Решение № 2946 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2946 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100512531 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 15222 от 06.08.2024г., постановено по гр.д. № 11073/2023г. по описа на СРС, 76-ти състав, e отхвърлен като неоснователен предявения от „ДРИЙМ ТРАНС” ЕООД, ЕИК 131079616, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис №511 – адв. П.П., против К. Т. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. **** – адв. Ст.И., иск с правно основание чл.

203, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 6 400 британски лири, представляваща обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в стойност на глоба, наложена на ищцовото дружество от компетентните органи на Великобритания, за извършено от ответника нарушение на 10.03.2022 г. в Контролната зона по имиграцията във Великобритания, състоящо се в превозване на нелегални емигранти, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 01.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ищеца „ДРИЙМ ТРАНС” ЕООД, в която са развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие на събраните по делото доказателства, при липса на тяхното обсъждане, липса на мотиви и при нарушение на материалния закон.

1

Сочи, че от представените и неоспорени писмени доказателства с категоричност се установява, че на 10.03.2022г. в Контролна зона по имиграция във Великобритания, в МПС, собственост на ищеца, са открити трима нелегални имигранти. Ангажирани са и категорични доказателства за заплащането на наложените глоби в размер на 4 800 лири – на дружеството и 1800 лири – на ответника лично, за която ищецът е носел солидарна отговорност. Ето защо, безспорно е доказана имуществената вреда на ищеца в претендирания размер от 6 400 британски лири. Вредата е причинена при евентуален умисъл – деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите последиците и е допускал настъпването им, т.е. макар да не е целял настъпването на вредите, е допуснал същите като е дал възможност за укриване на емигрантите в ремаркето на управлявания от него товарен автомобил. Обръща внимание на обстоятелството, че водачът не е представил на граничния офицер попълнен чеклист за защита на автомобила. При извършената проверка на 10.03.22г. е констатирано, че не са използвани предоставените укрепващо въже и катинар, при което меката част на автомобила не е била защитена. Ответникът не е преминал през пункт за доброволен контрол, каквото задължение е имал по правилника за вътрешния трудов ред. Ето защо, изводът на районния съд за липса на установена по делото вина на ответника под формата на умисъл, е необоснован. Оспорва и извода на СРС, че по делото не били представени доказателства за плащане на процесните глоби и се позовава на приложените още с исковата молба, както и с молби по делото от по-късно в превод на български, платежни нареждания за извършените плащания по двата броя преписки с изрично посочени референтни номера. Моли съда да отмени решението и да присъди претендираните суми ведно със законните лихви и дължимите разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът К. Т. Д. е подал отговор на въззивната жалба, чрез назначения му особен представител адв. С. И. от САК, с който оспорва същата като неоснователна. Сочи, че липсват предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност на ответника, поради недоказване на умисъл – пряк или евентуален. Що се касае до доказването на вредите, счита за правилен извода на СРС, че по делото няма данни дали след уведомяването на ищеца за налагането на процесните глоби, същите не са били обжалвани и подлежат на изпълнение. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, не са нарушени императивни правни норми.

По неговата правилност, във връзка с доводите в жалбата съдът намира следното:

Предявеният иск е с пр. осн. чл.203, ал.2 от КТ. Пълната имуществена отговорност на работника или служителя се ангажира по изключение в хипотезите на чл. 203, ал.2 КТ , а именно – когато вредата е причинена умишлено или в резултат от престъпление, или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения, като тежестта да установи твърдяната форма на вина – умисъл, е на ищеца.

Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните към момента на извършване на деянието, извършването му от ответника при или по повод изпълнение на служебните задължения, неговата противоправност, възникналите вреди за ищеца като работодател и техния размер, наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, както и че деянието е извършено умишлено. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

В първоинстанционното и въззивното производство между страните не е налице спор, а и се установява от приетите писмени доказателства, че към процесната дата – 10.03.2022г. страните са се намирали в трудовото правоотношение, като ответникът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил – международни превози“, считано от 28.11.2019г. Със заповед от 02.12.2021г. ответникът е бил командирован за срок от минимум 90 дни за извършването на курс от България до други европейски държави и Турция с цел превоз на товари.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран около това доказано ли е настъпването на вредите и причинната им връзка с деянияето и поконкретно – налагането и плащането на процесните глоби от работодателя, които са били подлежащи на изпълнение, както и формата на вина.

