощен труд да се прилага общата правна уредба и конкретно разпоредбите на чл. 140, ал.1 от КТ и чл. 9, ал.1 от НСОРЗ. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1,143. Заплащането на положения нощен труд от държавните служители ставал с надбавка, не по-малка от 0,25 лв. за всеки положен час съгласно чл. 8 от НСОРЗ. В процесния период на 23.11.2017 г. министърът на вътрешните работи издавал Заповед, в която се възприела аналогична уредба на тази в чл. 8 от НСОРЗ и право на държавните служители да получават допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. за всеки отработен час. Поддържал е, че когато продължителността на работния ден била надвишена, то се касаело за положен извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран, като това били две различни основания за заплащане на допълнителни възнаграждение при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/ 11.08.2024 г., Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з1429/23.11.2017 г. За посочения период ищецът положил около 2400 часа нощен труд, който се приравнявал на 2740 часа дневен труд. Разликата от 340 часа представлявала положен извънреден труд, за който се дължало допълнително възнаграждение. През целия процесен период ответникът не бил изчислявал правилно дължимото възнаграждение за нощен труд, като при превръщането му в дневен не бил използван коефициент от 1,143. Това довело до неправилно отчитане на положените от ищеца часове извънреден труд и до неплащане на цялото му дължимо възнаграждение за положеният нощен и извънреден труд.
Ответникът ******* в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който исковете се оспорвени като неоснователни и недоказани.
Възразено е, че прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ спрямо държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР изрично било изключено с ТР № 1/2020г. от 15.03.2023г. Цитирана е разпоредбата чл.187, ал.1 от ЗМВР, като е регламентирала, че нощният труд за служителите на *** възлиза на 8 часа в 4 периода 22:00 часа - 06:00 часа и в случай, че работните часове не надвишат 8 за 24-часов период, то извънреден труд не бил полаган, като твърди целият положен нощен труд да е бил заплатен. Счита, че чл.187 от ЗМВР е специален спрямо разпоредбите на КТ, като въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите на **** през деня и през нощта.
Извънредният труд бил определен в нормата на чл. 187, ал.7, предишна ал.6 на ЗМВР, като не може да надвишава 70 часа на тримесечие и 280 часа годишно.
Цитирана е и Наредба № 8121з1059/26.09.2019г. на Министъра на вътрешните работи, както и редица заповеди, като счита, че нощният и извънредния труд се заплащат по реда, посочен в тях. В същите било определено как се заплаща всеки час положен нощен труд, както и кои часове са извънредни и как се заплащат те. В тази връзка счита, че няма празнота в закона, има специална нормативна уредба, предвиждаща заплащането на нощния и извънреден труд на служителите на ***, както и че този труд не се заплаща по правилата на НСОРЗ, нито се умножават часовете нощен труд по посочения от ищеца коефициент от 1,143. Превръщането на нощните часове в дневни било с цел увеличаване на заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал.1 от КТ, поради което нямало основание да се извършат преизчислявания и предявеният иск бил неоснователен. Поради неоснователност на главната претенция, неоснователен бил и искът по чл. 86 от ЗЗД. Не трябвало едновременно за държавния служител да се прилага както специфичното законодателство в ЗМВР, което било в негова полза, така и общият ред по КТ, който също бил в негова полза, тъй като това би обезсмислило идеята на специалния закон и специалната закрил, която той гарантира на своите служители. В ЗМВР били предвидени мерки за зашита, които да компенсират особената тежест на нощния труд. Позовава се на ТР № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. на ВКС, с което изрично било обсъдено и съответствието на изводите на съда с правото на ЕС, като било взето предвид и решението по образуваното дело № С262/2020. по направено запитване от българския съд. ВКС считал, че случаите по ЗМВР и по КТ не били сходни, доколкото трудовото правоотношение било насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното се реализирало за осъществяването на държавна власт.
В хода на производството по делото е прието Заключение на ССЕ, изготвена от в.л. ******.
5
Районният съд, за да постанови решението, излага основни съображения, че спорът между страните е правен и се концентрира относно обстоятелството кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е меродавен в случая – дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата; както и следва ли положеният от държавните служители в *** нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл.
НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл. 187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица).
Районният съд се е позовал на ТР №1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на **** не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал.2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Констатираната липса на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в ***, изразено в брой часове и няма предпоставки за се прилага по аналогия друг закон, съответно друга делегирана подзаконова уредба.
Разпечатката съдържа 25 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a120d158-7d78-4f2b-8b1c-b650f4af3d22