Решение № 205 от 14.11.2022, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Севлиево, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20224230100317 по описа за 2022 година

Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Съединени са и искове по чл. 53 СК, по чл. 56 СК, по чл. 59 СК и по чл. 143, ал. 2 СК.

Постъпила е искова молба от М. М. К., с ЕГН **********, от гр.

**************************, ап. 16 срещу К. А. К., с ЕГН **********, от гр.

**********************.

Страните сключили граждански брак на 18.10.2003 г. в гр. Севлиево, който бил първи поред и за двамата. От брака си имали две деца: А., роден на 02.05.2004 г. и Ф., роден на 28.09.2007 г.. Семейното им жилище представлявало къща в гр. **********************, придобито от близки на ответника. Последното им съвместно семейно жилище било в гр.

Гент, Кралство Белгия, където живели на квартира около десет години. Първоначално отношенията на страните били добри, по социално-икономически причини живели извън страната, но от началото на 2021 г. отношението на ответника към ищцата рязко се влошило. Той започнал напълно неоснователно да я злепоставя пред близки и познати, вкл. и пред децата им, да я нарича проститутка, травестит, да разпространява снимки на неизвестни лица от еротични сайтове с твърдения, че са на ищцата. Започнал да я преследва, да я обвинява в аморално поведение, заявил й че не иска повече да я вижда. Всичко това дълбоко наранило и обидило ищцата. Отношенията на страните рязко се влошили и след като през април ответникът вместо със семейството се прибрал сам в България с детето Ф., а 2-3 седмици след това и ищцата заедно с А. също се върнала, от май 2021 г. страните прекъснали всякакъв контакт помежду си и били в трайна и необратима фактическа раздяла.

Отношенията им били необратимо влошени. Предвид изложеното ищеца иска постановяване на решение, с което да се прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, като на майката се предостави упражняването 1 на родителските права върху детето Ф., при която да бъде местоживеенето му, да се определи разширен режим на свиждане с бащата всяка събота и неделя с преспиване, издръжка в размер на 240 лв., месечно, за детето, до настъпване на основания за изменение или отпадане на така определената издръжка и предоставяне за съвместно ползване на семейното жилище в гр. **********************. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Заявява, че от май 2021 г. съпрузите били в трайна фактическа раздяла, като ищцата напуснала семейното жилище на адрес: гр.

************************** и отишла да живее при своя баща на адрес: гр. Севлиево, ж.к.

„**********************. Не отговаряло на истината твърдението, че вина имал съпругът, както и това, че последният се отнасял обидно към ищцата. Непоносимостта между страните тлеела от години, като последната година ескалирала, което довело до размяна на обидни реплики и на двете страни и до трайна фактическа раздяла. Двете деца на страните – пълнолетния А. К. А., роден на 02.05.2004 год. и Ф. К. К., роден на 28.09.2007 г. останали да живеят и към настоящия момент живеели при своя баща на адрес: гр.

**************************. Ответника полагал основните грижи по възпитанието и отглеждането на децата. Двете деца учели в Професионална гимназия по транспорт и машиностроене в с. Градница, общ. Севлиево, като по - голямото дете А. било ученик в 10 клас, а по - малкото дете Ф. ученик в 8 клас. Децата посещавали майка си и нейното жилище в ж.к. „Митко Палаузов" рядко. От датата на раздялата им с бащата, вече почти една година, майката не плащала на бащата издръжка за децата. Последните били силно привързани към своя баща, свикнали с жилищната обстановка, в която живеели при баща си и проявявали желание да продължат да живеят там. Условията на живот при бащата били благоприятни за децата, като всяко едно от тях имало самостоятелна стая. В отглеждането на децата помагала с домакинската работа /готвене, чистене, пране/ бабата на децата по бащина линия, която също живеела в тази къща. Бащата работел в „Идеал Стандарт - Видима" АД с месечна заплата от около 1 100 лв. и желаел да продължи да упражнява родителските права върху децата. Иска брака между страните да бъде прекратен, без съда да се произнася по въпроса за вината довела до прекратяването му. Моли: да бъде определено местожителството на ненавършилото пълнолетие дете на адреса на бащата К. А. К.: гр.

**************************; да бъдат предоставени родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете, на бащата К. А. К.; да се определи режим за лични контакти на ненавършилото пълнолетие дете, с майката както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 9 ч. на съботния ден до 18 ч. на неделния ден, както и по две седмици през лятната ваканция, когато същата не съвпада с платеният годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време при съгласие между родителите и желание на детето; да бъде осъдена майката да заплаща на детето Ф. по 240 лв. ежемесечна издръжка, ведно със законната лихва при забава дължима от подаване на исковата молба, до настъпване на основание водещо до нейното прекратяване. Претендира разноски.

В съдебното заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа 2 предявените искове по доводите изложени в исковата молба. Иска да възстанови след развода предбрачната си фамилия А..

В съдебното заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа отговора по доводите изложени в същият.

Непълнолетното дете – Ф., изслушано по реда на чл. 15 ЗЗД, заявява, че за него се грижи основно баща му, като рядко се вижда с майка си. Последния един месец преди заседанието се виждали с майка си, вкъщи. Говорели с майка си по телефона, не всеки ден, но често.

