Решение № 6062 от 29.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6062 гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Е.Б.Б. като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20231110214568 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 123/26.05.2023 г., издадено от началника на 06 РУ-СДВР, на В. Г. А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл. 99 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), изразяващо се в това, че при извършена на 27.04.2023 г. проверка в гр. София, бул. „Никола Петков“ № 52 е установено, че последният пребивава на адрес гр. София, бул. „Никола Петков“ № 52, ет. 2, ап. 21 от три години без да е адресно регистриран в законоустановения 30-дневен срок.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице В. Г. А., с която са иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Твърди се, че в момента на проверката е заявил на полицейските служители, че е адресно регистриран на адреса, но не може да им представи удостоверение за регистрация. Освен това се възразява, че в АУАН и НП неправилно е посочен етажът, на който се намира процесното жилище. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа жалбата по 1 изложените в последната съображения, като твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената жалба, като твърди, че същата е неоснователна. В представени писмени бележки са изложени подробни съображения за неоснователността на жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 08.10.2021 г. В. Г. А. подал в Район „Овча Купел“ към Столична община адресна карта за промяна на настоящ адрес, като регистрирал като свой настоящ адрес ********. На същата дата му било издадено Удостоверение за настоящ адрес с изх. № 6009/1/ от 08.10.2021 г.

На 27.04.2023 г., около 06.30 часа, полицейски служители от 06 РУ-СДВР, сред които и св. А., извършили проверка на лицата, пребиваващи в жилище с административен адрес ********. В същото установили В. Г. А., като по неизяснени причини полицейските служители приели, че последният живее в посочения апартамент от 3 години без да е регистриран в законоустановения 30-дневен срок.

На същата дата св. А. съставила АУАН с бл. № 461902/27.04.2023 г. срещу В. Г. А. за извършено от последния административно нарушение по чл. 99 от ЗГР. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил препис от същия.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 123/26.05.2023 г. от началника на 06 РУ-СДВР, с което за описаното в АУАН административно нарушение на В. Г. А. било наложено 2 административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

НП било връчено лично на В. Г. А. на 30.05.2023 г., като последният в законоустановения 14-дневен срок (на 09.06.2023 г.) подал жалба срещу НП, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на св. А.; Удостоверение за настоящ адрес с изх. № 6009/1/ от 08.10.2021 г., справка от Район „Овча Купел“ към Столична община, справка по реда на Наредба № 14/2009 г. относно регистрирани постоянен и настоящ адрес от В. Г. А. и Заповед № 8121з-610/28.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи.

При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, но същата съществено се различава от описаната такава в АУАН и НП. На първо място, от приложените по делото Удостоверение за настоящ адрес с изх. № 6009/1/ от 08.10.2021 г., справка от Район „Овча Купел“ към Столична община и справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се установява, че на 08.10.2021 г. В.

Г. А. е регистрирал като свой настоящ адрес ********. В този смисъл съдът намира за некореспондиращо с обективната истина изложеното в АУАН и НП, че в период от три години назад считано от датата на проверката – 27.04.2023 г., В. А. е живял на адреса без да е адресно регистриран на същия.

На следващо място, следва да се отбележи, че показанията на св. А. са неинформативни относно главния факт на доказване по делото, а именно как е установила, че В. А. живее на процесния адрес от 3 години и че не е адресно регистриран на същия адрес. Св. Любомирова си спомня единствено, че е извършена такава проверка, но не и на база какви доказателства е установила отразените в АУАН обстоятелства.

Съдът кредитира изцяло и приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, приети от съда по реда на чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

3

Съдът счита, че жалбоподателят В. Г. А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.

Съгласно посочената разпоредба всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. В случая по делото не е установено по никакъв начин от коя дата В. Г. А. живее на адреса в ********, още помалко административнонаказващият орган е доказал по какъвто и да е начин, че това е станало три години назад от датата на проверката, което предполага промяна на настоящия адрес на 27.04.2020 г. Същевременно, от приложените по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установи, че на 08.10.2021 г. В. А. е променил настоящия си адрес, с което е изпълнил задължението си по чл. 99, ал. 1 ЗГР. В този смисъл, към датата на проверката 27.04.2023 г. В. А. е живял на адрес, на който е бил регистриран година и половина преди това. С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбоподателят А. не е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 99, ал. 1 ЗГР.

Следва да се посочи, че в АУАН и НП са допуснати множество непълноти, обуславящи наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на НП. На първо място, в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит съгласно разпоредбите на чл.

42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В този смисъл в АУАН и НП е посочена единствено датата на установяване на нарушението – 27.04.2023 г., но не е и датата на извършването му. Отбелязването, че лицето от три години пребивава на адреса без да е адресно регистриран в законоустановения 30дневен срок също не води до яснота коя е датата на извършване на твърдяното нарушение – дали това е датата на проверката, неустановена дата преди три години, когато жалбоподателят е заживял на адреса, изтичането на 30-дневния срок от последното обстоятелство или актосъставителят и наказващият орган са имали предвид нещо друго. Датата на извършване на административното нарушение е от съществено значение не само за гарантиране правото на защита на санкционираното лице, но и с оглед изчисляване на сроковете по чл.

34, ал.

1

ЗАНН, респ. на давностните срокове за

4 административнонаказателно преследване. В тази връзка следва да се отбележи, че е изтекъл и едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, доколкото, ако се приеме, че нарушението е извършено преди 3 години или 30-дни по-късно, то очевидно същият е изтекъл към датата на съставяне на АУАН на 27.04.2023 г.

По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява основателна, доколкото атакуваното НП е издадено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. С оглед на това последното следва да се отмени като незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 96-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 123/26.05.2023 г., издадено от началника на 06 РУ-СДВР, с което на В. Г. А. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл. 99 от Закона за гражданската регистрация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5