Решение № 422 от 21.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500141 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Ответникът „Б. ДСК“ АД обжалва Решение № 145 / 30.11.2022 г. по гр. д. № 1015 / 2021 г. на С.ския районен съд, с което предявеният от Т. Р. С. срещу „Б. ДСК“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439 ГПК за недължимост поради изтекла погасителна давност на вземания по изпълнителен лист е бил уважен и с което в тежест на ответника са били възложени направените от ищеца разноски.

Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост на първоинстанционното решение и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно решение на първоинстанционен съд.

Решението е допустимо, тъй като самият иск е допустим. С него се цели да се признае за установено, че претендираните суми не подлежат на принудително изпълнение, тъй като представляват задължения с изтекла давност. В този случай спорът дали е правилно да се каже, че длъжникът „не дължи“ поради изтичане на погасителната давност, или че на кредитора е 1 погасено правото да иска принудително изпълнение, е по-скоро теоретичен.

Практическият ефект е един и същ – при уважаване на иска длъжникът не може да бъде принуден да плати.

Решението на районния съд обаче е неправилно.

По делото се установява, че заповедното производство по чл. 417 ГПК срещу Т. Р. С. е било образувано пред С.ския районен съд през 2014 г. за заплащане на задължения по договор за кредит (договор за овърдрафт), сключен със „С.Ж.Е.“ АД – праводател на ответника. На 23.04.2014 г. са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На 04.06.2014 г. е било образувано изп. д. № 262 / 2014 г. на ЧСИ Александър Цанковски. Копия от заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и от изпълнителния лист са били връчени на длъжника на 19.09.2014 г. (петък), ведно с поканата за доброволно изпълнение (чл. 418, ал. 5 ГПК в редакцията преди измененията от ДВ, бр. 86 от 2017 г.) От тази дата е започнал да тече двуседмичният срок за възражение срещу заповедта за изпълнение. По делото не е спорно, че възражение не е било падавано. Следователно заповедта за незабавно изпълнение се е стабилизирала (влязла е в сила) на 04.10.2014 г.

(събота).

На 09.09.2014 г. (а не на 12.09.2014 г., както се твърди в исковата молба) ЧСИ е наложил запор върху МПС на длъжника. В продължение на две години други изпълнителни действия не са били извършвани, нито взискателят е правил съответните искания, в резултат на което изпълнителното производство е било перемирано на 10.09.2016 г.

С подаването на заявлението по чл. 417 ГПК през 2014 г. погасителната давност за вземанията по договора за кредит е била прекъсната. Тя не е текла, докато заповедното производство е било висящо. Новата погасителна давност за вземанията на кредитора е започнала да тече едва от момента на стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение на 04.10.2014 г.

Давността е петгодишна, защото влязлата в сила заповед се приравнява на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ГПК.

На 03.01.2018 г. взискателят по изпълнителното дело, което вече е било перемирано, е направил искане за извършване на изпълнително действие – налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорът е бил наложен на 06.02.2018 г. По този начин давността е била двукратно прекъсвана и е започвала да тече нова петгодишна давност. Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК).

2

Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и след настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува. Съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.

Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи обаче той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл.116, б. “в“ от ЗЗД.

В горния смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747 / 2020г., ІV г.о.; Решение №3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722 / 2021 г., ІV г.о., и Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884 / 2021г., ІІІ г.о.

Следващият въпрос, който стои пред въззивния съд, е на плоскостта на чл. 235, ал. 3 ГПК. Към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, а именно 17.05.2023 г., петгодишният давностен срок, считано от 06.02.2018 г., като времеви отрязък е бил изтекъл. С Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694 / 2019 г., III г. о., и Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720 / 2022 г., IV г. о., обаче е разяснено, че предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла давност (съответно по чл. 439 и по чл. 124, ал. 1 ГПК) спира давността, а отхвърлянето му я прекъсва и започва да тече нов петгодишен срок. Следователно с предявяването на 04.10.2021 г. на иска по чл. 439 ГПК, който е предмет на настоящото дело, давността за вземанията по изпълнителния лист, издаден в полза на ответника, е спряла.

Така тя не е била изтекла към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция.

Изводът е, че предявеният иск е неоснователен.

Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанция не съвпадат, решението на районния съд следва да бъде отменено. Въззивният съд следва да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск и да възложи в тежест на ищеца направените от ответника разноски.

Ответникът по иска е бил представяван от юрисконсулт, като за всяка една от двете съдебни инстанции съдът определя юрисконсултското възнаграждение на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 25, ал. 2 НЗПП.

(по 100 лв. за инстанция). Ищецът като въззиваем дължи и разноските от 27,68 лв. за държавна такса за въззивното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК 3

Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 145 / 30.11.2022 г. по гр. д. № 1015 / 2021 г. на С.ския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Р. С. от с. К., общ. С., ЕГН **********, срещу „Б. ДСК“ АД с ЕИК *** (правоприемник на „С.Ж.Е.“ АД) отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че поради изтекла погасителна давност ищецът не му дължи вземанията по изпълнителен лист от 28.04.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 298 / 2014 г. на С.ския районен съд, а именно:

- 900 лв. главница по договор за овърдрафт по разплащателна сметка № 266768 / 15.09.2010 г.;

- 157,98 лв. възнаградителна договорна лихва;

- 299,21 лв. наказателна договорна лихва;

- 27,14 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Т. Р. С. от с. К., общ. С., ЕГН **********, да заплати на „Б.

ДСК“ АД с ЕИК *** направените по делото разноски в общ размер на 227,68 лв. за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4