Определение № 452 от 01.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Варна, 01.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Георги Йовчев

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20253001000356 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Д. М., представлявана от адвокат К.

Т. срещу определение № 872/13.06.2025 година по търг. дело № 10/2025 година на ВОС, с което е молба за изменение на постановеното по делото решение по отношение на разноските е оставена без уважение.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. За неправилен се смята изводът на първата инстанция за липса на поведение от страна на ответника, с което да е дал повод за завеждане на исковата молба. Фактът на държане на изпълнителен лист дори и без предприемане на действия по изпълнението е достатъчен да осуети приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Позовава се на провело се между страните производство по реда на чл. 402 ГПК, по което ответникът по спора конклудентно е оспорил изтеклата в полза на ищеца погасителна давност, което служи за индиция за несъгласие с предявените в настоящото производство установителни искове. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждането на разноски.

Насрещната страна се е възползвала от правото си на отговор, като е направила искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

За да се произнесе въззивната инстанция взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от А. Д. М. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, иск за приемане за установено в отношенията между 1 страните, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не съществуват вземания по издаден изпълнителен лист изпълнително лист, издаден по т.д.№ 7902/2013г. по описа на СГС, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1310/2014 по описа на ЧСИ Захари Димитров, поради настъпила след издаване на изпълнителното основание погасителна давност, на основание чл.

124, ал. 1 ГПК.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който е придобил вземанията по изпълнителен лист въз основа на договор за цесия, е признал факта на погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност, след издаване на изпълнителното основание. При тези факти първоинстанционният съд е уважил предявения иск. Изложени са мотиви защо не се присъждат разноски на ищеца, като е посочено, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, тъй като към датата на постановяване на решението липсва образувано изпълнително производство въз основа на въпросния титул.

За да се произнесе по повдигнатия спор, настоящата инстанция взе предвид, че производството по делото e инициирано от ищеца, без да е даден реален повод за това от ответното дружество. Поводът за завеждане на делото, по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК е винаги реален факт, а не субективни опасения. Това означава ответникът по иска да е предизвикал претенцията със свое реално поведение, което да се изразява в конкретна активна проява, а не въздържането му активни действия да се презумира като хипотетична възможност за бъдещи претенции. В настоящата хипотеза, предположенията на ищеца за бъдещи изпълнителни действия са фактически необосновани.

Няма спор, че ищецът има правен интерес да получи сигурност, че в бъдеще не би бил обект на нова претенция по погасеното по давност вземане, но същия е могъл да отправи извънсъдебна покана за връщане на изп. лист или за получаване на насрещно изявление - признание от ищеца или предложение за спогодба, относно погасеното по давност вземане. Предявяването на иск, без конкретен нов повод да счита, че ще бъде отново обект на изпълнителни претенция и преди да са му известни нагласите на насрещната страна е изцяло на негов риск. В случая ответникът и праводателят му с трайното си поведение сочат дезинтересиране от нови действия по събиране на дълга, а и в производството по чл. 402 от ГПК, развило се по ч.т.д № 477/2024г. на ВОС не са възразили срещу вдигане на обезпечението. При тези факти воденето на 2 иска по чл. 124 от ГПК, макар и допустимо, е изцяло за сметка на ищеца, а при направеното признание от страна на ответника, последният не следва да понася разноски.

Поради съвпадение правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 872/13.06.2025 година по търг. дело № 10/2025 година на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3