Определение № 1820 от 15.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1820 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100501111 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Лозенец“,ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, чрез юрисконсулт Свилен Стоянов против разпореждане № 5434/12.05.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 2716/25г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК ( извлечение от счетоводни книги на банка към 03.04.25г.вкл.) срещу длъжника З. А. К. ЕГН ********** от ***** за следните суми:5738,24лв., представляващи част от главницата по договор за потребителски кредит(ДПК) №7053383291/19.12.22г.; 4003,88 лв.представляващи договорна(възнаградителна) лихва върху главницата по ДПК за периода от 25.11.23г. до 05.03.25г. и сумата от 511,33лв., представляващи законна лихва за забава(обезщетение за забавено плащане) върху главницата по договора за периода от 25.11.2023г. до 03.04.2025г.

Това разпореждане се сочи за неправилно, като се възразява, че първоинстанционният съд необосновано е приел сключването на застраховка по кредита за наложено от икономически посилната в правоотношението страна, въведено във вреда на потребителя, както и че застрахователните премии по договора за застраховка, подписан от страните следвало да се включат в ГПР, който поради това, че не отразявал всички разходи по кредита, бил неправилно определен.

Жалбоподателят сочи, че ГПР в случая е правилно определен в размер от 49,27%, като в него са включени всички разходи по кредита,съобразно законовите изисквания на чл.19, ал.1 и §1 на ДР на ЗПК,вкл. разходите съпътстващи изготвянето на договора, като такси, комисионни и др. пряко свързани с ДПК.

Акцентира се, че сключените от потребителя застраховки, по които „Ти Би Ай Банк“ е застрахователен посредник не са част от разходите по кредита и съответно не са включени при формирането на ГПР.Обяснява това с факта, че в този договор застраховането не е било 1 задължително условие за отпускане на кредита. Застраховката е доброволно сключена от заемополучателя и при ясно поставени финансови параметри, възприети от потребителя. Касае се до допълнителна услуга към ДПК, която е била желана от заемополучателя.

Поддържа се, че ДПК съдържа ясни условия за получаването на кредита и параметрите на уговореното е изцяло съобразено с изискванията на закона. Това налагало извода, че договорът е валиден и поражда предвидените в него правни последици.

С оглед горното, страната намира за дължими и претендираните възнаградителна лихва и обезщетение за забава.

Намира също, че подаденото заявление и извлечението от счетоводните книги имат всички необходими реквизити и законово съдържание, за да се направи преценка от страна на длъжника дали дължи претендираните суми и да подаде или не възражение срещу тях.Счита, че доводите на заповедния съд за постановяването на отказа излизат извън рамките на дължимата в същото производство проверка за законосъобразност и валидност на ДПК и са предмет на доказване в евентуално исково производство.

В обобщение се моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за произнасяне от ОСБургас, при което издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист бъде осъществено за всички претендирани в заявлението суми. Не се ангажират нови доказателства.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Разгледана по същество тя е неоснователна, а съображенията за това са следните:

На 15.04.2025г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подало заявление да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника З. А. К. от гр.Бургас за следните суми: 8100,65лв. главница, 4003,88 лв. договорна(възнаградителна) лихва за периода от 25.11.23г. до 05.03.25г. и 511,33лв. обезщетение за забава(мораторна лихва) от 25.11.23г. до 03.04.25г., ведно със законна лихва за забава от подаването на заявлението до изплащането на вземането и съдебно- деловодни разноски.

Като доказателства за вземането са представени: извлечение от счетоводни книги на Банката към 03.04.25г.вкл., ДПК № 7053383291 от 19.12.22г.във връзка с който е пояснено, че вземането се претендира като предсрочно изискуемо;Декларация за присъединяване на потребителя като застраховано лице към застрахователна програма на кредитодателя; Сертификат за присъединяването ;Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга във връзка със застрахователната програма;уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по ДПК, връчено на адресата чрез съпруг на 05.11.25г.

С нарочна молба от 05.05.25г. във връзка с дадени на дружеството указания от заповедния съд, е направено уточнението, че към 27.11.23г. са постъпили погашения по кредита в общ размер от 3637,59лв., от които според приложената разбивка 527,32лв. се сочат за отнесени към погашения за главницата, 3093,54лв. –за договорни лихви и 16,73лв. за наказателна лихва към 27.11.23г.

