Решение № 164 от 16.03.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1426/2025
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 16.03.2026
- Състав
- МОНИКА ГАРАБЕД ЯХАНАДЖИЯН
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. Бургас, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА Г. ЯХА.ДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХА.ДЖИЯН Гражданско дело № 20252100101426 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на С.
С. М., ЕГН ********** и Г. А. А., ЕГН **********, и двете с адрес в ***, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Жени Патева“ №2, чрез адв.Жени Събчева, против Р. Д. С., ЕГН **********, адрес в ***, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“В.Априлов“ №16, ет.3, офис 1, чрез адв.А.Панайотова, с искане за осъждане на ответницата да им заплати сумата от 25 100 лева – частичен иск от 64 248,39 лева (след прието на 26.02.2026 г. изменение на иска), платена по сключен между тях договор за цялостен ремонт на апартамент от 23.11.2023 г., развален считано от 13.03.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищците са майка и дъщеря, като и двете от години живеят и работят в ***. През 2023 г., ищцата А. решила да закупи на дъщеря си апартамент в България, като за целта се свързала с ответницата, която била близка на семейството им приятелка. Със съдействието на последната бил закупен апартамент, във връзка с който помежду им бил сключен устен договор за извършване на ремонт, по силата на който ответницата се задължила да извърши ремонта, като закупува материали, наема майстори и се разплаща с тях. Като краен срок на договора било уговорен края на м.май 2024 г., впоследствие променен до края на лятото на 2024 г. Ищците твърдят, че във връзка с ремонта наредили по сметка на ответницата сумата от общо 42 480 британски паунда, както следва: от страна на ищцата А. - на 11.12.2023 г. били наредени 10 000 паунда, на 20.02.2024 г. – 8000 паунда, на 26.06.2024 г. – 5500 паунда и на 09.07.2024 г. – 2000 паунда, от които ответницата да си удържа по 500 паунда от всеки превод; от страна на 1 ищцата М. - на 02.10.2023 г. били наредени 2000 паунда, на 03.10.2023 г. – 1050 паунда, на 16.08.2024 г. – 4000 паунда, на 19.08.2024 г. – 1000 паунда, на 01.10.2024 г. – 5130 паунда и на 16.01.2025 г. – 3800 паунда.
Твърди се в исковата молба, че на 13.03.2025 г. ищците поискали от ответницата да им предостави отчет за извършения ремонт, тъй като установили, че в апартамента няма поставено ел.табло, ключове, осветление, подови настилки (единствено ламинат в хола и гранитогрес или теракот на терасите), баните не били завършени, нямало монтирани тоалетни чинии, бойлери, моно блокове, както и поставени вътрешни врати. Ищците признават, че в апартамента има поставен фаянс и теракота (гранитогрес) в двете санитарни помещения, както и теракота (гранитогрес) в малкия коридор на първия етаж и на двете тераси, подова настилка в хола, за която мислят, че е ламинат, както и че апартаментът е заман с бяла боя, има поставен прозорец от ПВЦ на стената от страна вградената тераса и сменен един прозорец в малкия офис на втория етаж, монтирани три броя климатици и закупени 2 броя тоалетни чинии. По настояване на ищците, на 05.04.2025 г. ответницата им предоставила бележки и фактури за закупени материали на стойност около 12 000 лева и разписки на стойност 41 020 лева, за които ищците смятат че не се отнасят до материали, закупени за ремонта на апартамента. В подкрепа на иска ангажират доказателства, претендират разноски.
В законоустановения срок ответницата, редовно уведомена се възползва от правото си и депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни и твърди, че изпратените от ищците средства не покриват разходите по апартамента за изнасяне на мебели, премахване на тапети от стените на спалнята, цялостно изкъртване на баня и тоалетна, махане на ламиниран паркет, демонтаж и изхвърляне на врати, демонтаж на стари климатици, наемане на интериорен дизайнер за изработване на проект за ел.инсталация и ВиК инсталация, разгъвка на мебели. Ангажира доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа стрА. следното:
Между страните не се спори, че в периода м.август 2023 г. – 23.10.2025 г., ищцата С. М. е била собственик на недвижим имот, находящ се в ***. В този смисъл е приобщения като доказателство н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №194, т.II, рег.№3233, дело №373/23.10.2025 г. на нотариус с рег.№257 и район на действие РС-Бургас.
Между страните не се спори, че след закупуване на гореописания имот са сключили устен договор за комплексния му ремонт, по който ответницата Р.
С. има качеството на изпълнител, а ищците Г. А. А. и С. С. М., които са съответно майка и дъщеря, качеството на възложители. Конкретни уговорки от договора, които се твърдят от ищците и не се оспорват от ответницата са последната да закупува материали и наема майстори, с които да се разплаща от средствата, които ищците ще й превеждат по сметка, както и ремонтът да 2 приключи до края на лятото на 2024 г.
Ответницата не оспорва, че ищците са й превели сумата от общо 42 480 британски паунда, от която 25 500 британски паунда са преведени от ищцата Г. А., по договорка с която ответницата е задържала като възнаграждение сумата от 2000 британски паунда и разликата до изцяло преведената сума е с левова равностойност 53 887,15 лева (според курса на БНБ към датата на всеки един от преводите) и 16 980 британски паунда с левова равностойност 39 247,70 лева (според курса на БНБ към датата на всеки един от преводите) са преведени от ищцата С. М.. В този смисъл са и приетите като доказателства извлечения от сметки, л.6-17.
