Решение № 260082 от 04.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-260082 Година 2022, 04 април гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на двадесет и първи март година две хиляди двадесет и втора, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.КРИСТИЯН ПОПОВ секретар Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела

Михова въззивно гражданско дело № 1833 описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против решение № 1283 от 12.06.2020 г. по гр.д.564/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивната ГД “Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати С.Я.М. от ***, сумата от 980,06 лв представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получено след преизчисляване с коефициент

1.143 на положения от него за периода от 16.01.2017 г. до 31.10.2019 г., часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 360 лв съдебно-деловодни разноски; както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса и разноски за експертиза в размер общо на 250 лв.

Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищцата, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователен е и искът за законна лихва.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Не са ангажирани нови доказателства.

Претендират се разноски.

В законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия С.Я.М., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Твърди се, са правилни изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемия против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подборни съображения. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемия С.Я.М. срещу въззивната Главна дирекция "Гранична полиция" МВР, за осъждане на ответника да заплати на ищеца (след извършено изменение на иска), сумата от 980,06 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.01.2017 г. до 31.10.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и съдебни разноски. Твърди се, че в процесния период ищецът е работил при ответника като Полицай в ГПУ Бургас при РДГП - Бургас със статут на държавен служител към ГД „Гранична полиция“ при МВР, като процесните часове, за които се претендира заплащане на възнаграждение, са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г. нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

Ответникът е оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата молба са изложени съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.

С обжалваното решение

РС Бургас е осъдил ответната ГД „Гранична полиция“ на МВР, да заплати на ищеца сумата от 980,06 лв, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 16.01.2017 г. до 31.10.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 28.01.2020 г. до окончателното изплащане, и 360 лв съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; и с което решение въззивната Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр.София, е осъдена на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на РС гр.Бургас сумата от 50 лв за държавна такса и сумата от 200 лв за възнаграждение за вещо лице.

Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че ищеца е служител на МВР като през исковия период е заемал длъжността Полицай в ГПУ Бургас при РДГП - Бургас към ГД „Гранична полиция“ при МВР. Установява се от събраните доказателства, че за периода от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г. включително, ищецът е положил общо 1000 часа нощен труд, за което въззивникът му е начислил и изплатил по 0,25 лв на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. Установява се още, че положеният от въззиваемия нощен труд – общо 1000 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на 1143 часа, като разликата от 143 часа между преизчисления и отчетения труд не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена въззиваемия, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 980,06 лв. Съгласно чл.176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумарно на тримесечие (чл.187,ал.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2, вр.ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период).

Съгласно чл.143, ал.1 КТ, „извънреден труд“ е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. Съгласно чл.50а от ЗДСл, извънреден е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването. Ал.2 на същия законов текст препраща към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време.

Безспорно ищецът има качество държавен служител

– полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно чл.187, ал.3 МВР (в редакцията му към исковия период), при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. С оглед използвания от законодателя термин - „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период, съдът приема, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното време през нощта. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на чл.187, ал.1 ЗМВР с ДВ, бр.60/2020 г., вече нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през нощта – на 8 часа.

За процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., като само наредбата, действала в предходен период- от 2014 г. съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.

Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл, а е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това са Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Съответно чл.9г от НРВПО предвижда отработените часове от работника/служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда.