Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 24.01.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2316/2024
Вид
Решение № 49
Подписан
24.01.2025
В сила
20.05.2025
Състав
Теодора Начева Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.1-3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.11, ал.1, т.10 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.45, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Плевен, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

***:

Теодора Н. Петкова при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20244430202316 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „***“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, Област *** (***), ***, ***, представлявано от Н. П. – ***, чрез юрк. Ц. Б. срещу НП № Р-006225/14.11.2024г., издадено от *** на Комисия за защита на потребителите, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по жалбата – *** на КЗП, не се явява в съдебно заседание, не се представлява. По съществото на делото същият моли за потвърждаване на НП, като се мотивира в депозирано писмено становище, чрез юрк. Р.М..

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

1

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 12.06.2024г. длъжностни лица на КЗП извършили проверка във финансов център „***“ с адрес: ***, стопанисван от търговеца „***“ ООД. В хода на проверката е съставен Констативен протокол /КП/ № К***/12.06.2024г. При извършената проверка е установено следното:

Изискани са 2 броя договори за потребителски кредит, сключени в офиса в гр. Плевен. От представител на кредитора са предоставени произволно избрани 2 броя договори, както следва:

2.

Договор за потребителски кредит /ДПК/ № *** към искане № 9379120 от 05.06.2024г.;

3.

Договор за потребителски кредит /ДПК/ № *** към искане № *** от 10.06.2024г. с приложени към тях Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити за всеки договор и погасителен план.

В двата СЕФ към договорите в Част II. „Описание на основните характеристики на съответния кредит“, в т.8„ когато е приложимо за съответния вид кредит описание на обезпечението, което следва да се предостави по договора за кредит, е записано, че поръчителя, трябва да отговаря на условията, посочени в приложения образец на договор за потребителски кредит.

В Част III. „Разходи по кредита“ в т.4.4. е вписано, че при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията по чл.5 от договора, се начислява неустойка в размер на 538,58 лв. към договор № ***/10.06.24г.

За периода 01.10.2023г.-12.06.2024г. в офиса са сключени 557 бр. договори за потребителски кредит. Приложена е разпечатка от системата на кредитора. Съгласно Договор за потребителски кредит /ДПК/ № *** към искане № *** от 10.06.2024г. на потребителя е предоставена сумата в размер 2 на 700 лв. със срок 6 месеца, размер на погасителна вноска 2 по 29,75 лв. и 4 по 193,98 лв., фиксиран ГЛП 51%, обща дължима сума 835,42 лв., ГПР 64,23%. В чл.5, ал.1 от договора е посочено, че „Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения:

1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва.

2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

2.1. При един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.

2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната.

2.3. Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора.

2.4. Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение.

2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

В чл.5, ал.2 от договора е посочено, че „Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал.1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор“.

В чл.11, ал.1 е посочено че, с подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не 3 отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 538,58 лв.“.

В чл.11, ал.2 е посочено, че „Страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено съобразно посочения в Приложение 1 към настоящия договор за кредит начин“.

С Констативния протокол К-***/12.06.2024г. е наредено на 18.06.2024г. да се предостави информация по колко от сключените 557 бр. договори е изпълнено задължението по чл.5, ал.1 за предоставяне на обезпечение, както и информация включен ли е в ГПР размерът на неустойката при неизпълнение на чл.5, ал. 1 от договора.

На 19.06.2024г. чрез куриерска фирма е получено писмо с Вх.№ Р-03951, в което е предоставена изисканата информация, а именно: В предвидения срок за предоставяне на обезпечение по сключените договори в офиса в гр.

Плевен, кредитополучателите не са предоставили обезпечение. Неустойката за непредоставено обезпечение не е включена в годишния процент на разходите /ГПР/.

От съдържанието на предоставения договор за потребителски кредит №*** от 10.06.2024г. се е установило следното: по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК – в Договор за потребителски кредит №*** от 10.06.2024г. на чл.7, ал.1 е посочено: „Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит“. В чл.7, ал.З е посочено: „При упражняване правото на отказ от кредит кредитополучателят връща главницата и заплаща лихвата, изчислена по реда на чл.3, ал. от настоящия договор за периода от датата на усвояване на средства по кредита, до датата на връщане на главницата, не покъсно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението по ал.2.

При упражняване правото на отказ от сключения договор кредиторът няма право да изисква и събира обезщетение, с изключение на обезщетението за направените разходи към публични административни органи, които не подлежат на възстановяване“.

Договорът не съдържа задължителната информация, посочена в чл.11, 4 ал.1, т.20 от ЗПК за размера на лихвения процент на ден /наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден/.

По чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – съгласно Договора заемната сума е в размер на 700 лв. със срок 6 месеца, размер на погасителна вноска 2 по 29,75 лв. и 4 по 193,98 лв., фиксиран ГЛП 51%, обща дължима сума 835,42 лв., ГПР – 64,23%. В чл.11, ал.1 е посочено „С подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 538,58 лв.“.

В чл.11, ал.2 е посочено, че „Страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено съобразно посочения в Приложение 1 към настоящия договор за кредит начин“.

В погасителния план към договора в колона „5“ е посочена вноската по договора – 2 вноски по 29,75 лв. и 4 вноски по 193,98 лв., в колона „6“ е посочена неустойка 2 вноски по 199,25 лв. и 4 вноски по 35,02 лв., а в колона „7“ е посочена вноска с неустойка 6 вноски по 229,00 лв.

В конкретния случай, в сключения договор за паричен заем е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл.11, ал.1 от договора, която е в размер на 538,58 лева общо.

Неустойката е предвидена в случай, че в тридневен срок от сключване на договора кредитополучателят не представи посоченото в чл.5, ал.1 обезпечение – поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на посочените в чл.5, ал.1, т.2.1. до т.2.6. условия или безусловна банкова гаранция. Неустойката се дължи след сключване на договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за 5 кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посоченият в договора ГПР 64,23% е неверен, тъй като ако беше включена посочената в договора неустойка в размер на 538,58 лв., размерът му многократно би надхвърлил максимално допустимия по закон.

Неустойката от договора за потребителски кредит е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчители /едно или две физически лица/ или безусловна банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения – в тридневен срок от сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят поръчителите /при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната/, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения кредит.

При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.

6

На първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 700 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер 538,58 лв., т. е. в размер доближаващ главницата по кредита. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което на практика неустойка се дължи и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.