Ищцата, майка на детето – М. М. К., лично пред съда, заявява, че желае да се грижи за детето Ф..

Ответника, баща на детето – К. А. К., лично пред съда, заявява, че желае да се грижи за детето Ф..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от удостоверение за сключен граждански брак, че ищцата М. М. А. и ответника К. А. К. са сключили граждански брак на 18.10.2003 г., за което е съставен акт за граждански брак № 0103/18.10.2003 г. на Община Севлиево. Посочено е в удостоверението, че след брака съпругата ще носи фамилното име К..

Видно от удостоверение за раждане, че страните са родители на непълнолетното дете Ф. К. К., с ЕГН **********, роден на 28.09.2007 г..

Видно от удостоверение за раждане, че страните са родители на пълнолетното дете А.

К. А., роден на 02.05.2004 г..

Видно от служебна бележка от 30.03.2022 г., издадена от ПГТМ Градница, общ.

Севлиево, че Ф. К. К. през учебната 2015 г. – 2016 г. е ученик в трети „а“ клас и посещава редовно учебните занятия.

Видно от служебна бележка, че ответника К. А. К. работи в „ИДЕАЛ СТАНДАРТВИДИМА“ АД, гр. Севлиево, и средномесечния му брутен доход за периода от месец октомври 2021 г. до месец март 2022 г. е 1384,79 лева.

От социален доклад от Д "СП" Севлиево е видно, че служители на Д "СП" са провели среща с детето Ф. К. К. и родителите му, като са установили, че грижи за детето към момента на срещата се полагат в жилището на баща му, където същото живее, като в грижите на бащата, помощ оказва неговата майка, която живее в същото жилище; и двамата родители разполагат с жилища в гр. Севлиево, в които са налице, необходимите материални условия за отглеждане на дете; майката също може да разчита, на помощ от нейния баща в отглеждането на детето; и двамата родители работят в „ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА“ АД, като майката получава около 1200 лв., месечен доход, а бащата около 1400 лв. – 1500 лв..

От показанията на свидетеля М.А.А., баща на ищцата, преценени по реда на чл. 172 3

ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетеля, се установяват следните факти: свидетеля заявява, че страните живели в Белгия, като годината преди заседанието, април месец 2021 г., на ответника нещо психически му станало; взел големия син на страните и без да се обади на ищцата се прибрал в България; след това ответника не бил добре, ищцата отишла при него да се съберат заедно, но не можало да стане; ответника обиждал ищцата на „курва“, казвал, че брат й я бил карал с кола по адреси, а ищцата цял ден работела, чистела, готвела и гледала децата; децата били ученици и майката им помагала колкото може, повече големия син идвал при майка си; малкия си играел с игрите на компютъра; издръжката на децата била осигурена и от двамата родители; сутрин децата ги будела ищцата за училище, давали им пари.

От показанията на свидетелката Ш.А.С. сестра на ответника, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, се установяват следните факти: свидетелката заявява, че страните живели в Белгия, до преди две години и ответника си дошъл с големия им син; ищцата си дошла с малкия син; ответника си дошъл видимо изплашен, стресиран с качулка на главата, бил много отслабнал; казал, че имат спор с ищцата и не могат да се разбират; ответника като си дошъл отседнал в къщата си на ул. ************** с големия си син; ищцата си дошла по – късно, след около един месец и отишла да живее при баща си с малкия си син; след това се събрали пак за известно време; били разделени около два месеца, живели заедно пак около 2 - 3 седмици, в неговата къща, четиримата; след това и двете деца останали при ответника; около две седмици живели в къщата, после се скарали тя си взела багажа и си заминала; малкия син живеел при баща си на ул. **************, като основно баща му се грижел и за двамата сина; големия син по – често се виждал с майка си, а малкия по - рядко.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо установяване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ППВС № 10/1971 г., дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.

Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. От показанията на разпитаните по делото свидетели - М.А. и Ш.С. е видно, че страните от продължително време имат проблеми, като от повече от година преди съдебното заседание, страните са и разделени, ответника е напуснал обитаваното от страните жилище в гр. Гент, Кралство Белгия и се върнал без съпругата си в България. Установи се също така от показанията на свидетеля М.А., че ответника наричал ищцата „курва“ и казвал, че брат й я карал с кола по адреси. С оглед изложеното съдът намира, че бракът между страните е изцяло лишен от 4 дължимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 14 и сл. СК и съществува само формално.

Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че тя е на ответника. Видно от показанията на свидетелите, вината на съпругът, произтича от това, че същият самоволно напуснал обитаваното от страните жилище в гр. Гент, Кралство Белгия, като изоставил съпругата си, обиждал същата, като я наричал „курва“ и казвал, че брат й я кара с кола по адреси, с което нарушил задължението си по чл. 14 СК за взаимно уважение между съпрузите. С посочените си действия ответника изцяло е пренебрегнал и нарушил моралните си и етични задължения като съпруг, регламентирани в глава трета от СК.