Решение № 147 от 22.05.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Карлово, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320101623 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от „ЕВН Б. Е.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр. П., ул. „Х. Г. Д.“ №**, със законен представител – В. Р. К. и Ж. П. С., чрез юрк. К. А. против С.

С. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. К., обл. П., ул. „И. С.“ №*, ап.*, адрес за получаване на съдебни книжа: гр. К., ул. „Й. С.“ №*, чрез адв. М. Д..

В исковата молба се твърди, че „ЕВН Б. Е.“ ЕАД в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството.

По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл.4 от договора, ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия 1 обект на ответницата, находящ се в гр. К., ул. „И. С.“ №*, ап.* и представляващ ИТН 1100174. Ответницата от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се била задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Твърди се, че на 13.02.2019 г. по реда на Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН Б.

Е.“ ЕАД (със сегашно наименование „Е. Ю.“ ЕАД), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г. и в съответствие с разпоредбите на Раздел VIII от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, служители на дружеството извършили проверка на обекта на ответника, находящ се в гр. К., ул. „И. С.“ №*, ап.* и представляващ ИТН 1100174.

Посочените общи условия, съгласно чл. 16 от ЗЗД и чл. 104а от Закона за енергетиката, били задължителни за ползвателите на предоставените услуги, като същите влизали в сила за клиентите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 494857 от 13.03.2019 г.

Проверката била извършена при спазване на правилата на чл. 37 и чл. 63 от горепосочените общи условия. При същата електромерът бил подменен за извършване на метрологична проверка. Същият бил поставен в платнена безшевна пломбирана торба съгласно чл. 47, ал.5 ПИКЕЕ.

Електромерът бил предоставен за извършване на метрологична експертиза и бил съставен Констативен протокол № 46/25.03.2019г. на БИМ. При извършената проверка било установено, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като в измервателната верига било монтирано допълнително SMD съпротивление със стойност 471 Ω, непринадлежащо към електромера и водещо до манипулация на метрологичните характеристики на електромера, като същия отчитал с грешка минус 80,59 % от консумираната ел. енергия в обекта.

На основание установената манипулация и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 48, ал.1 и чл. 51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от КЕВР, във вр. с чл. 54, ал. 2, от общите условия на разпределителното дружество, била издадена фактура № 1216780879/27.08.2019 г. на стойност 1189,31 лв. с падеж 09.09.2019г. На клиента били начислени допълнително 6152 kWh за период от 71 дни – от 2

01.01.2019г. до 13.03.2019г., съгласно съставена справка за коригиране сметката за електроенергия.

Твърди се, че в настоящия случай е от съществено значение, че едностранната корекция не е била извършена по реда на Общите условия на ищцовото дружество, а въз основа на разпоредбите на раздел IX от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. В чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ, действала към 20.09.2016г., изрично била предвидена възможността, когато при проверка на СТИ се установи грешка над допустимата, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е било известно кога се е появила установената грешка, количеството ел. енергия се определя съгласно процедурата в раздел IX от същите правила.

Поради забава в заплащане на горепосочената фактура, ответникът дължал законна лихва в общ размер от 366,39 лв. за периода 10.09.2019 г. – 19.10.2022 г. Законна лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на фактурата до датата на образуване на настоящото производство.

Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.

Поради неплащане на дължимите суми „ЕВН Б. Е.“ ЕАД подало за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Р. с. - К. за вземанията си към С. С. Б.. Било образувано ч. гр. д. № 1354/2022 г., по което била издадена заповед за изпълнение. Срещу Заповедта било депозирано възражение в законовия срок, поради което за ищцовото дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

„ЕВН Б. Е.“ ЕАД моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №1354/2022 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- 1189.31 лева – главница, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 01.01.2019 г. – 13.03.2019 г., за което е издадена фактура № 1216780879/27.08.2019 г.;

- 366.39 лева – законна лихва за забава за периода 10.09.2019 г. – 19.10.2022 г.;

- законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

3

С отговора на исковата молба ответницата, представлявана от адв.

М. Д., оспорва иска като неоснователен и недоказан.

На първо място, счита исковете за погасени по давност.

