Решение № 635 от 10.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Кюстендил, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20261520100455 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба с вх. 1891/10.02.2026 г. от Р. К. П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****************, чрез адв. Д. М. – АК Кюстендил, с приложено пълномощно, против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 В, ап. 3.

Твърди се, че с влязъл в сила съдебен акт по ч.гр.д. № 1781/2009 г. по описа на КРС, ищецът бил осъден да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52, сумата от 1291,35 лв., дължими по договор за потребителски кредит № *********/23.10.2008 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума, считано от датата на първата неплатена падежирала вноска в размер на 59,97 лв. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 10.09.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 127,03 лв., от които 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 27,03 лв. държавна такса.

С договор за цесия „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД прехвърлило вземанията си на ответното дружество „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

1

Ищецът получил покана за доброволно изпълнение на задължението на 02.02.2026 г. по изп.дело № 884/2025 г. по описа на ЧСИ Е. Х., с рег. № 743, район на действие КОС. Към 06.01.2026 г. /дата на поканата/ задълженията на ищеца възлизали в размер на 2 290,38 евро, от които: главница в размер на 660,26 евро, ведно със законната лихва от 07.01.2026 г.; законна лихва за периода 10.09.2009 г. до 06.01.2026 г. в размер на 1156,19 евро; неолихвяеми вземания – 30,66 евро; 64,95 евро присъдени разноски и 378,32 евро разноски по изпълнителното дело и адвокатски хонорара.

С поканата за доброволно изпълнение били наложени: запор върху банковите сметки, трудовото възнаграждение и притежаваното МПС от ищеца.

Счита, че не дължи сумата от 2290,38 евро по изп.д. № 20257430400884, по описа на ЧСИ Е. Х., тъй като с оглед разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасявали всички вземания, за които закона не предвиждал друг срок. Вземането било станало изискуемо на 11.11.2009 г. /дата на издаване на изпълнителния лист/, а изпълнителното дело било образувано едва през 2025 г., т.е. 16 години, след като вземането било станало изискуемо. В настоящия случай била изтекла и абсолютна десет годишна погасителна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 112 ЗЗД.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че по отношение на ответното дружество „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, ищецът не дължи изпълнение на парично задължение по изп.д. № 20257430400884, по описа на ЧСИ Е. Х. в размер на 2290,38 евро. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът депозира такъв, с който счита предявения иск за допустим. По отношение на основателността признават иска, като действително била настъпила погасителната давност за сумите, за които е издаден изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 1781/2009 г. по описа на КРС.

Към дружеството – ответник нямало постъпвали плащания след издаването на изпълнителния лист по горепосоченото дело.

Моли се адвокатското възнаграждение да бъде намалено с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и че не е връчен на ищеца договор за правна помощ.

В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът се представлява от процесуалния си представител – адв.М., който изразява становище, че искът е доказан по основание и размер. Счита, че е изтекла погасителната давност, като основателността на иска се признава изцяло и от ответното дружество. Претендира разноски, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща представител.

2

Съдът обяви делото за решаване, като прие, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, след като ответникът изцяло признава иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защитата срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, чрез процесуалния му представител, че признава предявения иск.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави, или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключения за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК – по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.

По разноските и дължимите държавни такси:

От страна на ответното дружество „АСП Бета България“ ЕООД е направено своевременно възражение по реда за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът намира изразеното възражение за изцяло неоснователно по следните съображения:

Договореният и платен от ищеца хонорар в размер на 400, 00 евро 3 съответства на критериите за разумност, предвид характера на производството по предявения отрицателен установителен иск. Тази сума съответства на ниската фактическа сложност при подготовката на исковата молба и организирането на защитата на ищеца и надхвърля минималният размер за адвокатска работа едва с 15 евро, съобразно материалниятинтерес.

Наред с това, съпоставен с разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираният хонорар се доближава до нормативно установения минимум за този вид правна защита. Съгласно задължителната съдебна практика (Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС), съдът няма процесуално право да намалява адвокатското възнаграждение под минимално определения размер в Наредбата, дори и при направено признание на иска.

Договореният хонорар от 400, 00 евро не се явява прекомерен или несъразмерен, поради което възражението на ответника следва да бъде оставено без уважение, а разноските следва да се присъдят в пълния им размер.

По обжалваемостта:

Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. К. П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: **************** и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, че Р. К. П., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ изпълнение на парично задължение по изп. д. № 20257430400884, по описа на ЧСИ Е. Х. в размер на 2 290, 38 евро, от които: главница в размер на 660, 26 евро, ведно със законната лихва от 07.01.2026 г., законна лихва в размер на 1 156, 19 евро за периода от 10.09.2009 г. до 06.01.2026 г., 30, 66 евро неолихвяеми вземания, 64, 95 евро присъдени разноски и 378, 32 евро разноски по изпълнителното дело и адвокатско възнаграждение, тъй като вземането е погасено по давност.

ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****************, представляван от адв. Д. М. – АК Кюстендил, прил. пълн. л. 6 от делото, сумата в размер на 500, 00 евро 4

/петстотин евро/, представляваща разноски в производството.

Препис от акта да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд – Кюстендил чрез Районен съд – Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5