Претендираната главница по делото от 8100, 65лв.се обяснява като съставена от 5633,29 лв. - чиста стойност на преведената като кредит сума и 2467,36лв., явяваща се застраховка „Защита на кредита“по ДПК. Претендираната договорна лихва от общо 4003,88лв. се сочи за включваща 2784,35лв.договорна лихва върху стойността на кредита и 1219,53лв. договорна лихва върху описаната по- горе застраховка. Сумата от 511,33лв. обезщетение за забава също се обяснява като 2 съставено от 355,59лв. обезщетение за забава върху стойността на преведената кредитополучателя сума и 155, 59лв.- обезщетение за забава върху застраховката. на

При тези данни РС-Бургас е постановил обжалваното разпореждане № 5434/ 12.05.2025г., с което е отхвърлил заявлението за сумите, предмет на обжалване със следните съображения: искането за застраховка се основава на неравноправни клаузи,изготвени предварително от икономически по- силната страна в правоотношението, което е във вреда на потребителя,т.к. не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора, т.е. клаузата не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значителен дисбаланс между правата и задълженията на банката и тези на потребителя;подлежащата на връщане сума надхвърля трикратно ефективно предоставения кредит;договорът за кредит е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК,при неизгодни за потребителя условия, обусловен от сключването на договор за застраховка с посочени от кредитодателя лица и определени от банката условия, при допълнително кредитиране на застрахователната премия и с очевидната цел кредитът на потребителя да бъде оскъпен, при което се постига забранената от закона цел-неоснователно обогатяване на кредитора, поради което клаузата е сочена за недействителна и на самостоятелно основание. Направен е извод за недължимост на всички останали претенции.

Въззивният съд изцяло споделя крайните правни изводи на първоинстанционния и намира жалбата за неоснователна, а разпореждането,отхвърлящо заявлението за законосъобразно и правилно.

Според БОС ГПР в конкретния ДПК действително е определен в нарушение на императивните законови изискания, ограничаващи размера му, от което следва, че той е невярно отразен в договора и по този начин въвежда в заблуждение досежно параметрите на условията за отпускането на кредита икономически по-слабата в правоотношението с кредитора странапотребителя физическо лице.

В процесния ДПК е посочено, че заемът от 6000 лв. се отпуска на потребителя за срок до 25.12.27г., при застрахователна премия от 2627,97лв., като размерът на кредита се определя на общо 85.627,97лв., при извършено допълнително кредитиране и на застраховката. Според договора ГПР е в размер от 49,27% при крайна обща дължима от потребителя сума в размер от 20 456,97лв.

Приложен е погасителен план, в който са посочени изрично: падежът на всяка вноска (двадесет и пето число на всеки следващ месец), размерът на главницата включен във всяка вноска(без разбивка каква част от нея е чиста стойност по кредита и каква-застрахователната вноска) и остатъкът след всяко следващо погашение.

Според чл.19,ал.4 от ЗПК, договореният ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.Към датата на сключването на процесния ДПК (19.12.22г.) законната лихва съобразно ПМС №426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения се определя като сбор от основния лихвен процент(ОЛП) на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година и 10 процентни пункта. Тогава ОЛП е равен на 0,49%, следователно и законната лихва за забава е в размер от 10,49%, а максималният размер на ГПР за кредитните договори е 52,45 %.

Така ГПР от 49,27% по конкретния ДПК формално задоволява ограничението на закона.

Тук обаче съдът счита за нужно да подчертае, че намира разходите за застраховката за част от всички онези, които §1 от ДР на ЗПК има предвид като предвидими и свързани с договарянето 3 по кредита, поради което е следвало да бъдат взети предвид при формирането на ГПР.Изводът се съобразява с това, че съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означават всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи. Разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия .

Обаче в настоящия случай, макар застрахователното правоотношение да е посочено за незадължително за получаване на кредита, разходите по него според БОС съставляват част от конструкция, прикриваща действителните общи разноски по сключването на основния договор.Това е така, защото застраховането на заетата сума от 6000 лв. със застрахователна полица на цена от 2627,97лв., клоняща към половината от чистата стойност на кредита е от една страна икономически неоправдано за кредитополучателя, т.к. намалява ефекта от застраховането, повишавайки реално общия кредитен дълг значително, а от друга страна носи допълнително възнаграждение за кредитодателя, явяващ се и застрахователен агент в допълнителното правоотношение, което го облагодетелства икономически, освен това му осигурява допълнителна реализация по основната търговска дейност, т.к. и застрахователната сума се кредитира от заявителя.Не на последно място в подкрепа на извода се явява и фактът, че Ти Би Ай Банк приема главницата по кредита за съставена от потребителския кредит и този по заемното правоотношение, като дори ги отразява общо в погасителния план и начислява върху цялото договорна лихва и такава за забава.Следователно конкретният ГПР е неясен и непълен.

Обстоятелството, че ГПР е неясен и не отразява всички разходи по кредитирането е достатъчно да определи договора за кредит като недействителен, предвид изразеното в § 55 от решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22 становище, че когато кредиторът посочи в договора ГПР, който не включва всички разходи, понася санкция, която го лишава от правото му на лихви и разноски. Тази санкция отразява тежестта на нарушението и има възпиращ и пропорционален характер. В § 56 от същото решение е посочено, че когато в договора за потребителски кредит е посочен ГПР, който не включва всички разходи, предвидени в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48, разпоредбите на чл.10, §2, б. “ж“ и на чл.23 от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяваното на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената в заем главница.