Решение № 4657 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4657 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100509114 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от ‚П.И.Б.“АД срещу Решение 7412/ 30.06.2022г., постановено по гр. д. № 59869/2021г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в, с което са уважени, предявените от И. И. А. кумулативно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за установяване на нищожност на клаузата на чл. 1 от Анекс 1/07.02.2011г, сключен към договор за банков кредит 206-694/22.04.2008г., подписан между А. и „МКБ Юнионбанк“ (с правоприемник жалбоподателя) и осъждане на жалбоподателя да заплати сумата от 21000,00 лева платени при начална липса на основание от ищеца.

Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че клаузата е нищожна като неравноправна. Уговарянето на минимален размер на възнаградителната лихва било допустимо, а нейния размер не бил прекомерен с оглед съдебната практика.

Налице било индивидуално договаряне. Клаузата била ясно формулирана, касаела основния предмет на договора и съгласно практиката на Съда на ЕС не подлежала на преценка за неравноправност. Поради валидността на клаузата иска по чл. 55 като обусловен от иска по чл. 26 ЗЗД също бил неоснователен. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.

1

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и прилагането на императивните материални норми. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира решението за правилно по следните фактически и правни съображения:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че клауза на чл.1 от анекс № 1/07.02.2011 г. към договор за ипотечен кредит сключен между страните е недействителна и за осъждане на ответника да заплати сумата от 21000 лева ( след допуснато изменение на иска по размер по реда на чл.214 от ГПК )-надплатена като последица от нищожността на тази клауза.

Между страните няма спор за сключването на договора, усвояването на кредита и сключването на процесния анекс, чието съдържание се изчерпва с атакуваната клауза, установяваща нов размер на единия компонент, участващ при формиране на променливата лихва, а именно фиксираната надбавка, както и въвеждаща алтернативен метод за определяне на лихвата чрез установяване на размер, под който тя не може да слезе, независимо от промените в компонентите, които са предвидени да участват според основния договорен механизъм за формиране на лихвения процент – като сбор от индекса Юрибор и фиксираната надбавка. Не се спори и за настъпилото правоприемство между кредитора по договора и ответника, което се установява и от Публичния търговски регистър ( „МКБ Юнионбанк“Ад се е вляла в „ПИБ“АД) За да уважи исковете СРС е приел, че с въвеждането на минимална лихва се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на страните - на търговеца и на потребителя по смисъла на ЗЗП. Приел е, че уговарянето на фиксиран минимален размер на възнаградителната лихва, който е алтернативен и не зависи от съответната стойност на шестмесечния EURIBOR представлява недействително съглашение като протИ.речи принципа за добросъвестност, защото начинът, по който е уговорена възнаградителната лихва в анекса към договора за кредит означава, че при нарастване на единия компонент (шестмесечен EURIBOR) страната кредитополучател би дължала възнаградителна лихва в съответния размер (сбор от стойността на този индекс и фиксирана надбавка), в това число лихва по-висока от 9,95 %, докато при намаляване стойността на променливата величина шестмесечен EURIBOR размерът на възнаградителната лихва няма да намалее до сбора между EURIBOR и надбавка, а би бил в по-висок размер, като така се поставя кредитора в значително по-благоприятно положение с оглед и на липсата на горна граница на лихвата. Дори и при снижаване на обективния пазарен фактор, потребителят ще остане задължен за по-висок размер на лихвата, а не на сбора от променливата и постоянната величина, които са 2 компонентите на възнаградителната лихва.

СГС напълно споделя тези изводи и препраща към тях. В допълнение следва да се добави, че от данните по делото може да се направи извод, че при сключване на анекса банката е действала недобросъвестно.

Тя е била запозната с движението на индекса Юрибор. Към датата на Договора той е бил 4,90, а фиксираната надбавка е била 1,7 пункта.

Към деня на Анекс 1 индексът Юрибор е вече 1,26 (видно от таблица 1 към СЧЕ) разликата е 3,64 пункта понижение. Фиксираната надбавка с Анекса се увеличава от 1,7 до 5,5 пункта. Разликата е 3,8 пункта повишаване.