Задълженията на потребителите на услугите на ответното дружество, представлявали задължения за периодично плащане, тъй като били налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях била приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл били разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Вземанията посочени в исковата молба били периодични вземания и се погасявали с изтичането на кратката тригодишна давност. Вземанията били за периода от 01.01.2019г. до 13.03.2019г., за което е издадена процесната фактура № 1216780879/27.08.2019г. с падеж 09.09.2019г., т.е. тригодишната погасителна давност за вземанията изтекла на 10.09.2022г.

Заявлението по ч. гр. д. № 1354/22 г. на РС- К. било депозирано на 20.10.2022г., т.е. след изтичане на кратката погасителна давност.

Ответницата оспорва исковите претенции по основание и размер.

Оспорва изцяло твърденията в исковата молба. Заявява, че не е манипулирала електромера на имота си и не дължи на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД претендираните от суми. Не отрича, че е потребител на електроенергия на недвижим имот – апартамент, с адрес: гр. К. ул. „И. С.“ №*, ап.*, с ИТН 1100174. Заедно с исковата молба получила приложени от ищеца писмо от 30.07.2019 г., протокол № 434857/13.03.2019 г., фактура № 1216780879/27.08.2019 г., справка за коригиране на сметката за електроенергия и Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 46/25.03.2019 г. на БИМ. В писмото от ищеца до нея се казвало, че на 13.03.2019г. служители на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД извършили проверка на електромера на имота й, демонтирали електромера и го дали за експертиза в БИМ. С Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ служителите на института констатирали, че електромерът е манипулиран и отчита грешка минус 80.59%. Ищецът едностранно коригирал сметката за ел. енергия за периода от 01.01.2019г. до 13.03.2019г. Ищецът едностранно начислил сума от 1189.31 лв., за което издал процесната фактура. От тези документи ответницата с огромно учудване разбрала, че служители на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД са извършили проверка на електромера на имота й и са съставили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за 4 търговско измерване .

Този протокол бил разписан от двама служители на „ЕВН Б. Е.“ ЕАД и от двама свидетели на които са вписани само двете имена.

Ответницата твърди, че не е била уведомена от „ЕВН Б. Е.“ ЕАД, че ще проверява електромера и не е присъствала при съставянето протокола.

Заявява, че не е манипулирала електромера, още повече, че същият се намирал извън имота й и бил достъпен за всички. В крайна сметка ищцовото дружество въз основа на несъществуващ отчет за реално месечно доставена, месечно измерена от сертифицирано СТИ и месечно потребена енергия, претендирало неоснователно да му бъде заплатена сумата от 1189.31 лв., ведно със законната лихва върху тази сума.

Заявява, че не е съгласна с така начислената сума и счита, че не я дължи на ищеца по следните съображения:

„ЕВН Б. Е.“ ЕАД като доставчик на електрическа енергия по ЗЕ, не можел едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия.

Съгласно императивната разпоредба на чл.35, ал.4 от ОУ на ЕВН ЕР, гр. П., неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване на електрическа енергия се установява чрез съставен протокол, а според чл.63 от ОУ на ЕВН - ЕР в случай на съставен протокол, той се подписва от представители на дружеството и клиента, а ако последният не присъства и/или откаже да подпише протокола, същият се подписва от свидетели, след което се изпраща на клиента за запознаване. Така съставеният протокол обаче представлявал неподписан от ищеца частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя и ответника факти. Освен изложеното, следвало да се отчете и съответната константна в този период от време практика на ВКС – решение № 165/19.11.2009г. по т. д.

№ 103/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 26/04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, II т.о., и решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК по въпроса за възможността на доставчика на ел.енергия едностранно да коригира сметките за минал период.

Различните състави на ВКС приемали, че за доставчика на публична услуга/доставка на ел.енергия на крайните потребители/ не съществува възможност за едностранна корекция на сметките, която да се обосновава с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Тези клаузи били неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и 5 т.18 от ЗЗП и поради това били нищожни по силата на чл.146, ал.1от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушавали основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. В посочените решения било прието още, че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа факта на неточно отчитане на доставяната електрическа енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, било недопустимо и противоречало на регламентирания в чл.82 от ЗЗД принцип „без вина няма отговорност“ - включително и гражданска. Установената манипулация върху електромера била ирелевантна и не пораждала право на ищеца-доставчик да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електрическа енергия, тъй като той не твърдял някакви действия или бездействия на потребителя, които влияят върху функционирането на електромера и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.