Решение № 7 от 02.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№7

........., 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ................. като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20211110165804 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ..........., седалище и адрес на управление: ........., срещу В. Г. Я., ЕГН: **********, настоящ адрес: ...........; С. Г. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: ............ и В.

И. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: ............, с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми за недвижим имот, представляващ .............., както следва:

1) В. Г. Я.: сумата от 285,08 лв., представляваща 1/6 част от стойността на доставена в горепосочения имот топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 45,69 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.; сумата от 3,86 лв., представляваща 1/6 част от стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 0,78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г.;

2) С. Г. Г.: сумата от 285,08 лв., представляваща 1/6 част от стойността на доставена в горепосочения имот топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване 1 на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 45,69 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.; сумата от 3,86 лв., представляваща 1/6 част от стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 0,78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г.;

3) С. Г. Г. и В. И. Г.: сумата от 1140,36 лв., представляваща 4/6 част от стойността на доставена в горепосочения имот топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 182,77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г.; сумата от 15,44 лв., представляваща 4/6 част от стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г., до окончателното изплащане; сумата от 3,12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от .............. на потребители в ........., приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на .............. и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: .............., с абонатен № ............ през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ................ През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа задължението не било погасено. Ето защо моли съда 2 да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за отговор, като е постъпило становище по същата извън срока по чл. 131 ГПК чрез адв. Д. С.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Оспорва ответниците да са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Оспорва наличието на договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Липсвали доказателства, от които да е видно, че ответниците са приели ОУ на ищеца. Съгласно чл. 62 ЗЗП ответникът не дължал заплащане на топлинна енергия, която не бил поръчал. Твърди наличието на противоречие между Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката, като предимство имал първият. Излага твърдения за наличие на неравноправни клаузи в ОУ на ищеца. По тези и други съображения, изложени подробно в отговора на исковата молба, счита предявените искове за неоснователни и недоказани. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отвхърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД..

По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ :

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил до имота на ответниците топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Относно стойността на доставена топлинна енергия:

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Ето защо неоснователни са доводите на ответниците, че същите не били обвързани от общите условия на ищеца, 3 доколкото по делото липсвали доказателства за приемането им от тяхна страна. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не се твърди и не се установява ответниците да са възразили срещу приетите общи условия и да са поискали сключване на индивидуални договори.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя. В настоящия случай от заключението на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че в рамките на заявения с исковата молба период процесният имот е бил топлоснабден. Като писмено доказателство по делото е прието копие от договор да продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, от което е видно, че на 08.01.1991 г. А. ......... Н. е придобила правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от апартамент ........ находящ се в ........., ....... а ответниците С. Г. Г. и В. И.

Г. са придобили правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от посочения апартамент. От служено извършената справка в НБДН от 11.02.2022 г. се установява, че А. В. Н. е починала на 29.12.2004 г. (т.е. преди исковия период), като е оставила наследници по закон двете си дъщери – ответниците С. Г. Г. и В. Г. Я. – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. Следователно през исковия период между ответниците съществува съсобственост, като ответниците С. Г. Г. и В. Г. Я. притежават по 1/6 ид.ч. по силата на наследствено правоприемство – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН, а С. Г. Г. и В. И. Г. притажават 4/6 (2/3) ид.ч. по силата на горепосочения договор за покупко-продажба. Следователно с оглед на посочените норми от Закона за енергетиката ответниците се явяват потребители на топлинна енергия в този имот и задължени въз основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, възникнало по силата на закона, да заплащат на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия.

Ответниците С. Г. Г. и В. И. Г. не оспорват твърдения от ищеца факт, че 4/6 ид. ч. от процесния имот е придобит от тях в режим на съпружеска имушествена общност, респ. че към тази дата същите са били съпрузи, като по делото не се твърди и не се установява бракът помежду им да е бил прекратен.

Напротив, видно от извършената по делото справка в НБДН от 11.02.2022 г., ответницата С. Г. Г. фигурира като съпруга на ответника В. И. Г.. Според чл.

32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задоволяване на нуждите на семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законова презумпция, че съответната сума се използва за задоволяване на жудите на 4 семейството. В този смисъл е решение № 211/ 23.07.2012 г. по гр.д. № 177/11 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието също, че в тежст на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са използвани за задоволяване на семейна нужда, а ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди. В настоящия случай ответниците не навеждат доводи и не ангажират доказателства, че задължението за заплащане на стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия не е поето за задоволяване на нуждите на семейството им, а е за други цели. Поради това съдът приема, че същото е поето за задоволяване на семейните им нужди и съответно, че ответниците отговарят солидарно за изпълнението му.

Видно от заключението на съдебно–техническата експертиза в процесния имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия от третото лице-помагач ............., при което са спазени законовите изисквания.