Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1138 от 29.11.2024, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 2549/2023
Вид
Решение № 1138
Подписан
29.11.2024
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл. 41 · Закон за нормативните актове
  • чл.11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1, т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4а, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4л · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 151, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 5, ал. 5 · Конституция на Република България
  • §5, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1138 гр. Кюстендил, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20231520102549 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 12014/23.11.2023 г., депозирана от В. К. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. **********, ул. "********" №* и С. О. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. *********, ул. "**** *****" №*, ет. *, ап. *, и двете представлявани от адв. К. П. Р., съдебен адрес: гр.

Кюстендил, ***, ет. 2, против В. П. А., ЕГН:

**********, с поС.ен адрес: гр. *********, ж.к. "*******", №**, ет. *, ап. **.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор.

В предоставения им срок становище са представили и конституираните с Разпореждане № 732 от 08.02.2024 г. трети лица – помагачи на страната на ответника - Р. М. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ********, ул.

"******" № * *, С. М. Т., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ********, ж. к.

"*************" №**, вх. *, ет. *, ап. ** и В. С. В., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. *******, ул. "************" №**.

В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на ПИ *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на с. ***** *********, Община Кюстендил, одобрена със заповед № РД-18162/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, гр. София, с последно изменение не КККР, засягащо поземления имот от 20.03.2023 г., с административен адрес: с. ***** *********, местност „****** ***“; с площ 1

521 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих; категория на земята – 5; предишен идентификатор – ***.; номер по предходен план: 28800, парцел: одобрен със Заповед №99/10.03.2009 г. на Областния управител-§ 4 – ***** *********, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ПИ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***,

ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, заедно с разположена в имота едноетажна дървена сезонна постройка, тип бунгало, със застроена площ от 35 кв. м., която не е отразена в КККР.

Сочи се, че правото на собственост върху процесния имот В. К. Ц. придобила възмездно по време на брака с вече покойния й съпруг О. Ц. и по наследство от същия, а С. О. Ц. - по наследство от своя баща О. Ц..

В исковата молба се твърди, че през 1969 г. К. Д. Т., баща на ищцата В.

К. Ц., придобил процесния поземлен имот безвъзмездно за вечно ползване по реда на т. 9 и т. 11 от 21-о постановление на ЦК на БКП и МС на НРБ от 31.01.1963 г.

На 29.10.1984 г. ОбНС, гр. Кюстендил издал удостоверение с номер 1305/187, с което имотът бил предоставен за ползване и на М. Й. К., близък родственик на другия ползвател К. Т..

На 26.10.1995 г. е съставен констативен нотариален акт за собственост №91, том IX, нот. дело № 2840/1995 г. на нотариус при КРС, с който В. К. Ц. е призната за собственик на процесния имот.

Доколкото имотът е придобит по време на брака между В. К. Ц. и вече покойния й съпруг О. С. Ц., поради прекратяването му със смъртта на последния, неговата ½ ид. част е наследена от преживялата съпруга и тяхната дъщеря С. О. Ц., т.е. първата ищца е собственик на ¾ ид. части от имота, а втората – на останалата ¼ ид. част.

В случай, че някое от действията по преобразуване на правото на ползване в право на собственост върху процесния имот е извършено порочно, ищците сочат, че са придобили правото на собственост по давност, като към своето владение присъединяват и владението на своя наследодател.

В исковата молба се сочи, че през м. април 2023 г. ищците установили, че процесният имот е обявен за продажба и на 06.04.2023 г. за същия е издаден констативен нотариален акт за собственост № 111, том I, рег. №2444, дело 96/2023 г. на нотариус Л. Х., на името на Р. М. Г. и С. М. Т..

На същата дата от нотариус Л. Х. било извършено нотариално удостоверяване по нот. акт № 112, том I, рег. № 2446, дело № 97/2023 г., съответно със сигнатура на същия от Служба по вписванията, гр. Кюстендил вх. рег. № 1367/06.04.2023 г., акт №98, том VI, дело № 645/2023 г., обективиращ договор за покупко - продажба на процесния имот с продавачи Р.

Г. и С. Т. и купувач В. С. В..

От своя страна, на 12.05.2023 г. В. С. В. продал имота на ответницата В.

П. А..

С оглед изложеното се иска съдът да постанови съдебно решение, с 2 което да бъде признато за установено по отношение на В. П. А., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. *********, ж.к. "*******", №**, ет. *, ап. **, че В. К. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. **********, ул. "********" №* и С. О. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. *********, ул. "**** *****" №*, ет. *, ап. * са собственици на ПИ с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на с. ***** *********, Община Кюстендил, одобрена със заповед № РД-18-162/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, гр. София, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 20.03.2023 г., с административен адрес: с. ***** *********, местност „****** ***“; с площ 521 кв. м., трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих; категория на земята – 5; предишен идентификатор – ***.; номер по предходен план: 28800, парцел: одобрен със Заповед №99/10.03.2009 г. на Областния управител-§ 4 – ***** *********, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ПИ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, заедно с разположена в имота едноетажна дървена сезонна постройка, тип бунгало, със застроена площ от 35 кв. м., както и да осъди В. П. А., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. *********, ж.к. "*******", №**, ет. *, ап. ** да предаде на В. К. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. **********, ул.

"********" №* и С. О. Ц., ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. *********, ул.

"**** *****" №*, ет. *, ап. * владението на процесните поземлен имот и сграда.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навеждат се доводи за неоснователност на заявената претенция.