Установява се от ангажираните писмени доказателства, че с писма пристанище рег. №COQ/CP/7316/1 и №COQ/CP/7316/2 от 19.10.2022 г., на държавен секретар, отдел „Граждански наказания за нелегално превозвани имигранти“, Гранични войски, Великобритания, ищецът е уведомен, че на 10.03.2022г., в Контролна зона по имиграцията във Великобритания, пристанище Кокеле, в МПС, собственост на ищеца, и управлявано от ответника са открити трима нелегални eмигранти, във връзка с което на ищеца е наложена глоба в общ размер на 4800 британски лири (по 1 600 за всеки от 3 емигрантите) и на водача на МПС – ответника обща сума от 1800 британски лири (по 600 за всеки от емигрантите). В писмото относно последната глоба изрично е отбелязано, че за наложената на водача санкция, ищецът, в качеството си на работодател, е солидарно и отделно отговорен. Посочено е също, че в Приложение са пояснени основанията и обстоятелствата, при които е наложена глобата, указано е правото на възражение до Държавния секретар.

Указания са начините и сроковете за плащане на глобите. Ангажирани са по делото писмени доказателства за изплащане на глобите от ищеца – електронни платежни документи с превод на български език, в които са посочени референтните номера, посочени и в писмата на Държавния секретар.

Общият сбор на сумите по приетите и неоспорени документи за плащане по сметка на МВР на Великобритания съвпада със сбора на сумите по наложените глоби и изявлението на ищеца, че глобите са платени разсрочено, на части. Представените разпечатани електронни платежни документи съдържат и потвърждение за получаването на сумите от британска страна.

Следва да се отбележи и че плащането на процесните глоби не е било спорно между страните пред първата инстанция. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд, че не се установява от приетите писмени доказателства налагането и плащането на глобите, не може да бъде споделен.

Липсват също така както твърдения, така и доказателства за това същите да са били обжалвани и отменени по предвидения ред, поради което от фактическа страна въззивният съд приема за установено по делото настъпването на вредата в патримониума на работодателя чрез плащане на наложените глоби.

Първоинстанционният съд е приел също така, че от страна на ищеца не се доказва вредите да са причинени умишлено от ответника К. Т. Д.. Деянието е извършено при пряк умисъл, когато субектът е предвиждал сигурното или вероятно настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му характер, като е искал настъпването, тоест конкретните общественоопасни последици са били цел на дееца. Деянието е извършено при евентуален умисъл или още косвен умисъл, когато субектът е предвиждал вероятното настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат. Съдът е посочил, че в конкретния случай не се доказа да е налице нито една от формите на умисъла, доколкото от страна на ищцовото дружество не са ангажирани каквито и да било доказателства, че ответникът К. Т. Д. е извършил действия, с които е целял умишлено причиняване на вреди на ищеца, нито такива при които е съзнавал, че ще причини вреди, но се е отнесъл безразлично към настъпването им.

Оплакванията във въззивната жалба относно необосноваността на този извод, са основателни. Ангажирани са доказателства от ищеца, че ответникът 4 е бил инструктиран и обучен относно мерките за предотвратяване на превоз на незаконно влизащи в обединеното кралство eмигранти. Същият е декларирал, че след обучение е получил писмени инструкции относно необходимите мерки. Съгласно приложените Превантивни мерки, е необходимо обезопасяване, чрез използването на ключалка, катинар и пломба или друго подобно съоръжение, като за да са ефективни, посочените средства трябва да са прекарани през всички предвидени за целта отвори, предвидено е редовно проверяване на транспортните средства на път към Великобритания, за да се предотврати нелегалното проникване на емигранти, а документ, описващ превантивната система за сигурност срещу нелегалното проникване на външни лица, трябвало да бъде носен в транспортното средство, за да може да бъде незабавно представян, в случай че бъде изискан от имиграционен офицер при съмнение за действия, водещи до имуществена или наказателна отговорност, данните за всяка проверка трябва да бъдат нанасяни върху контролен лист, чието попълване е задължение на водача, по време на чието управление е извършена проверката, като попълването на всички полета от контролния лист е задължително. При преминаване от Франция към Англия задължително се преминава през доброволен контрол.

При процесната проверка от контролните органи е установено и констатациите не са оспорени от ответника, че водачът не е представил попълнен чек лист за защита на автомобила. Превозното средство не е било защитено. Въпреки поставения катинар, не е било поставено укрепващото въже, при което меката страна на автомобила не е била защитена против проникване. Няма данни шофьорът да е извършил необходимите проверки по време на пътуването и да е удостоверил това с коректното попълване на чеклистове, които да бъдат предоставени на граничните офицери. По делото не се установява и не се твърди ответникът да е преминал през пункт за доброволен контрол, за да се освободи от отговорност при евентуално откриване на нелегални мигранти.

Поради изложеното, въззивният съд намира, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, доколкото по делото са приети доказателства, че последният е причинил вредата при форма на вината еветуален умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като, без да ги е целял, е допускал тяхното настъпване, като е допуснал укриване на емигранти в ремаркето на управлявания от него товарен автомобил, без да е изпълнил указанията на работодателя за предотвратяването на настъпването на вредите.