Очевидно е намерението на банката да прехвърли един вече реализиран негативен за нея търговски риск изцяло върху потребителя, като на практика си гарантира, че загубата (пропусната полза) претърпяна от нея поради намаляване на индекса Юрибор с 3,64 пункта до анекса и която загуба се изразява в по-малко получени суми за лихва, не само ще бъде възстановена от потребителя с бъдещи по високи вноски поради повишаване на фиксираната надбавка, но и ще получи повече отколкото ако състоянието на индекса не се бе променило, а бе останало същото като при сключване на договора, защото завишаването на фиксираната надбавка надхвърля понижаването на индекса. Кумулативно банката въвежда минимален лихвен процент от 9,95%, чийто размер надхвърля с 3,19 пункта сбора между индекса Юрибор към деня на анекса 1,26 и фиксираната надбавка в размера по анекса 5,5 (6,76 %) По този начин всъщност се цели не само вече настъпилия риск за минал период да се прехвърли на потребителя, който да го възстанови на банката, но се изключва всякаква възможност тя въобще да понесе риск. Именно в тези действия на банката се състои протИ.речието с изискванията за добросъвестност.

Липсата на възможност в договора за намаляване на лихвата при намаляване на стойностите на обективните индекси, които участват при нейното формиране (промяна в пазарните условия) трайно се приема от съдебната практика за неравноправност по смисъла на ЗЗП (Решение № 12 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2032/2021 г., IV г. о., ГК и др.), а именно такъв ефект се постига с установяване на минимален лихвен процент, който влиза в действие при такова намаляване на обективен индекс, формиращ лихвата, което води до нИ. на лихвата по-ниско от минимално установения.

Целият риск от промяна на пазарните условия е възложен върху потребителя, а банката не е поела никакъв риск. Това поставя кредитополучателят в неравнопоставено положение спрямо банката, уговорката е в негова вреда като потребител и води до съществено неравновесие в отношенията между страните. В заключение СГС споделя изводът, че въвеждане на минимален процент на възнаградителната лихва води до неравноправност на клаузата на анекса. Такива клаузи са били предмет на спорове и съдебната практика възприема именно това 3 виждане (Решение № 538 от 25.04.2023 г. на САС по в. гр. д. № 811/2022 г., недопуснато до касационен контрол с Определение № 1168 от 9.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1588/2023 г., I т. о., ТК; решение № 114/27.03.2019 г., постановено по в. т. д. № 583/2018 г. на АС-Пловдив; Решение № 114 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1774/2019 г., I т. о., ТК)

Неотносими са оплакванията в жалбата, че ищецът бил служител на банката.

Това е било така при подписване на договора. В анекса обаче не е отразено той да е служител. От друга страна това е и без значение, тъй като нито го лишава от качеството потребител, нито води до извод, че са му предоставени достатъчно данни, за да може да прецени последиците от Анекса, включително изяснените по-горе относно компенсирането и прехвърлянето на риска. Отделно предвид клаузите на Раздел VI, т. 15.3 вр. с Раздел VII, т. 19.8.2 от договора на практика кредитополучателя не е имал друг избор освен да подпише Анекса, тъй като не е имал възможност по договор да потърси рефинансиране от друга банка под страх от обявяване на предсрочна изискуемост. Самото подписване на анекса не води до извод за индивидуално договаряне (Р Е Ш Е Н И Е 231/02.03.2018г. по т.д. № 875 по описа за 2017 г. на ВКС, I Т.О.).

Предвид изложеното решението по иска по чл. 26 ЗЗД е правилно и следва да се потвърди. Следва да се потвърди и по иска по чл. 55 ЗЗД, като съгласно СЧЕ надплатените суми в резултат от анекса са по-големи от претендираните, но съобразно диспозитивното начало СРС е уважил иска до претендирания (след увеличаването по чл. 214 ГПК) размер.

При този изход на делото само въззиваемия – ищец има право на разноски за въззивната инстанция. Претендира и доказва (Договор за правни услуги с отбелязване за плащане в брой) адвокатски хонорар в размер на 1250,00 лева, които следва да му се присъдят.

Водим от горното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 7412/ 30.06.2022г., постановено по гр. д. № 59869/2021г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в.

ОСЪЖДА „П.И.Б.“АД, ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“*******,представлявано от С.П. и Ч.З., правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал.1 от ГПК на И.

И. А., ЕГН **********,с адрес гр.София,ж.к.“******* *******, сумата от 1250,00 лева съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

4

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5