Ответникът оспорва активната процесуална легитимация на ищците като сочи, че представеното по делото удостоверение за наследници е с изтекъл срок. Оспорва се като недоказано твърдението в исковата молба, че В. Ц. е придобила възмездно по време на брака си процесния имот. Изложени са подробни съображения за нищожност на твърдяното с исковата молба преобразуване на правото на ползване върху имота в право на собственост.

В отговора е оспорена истинността по форма и съдържание на представените с исковата молба Декларация на основание §5, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от месец юни 1992 г., от името на ищцата В. Ц., както и идентична Декларация от името на И. К. Т.. В същите не е посочена дата, месец и година и не е описан недвижимия имот, за който се отнасят.

Оспорено е твърдението, че освен на процесния поземлен имот, ищците са собственици и на едноетажна дървена сезонна постройка, тип бунгало, със застроена площ 35 кв. м., находяща се в имота. Сочи се, че няма доказателства за съществуването на такава постройка, тъй като същата не е отразена в издадения констативен нотариален акт. Предвид това е оспорена и приложената по делото Скица №4174/18.07.1975 г. и се иска същата да не бъде приета като годно доказателство по делото.

Оспорено е и алтернативно направеното от ищците твърдение за 3 придобиване на имота посредством изтекла придобивна давност, като са изложени подробни съображения за това. Навеждат се доводи, че ищците не са владели явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено процесния имот през посочените периоди. Не се сочат и каквито и да било действия, доказващи тяхното владение.

По изложените съображения се иска отхвърляне на исковата претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор са депозирали и конституираните трети лица - помагачи Р. М. Г. и С. М. Т.. Оспорват се всички изложени с исковата молба фактически твърдения и правни изводи, като третите лица се присъединяват към направените с отговора на ответника възражения. Относно твърдението, че В. Ц. и С. Ц. са собственици на основание давностно владение, третите лица намират същото за неоснователно. Сочат, че към 06.04.2023 г. с продаването на имота е предадено и владението върху същия на В. В. и от тогава до 23.11.2023 г. е изминал период по –дълъг от 6 месеца, през който ищците са загубили владението.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор е депозирал и В. С. В., трето лице-помагач. Същият сочи, че е придобил процесния недвижим имот чрез покупко-продажба от легитимни съсобственици, обективирана в нотариален акт № 112, том I, рег. № 2446, дело №97 от 12.05.2023 г. на нотариус Л. Х. с рег. № 586, вписан в Служба по вписванията под акт № 108, том VII, дело 905/2023 г.

Оспорва активната легитимация на ищците. Сочи, че учреденото право на ползване върху процесния имот се е погасило със смъртта на К. Д. Т. и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ върху имота не е имало учредени ограничени вещни права.

Посочва се, че със Заповед № РД1-00-1354/05.08.2009 г. на Кмета на Община Кюстендил въз основа на Решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № 09-13/24.11.1994 г. от ОСЗГ - гр. Кюстендил на Р. М. Г. и С. М. Т. е било възстановено правото на собственост върху процесния имот.

В. В. оспорва всички представени от ищците писмени доказателства и се присъединява към изложените от ответницата съображения.

В проведените съдебни заседания исковата претенция се поддържа от ищците чрез общия им пълномощник, а писмените отговори – от процесуалните представители на ответницата и третите лица – помагачи.

Събрани са писмени документи като доказателства по делото. Изслушана е допусната съдебно-техническа експертиза. Събрани са устни доказателствени средства чрез разпити на свидетели. От ищцовата и ответната страна са представени писмени защити в предоставения им от съда срок.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание т. 9 и т. 11 от 21. Постановление на Централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет от 31.01.1963 г. за 4 развитие на животновъдството в личните стопанства на кооператорите и използване на нестопанисваните земи край населените места (ДВ бр. 11, 1963 г.), протоколно решение на комисията за ТПС – гр. Кюстендил от 18.09.1968 г. и решение №13 на изпълнителния комитет на Кюстендилски окръжен народен съвет от 30.11.1968 на К. Д. Т. е даден безплатно за вечно ползване следния недвижим непокрит имот: изоставена земя от държавния поземлен фонд на ДЗС в землището на с. ***** *********, Кюстендилски окръг, местност „****** ***“, размер 500 кв. м, парцел № VII-11, при съседи З. М. И., Б. К. С. и др., установимо от Удостоверение №1305/187 от 3 март 1969 год., изд. от Окръжен народен съвет – Кюстендил, управление „Земеделие“.

С молба до председателя на ГОНС гр. Кюстендил от 13.02.1978 г. К. Д.

Т. е поискал да му бъде дадено право да изгради стопанска постройка в имота.

Видно от Удостоверение №1305/187 от 29.10.1984, изд. от ОНС – Кюстендил, същият поземлен имот е даден за безплатно вечно ползване на К.

Д. Т. и М. Й. К..

Видно от удостоверение за наследници изх.№ 4828/26.08.2024 г. К. Д. Т. е починал на 13.01.1989 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Б. И. Т.

(починала на 15.12.2011 г. ), дъщеря си В. К. Ц. и сина си И. К. Т..

Представени са частни свидетелстващи документи - декларации на основание §5, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ от В. К. Ц. и И. К. Т., с които всеки от тях декларира: „посоченият в молбата ми имот във връзка с § 4, т. „а“ и „б“ от ЗСПЗЗ е единствената земеделска земя на семейството ми“. Декларациите са датирани: юни 1992 г.

От ищците е представена и декларация от М. Й. К. и Б. И. Т. без посочена дата, с която деклараторите се отказват от правото си на ползване върху земя, предоставена по силата на §4 от ЗСПЗЗ в местността „****** ***“ в полза на В. К. Ц.. Представена е и декларация в същия смисъл от И. К. Т. с нотариална заверка на подписа от 27.09.1994 г.