Решение № 5490 от 28.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5490 гр. София, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100503197 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20570 от 12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 4211/2023 г. по описа на СРС, 126-ти състав, е уважен предявеният от И. М. М. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 10 000,00 лв., предявена като частична претенция от иск за сумата от 25 500,00 лв., представляваща обезщетение неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 09.12.2021 г., ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 190,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 09.12.2021 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на адв. Й. Д., на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 1560,00 лв., представляваща възнаграждение за безплатната (за ищеца И. М. М.) правна помощ в исковото производство, а И. М. М. е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 10,37 лв., представляваща разноски по делото пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 4000,00 лв. до присъдения размер от 10 000,00 лв., е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника си – адв. Н. Лефтеров, с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че основната неправилност на съдебното решение се изразява в определянето на обезщетение за неимуществени вреди в прекомерен размер, при неотчитане и некоректна оценка и анализ на доказателствата. касаещи действително 1 търпените от И. М. М. болки. Поддържа, че първоинстанционният съд е определил размер на обезщетението, който не кореспондира на конкретните обстоятелства по делото, в това число и противоречи на констатациите на вещото лице по приетото без възражения от страните заключение по СМЕ. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е дал вяра преобладаващо на показанията на свидетелката М.Д., която е приятелка на ищеца, въпреки приобщените по делото обективни доказателства, сочещи бързото протичане на възстановителния процес от получените от пътния инцидент леки травми. Твърди, че първоинстанционният съд е определил прекомерно по размер обезщетение за неимуществени вреди, което не е съобразено с реално търпените от ищеца болки, нито със съдебната практика при подобни травми.

Също така твърди, че решаващият състав въобще не е обсъдил значението на младата възраст на пострадалия към момента на увреждането, а визираното обстоятелство е от значение за по-бързото и безпроблемно протичане на възстановителния процес и по-бързото преодоляване на настъпилите от събитието негативни душевни преживявания. Счита още, че първоинстанционният съд не е отчел, че ищецът не е бил хоспитализиран, а още в деня на пътния инцидент е напуснал лечебното заведение, не се е налагало да носи имобилизация за лечение на травмата на лявата раменна става, което индикира, че увреждането е било леко, а по време на възстановителния процес е могъл да се самообслужва със здравата си дясна ръка. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел, нито е определил необходимата и установената степен на съпричиняване от поне 50 % от страна на И. М., в качеството му на водач на МПС, който е управлявал автомобила си без правилно поставен предпазен колан към момента на настъпването на процесното ПТП. Счита, че е следвало да бъдат взети предвид доходите на пострадалото лице, а също и социално-икономическите условия в страната, но единствено към момента на настъпването на увреждането. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, а в условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира и направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец – И. М. М., чрез пълномощника си - адв. Й. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата, поддържайки че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Решението, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата до 4000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.12.2021 г., ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното плащане на сумата, не е обжалвано от ответника, поради което същото е влязло в законна сила.

Решението е влязло в сила и като необжалвано от ищеца в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 190,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП от 09.12.2021 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Тъй като решението в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 K3, вр. чл. 45, вр. чл.52 33Д за сумата от 4000,00 лв., е влязло в сила, то със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право. Следователно пред настоящата инстанция е безспорно, че на 09.12.2021 г., около 19:30 часа, по бул. „История Славянобългарска”специален автомобил „Ивеко АД 410 Т“, с рег. № ********, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, управляван от Х.Х.Ф., се е движел с посока на движение от надлез „Надежда“ към ул. „Каменоделеца“ и в района на входа на бензиностанция "ОМВ", при маневра обратен завой от дясна лента за движение, не пропуска попътно движещите се от ляво на него и става причина за реализиране на ПТП с л.а. „Ауди А 2“, с peг. № ********, с водач И.

М. М., както и че вина за инцидента има водачът на специалния автомобил „Ивеко“.

Предвид това, спорът между страните, въведен с въззивната жалба се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото обезщетение за причинените неимуществените вреди на ищеца при настъпване на процесното ПТП, определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.