Между страните не се спори и по това, че в апартамента на ищцата М. са били извършени ремонтни дейности, като за установяването им допринасят показанията на свидетелите А. А. и Е. К., последната от които работи като брокер на недвижими имоти и е била посредник при продажбата на имота на ищцата М..
Свидетелските показания кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни, а от същите се установява, че ищцата М. закупила апартамента в завършен вид и обзаведен, докато към м.август 2025 г., когато са извършили оглед на апартамента във връзка с обявяването му за продажба, същият е бил необзаведен, с шпакловани и боядисани стени, с подова настилка-гранитогрес на стаите от първия етаж, с подова настилка по терасите и на двата етажа, с облицовани с плочки бани и на двата етажа. И двамата свидетели са категорични, че ел.инсталацията в апартамента не е функционирала, което наложило допълнително ангажиране на електричар, разбиване на стени, прекарване на нови кабели, замазване и боядисване, разноските за които били поети от ищците. От показанията им се установява и това, че кухненската част е била без мебели и уреди, подът на помещенията от втория етаж не е бил облицован, а на цимент, закупените тоалетни чинии и казанче не са били монтирани, нямало закупени шкаф за баня и сифони, навсякъде стърчали кабели, без ел.табла, врати, ключове и контакти.
По делото е извършена от в.л.Т.Чанкинова СТЕ, от заключението на която става ясно, че апартаментът е тип мезонет и в същия освен предварителни дейности като изнасяне на част от мебелите, премахване на тапети в спалнята, демонтаж на ламинат в дневната, демонтаж на фаянс и теракота в санитарните помещения, демонтаж на вътрешни врати и климатици и разваляне на тухлена зидария на тераса второ ниво, са били извършени и следните СМР- направа на тухлена зидария на тераса второ ниво, външна и вътрешна мазилка по стени, остъкляване с PVC дограма на вградената тераса и офиса на второ ниво, доставка и монтаж на гранитогрес в дневната и коридора, доставка и монтаж на фаянс и теракота в санитарните помещения, бетонова настилка офис, циментова замазка по под тераса на второ ниво, доставка без монтаж на 2 броя тоалетни чинии с казанчета, боядисване на стени и казани, доставка и монтаж на 3 броя климатици, изхвърляне и превоз на отпадъци до депо. Като стойност на изброените СМР в.л. посочва сумата от 26 580 лева. Ответницата не установи да е извършила СМР на по-голяма 3 стойност.
С настоящия иск ищците претендират стойността на заплатени, но неизвършени СМР, която считат, че следва да им бъде възстановена като платена на отпаднало основание – развален договор и намира правното си основание на плоскостта на неоснователното обогатяване при хипотезата на чл.55, ал.1 предл.3 от ЗЗД.
При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне.
Фактическият състав на цитираната разпоредба включва валидно правоотношение между страните, даване на нещо с оглед изпълнение на задължение по правоотношение, съответно получаване и приемане от насрещната страна и последващо отпадане с обратна сила на правоотношението поради разваляне на договора, което дава право на страните да искат връщане на това, което са дали на отпаднало основание.
Установи се по делото, че между страните е възникнала облигационноправна връзка по договор за извършване на ремонтни СМР, който по правната си същност е договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. По своята правна същност договорът за изработка е неформален, консенсуален и възмезден. Счита с е за сключен с постигане на съгласие между страните и създава задължения за изпълнителя да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя - да приеме изработеното и да го заплати. Писмената форма не е условие за неговата действителност, а само форма за доказване. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл.84, ал.2 от ЗЗД - с покана.
Установи се по делото, че ищците са превели по сметка на ответницата сумата от 42 480 британски паунда, от която 40 480 британски паунда в изпълнение на задължението, което е възникнало по силата на сключения помежду им договор за извършване на ремонтни СМР в апартамента на ищцата М..
Установи се и това, че ответницата е неизправна страна по договора – към датата на изтичане на срока за изпълнение на СМР – лятото на 2024 г. е налице частично неизпълнение – закупените тоалетни чинии с казанчета не са били монтирани, кухненската част е била без мебели и уреди, а подът на помещенията от втория етаж е бил на замазка, нямало е закупени шкаф за баня и сифони, навсякъде са стърчали кабели, без ел.табла, врати, ключове и контакти. Установи се и това, че изпълнението на договора е било преустановено към м.август 2025 г., когато на свидетелката К. е била възложена продажбата на апартамента. Към тази дата първоначално уговореният срок за изпълнение вече е бил изтекъл. По делото не се събраха 4 данни ответницата да е правила изявления или да е предприела действия, които да сочат намерението й да продължи изпълнение на задълженията си по договора, поради което и за ищците е възникнало потестативното право да развалят договора на основание чл.87 от ЗЗД и да получат обратно това, което са престирали в повече. Ответницата не оспори заключението на СТЕ, не наведе възражения да е извършила в повече от установеното от вещото лице, не ангажира гласни доказателства за извършеното, не наведе твърдения работата да не е изпълнена в пълен обем по причина, за която отговарят ищците или по обективни причини, поради което съдът приема, че договорът е надлежно развален от ищците, поради забава на ответника. Твърдението на последните, че договорът е развален, считано от 13.03.2025 г., не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал. Настоящият съдебен състав приема, че изявлението на ищците за разваляне на договора е отправено с исковата молба, с която се претендират ретроактивните последици от развалянето на договора - връщане на сумата от 25 100 лева – частичен иск от 64 248,39 лева (след прието на 26.02.2026 г. изменение на иска) и е получено от ответницата на 09.09.2025 г.