В тази връзка, от кредитираното от съда като компетентно и обективно дадено заключение на вещото лице по изслушаната и приетата СМЕ, извършила анализ на представените медицински документи по делото, се установява, че при процесното ПТП ищецът е претърпял контузии в областта на долната част на корема и таза, както и на лявата раменна става. Видно от заключението по СМЕ, на ищеца е оказана първа помощ в Спешно отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където са извършени прегледи и са направени образни и кръвни изследвания и консултации с хирург, неврохирург и ортопедтравматолог. Болките са били най-интензивни първите седем дни, като след това са със затихващ интензитет. Непосредствено след инцидента, пострадалият е имал затруднения при извършване на ежедневните си дейности, поради болките в двете тазобедрени стави и лява раменна става. Назначена е терапия с покой и обезболяваща терапия. Вещото лице е дало заключение, въз основа на извършен личен преглед на ищеца на 13.11.2023 г., че последният продължава да има проблеми в лявото рамо при повдигане на ръката нагоре и че чувства болки и при пълно разгъване на двете тазобедрени стави, като не се установява функционален дефицит на увредените стави. Също така вещото лице заключава, че в приложената медицинска документация, не са описани настъпили усложнения през възстановителния период, както и че прогнозата за здравословното развитие на пострадалия е добра. Съгласно разясненията, дадени от вещото лице в о.с.з. от 23.11.2023 г., стандартно болките отшумяват между 20-25 дни, но болката е субективно чувство и може да бъде покъс или по-дълъг период. Вещото лице посочва, че ограниченият обем на движения в засегнатите стави са свързани с движенията в ставите, тоест за ходене и при дейности, които изискват вдигане на ръцете нагоре и при ходене, като по време на възстановяващият процес пострадалият е можел да се обслужва, тъй като не е имало мобилизация, която да спре движението на определен крайник, въпреки че е имало болки при тези движения, при къпане 3 и обличане.

От показанията на свидетелката М.Д. – приятелка на ищеца, се установява, че ищецът е бил в болница след инцидента, като е трябвало да се върне от болницата, за да изчака полицията. Посочва, че тя се е грижела за ищеца и той се е преместил да живее при нея, тъй като е имал нужда от помощ при сядане и лягане на леглото, трябвало да го е подпира, за да може да става, оказвала му е помощ и при храненето, тъй като ищецът е левичар е изпитвал затруднения да се храни с дясната ръка. Твърди, че ищецът не е могъл да спи заради изпитваните болки, като в момента все още има болки в таза, което това му пречи и все още има болки в лявото рамо. Сочи, че след произшествието на ищеца са давани болкоуспокояващи в продължение на един месец и в този период ищецът не е ходил на работа. Сочи още, че ищецът е ходил на фитнес като хоби. Преценени на плоскостта на чл.

172 ГПК, съдът намира показанията на свидетелката за конкретни и последователни, а фактите за които са дадени същите – за лично и непосредствено възприети. В тази връзка, по отношение оплакването за заинтересованост на свидетелката, настоящият състав на съда намира същите за неоснователни. Следва да се отбележи, че е логично и житейски обосновано, сведения за битието на пострадал от ПТП, чието възстановяване в домашни условия е било продължително, да имат неговите близки хора, които полагат лични грижи и в най-висока степен са съпричастни към болките, нуждите и възстановителната терапия.

Нещо повече, показанията на свидетелката Д. кореспондират на заключението на вещото лице по СМЕ, както и на дадените от последния разяснения при изслушването му в о.с.з. В заключение следва да се отбележи, че процесуалните правила за оценка на гласните доказателства предоставят суверенно право на решаващия съд да кредитира всяко едно от тях, след като много внимателно го анализира във взаимната му връзка с останалите доказателствени средства по начин, който би му дал възможност да направи извод, че отразяват обективната истина. В този аспект на мисли и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира показанията на свидетелката М.Д. за обективно дадени и кредитира с доверие.