Решение № 1460 от 20.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1460 гр. Русе, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520104244 по описа за 2025 година

Адв.П. В. – пълномощник на „*********“ ЕООД заявява, че на 06.09.2021г. между „*******“ ЕАД и М. Й. Д. е сключен Договор №********/06.09.2021г. за потребителски кредит тип ******** – *****, по силата на който кредитната институция одобрила и предоставила на ответника кредит в размер на 6000 лева, олихвен с лихвен процент, определен в чл.1 от контракта. Ответникът се задължил да погаси задължението до 06.09.2024г., на 36 месечни вноски, всяка в размер на 292.82 лева, съгласно погасителен план.

Твърди, че кредитополучателят не плащал месечните вноски, съобразно договореното.

На 07.04.2023г. „*******“ ЕАД прехвърлило на „*********“ ЕООД вземанията си, основани на договора, ведно с привилегиите и обезпеченията. В изпълнение императивната разпоредба на чл.99 ЗЗД, на 17.01.2024г. до длъжника били изпратени уведомления за цесията и известие за доброволно изпълнение.

Поради непредприемане действия на доброволно изпълнение от страна на длъжника, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №********г. по описа на РРС за сумите: 4500 лева, частично предявено от 6000 лева – главница и 500 лева, частично предявена от 3464.57 лева – договорна лихва за периода 06.09.2021г. – 29.01.2024г. (датата, на която е обявена предсрочната изискуемост). В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение.

Цесионерът и кредитополучателят постигнали съгласие за доброволно уреждане на отношенията си във връзка с прехвърленото вземане, което обективирали в споразумение за разсрочване на парично задължение, двустранно подписано на 02.04.2025г. Съобразно 1 договореното, М. Д. се задължила да погаси задължението на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 200 лева в периода 15.04.2025г. – 15.03.2026г. Към 21.07.2025г. ответникът заплатил суми в общ размер 600 лева, с което, според ищеца признал наличието на съществуващото задължение.

Предвид дадените от заповедния съд указания, адв.П. В. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че М. Й. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ********* дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление – гр.София, ******** сумите: 4500 лева, частично предявено от 6000 лева – главница по Договор №********/06.09.2021г. за потребителски кредит тип ******** – *****, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2025г. до окончателното й изплащане и 500 лева, частично предявена от 3464.57 лева – договорна лихва за периода 06.09.2021г. – 29.01.2024г. (датата, на която е обявена предсрочната изискуемост), предмет на заповед №*********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по гражданско дело №********г. по описа на РРС.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК М. Й. Д. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва относимите към спора факти, а именно: наличието на облигационна връзка, основана на Договор №********/06.09.2021г. и договор за цесия, по силата на който първоначалния кредитор прехвърлил вземането си на ищцовото дружество. Поддържа, че заповедното производство (ЧГД №********г. по описа на РРС) е образувано на 04.04.2025г., а споразумението за разсрочено погасяване на дълга е подписано от страните на 02.04.2025г.

Твърди, че редовно заплаща уговорените със споразумението погасителни вноски, поради което счита, че вземането съществува, но не е изискуемо.

Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна и тъй като не е дала повод за предявяване на иска – да й присъди сторените в заповедното и настоящото производство разноски.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 06.09.2021г. между „*******“ ЕАД и М. Й. Д. е сключен Договор №********/06.09.2021г. за потребителски кредит тип ******** – *****, по силата на който кредитната институция одобрила и предоставила на ответника кредит в размер на 6000 лева, с лихвен процент по кредита – 32.04%, ГПР – 49.92%, такса за оценка на риска – 720 лева. В контракта се сочи, че заемната сума е усвоена чрез превод по банков път. Приложени са Общи условия на „*******“ ЕАД към договор за потребителски кредит тип „******** – *****“.

Въз основа договор от 07.04.2023г. вземането на кредитора е прехвърлено на „*********“ ЕООД. „*******“ ЕАД упълномощило ищцовото дружество да съобщи по законоустановения ред на длъжниците за сключената цесия, да извърши всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното им уведомяване по вземанията, предмет 2 на договора. Ищецът изпратил уведомления до ответника, на посочения от последния адрес, но същото се е върнало с отбелязване: „Преместен“.

За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение №*********г., издадена по ЧГД №********г. по описа на РРС срещу М. Й. Д., ЕГН ********** за сумите: : 4500 лева, частично предявено от 6000 лева – главница по Договор №********/06.09.2021г. за потребителски кредит тип ******** – *****, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2025г. до окончателното й изплащане и 500 лева, частично предявена от 3464.57 лева – договорна лихва за периода 06.09.2021г. – 29.01.2024г. (датата, на която е обявена предсрочната изискуемост); 100 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед постъпилото възражение, заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

На 02.04.2025г. между страните по делото е подписано „Споразумение за разсрочване на парично задължение“, според което М. Д. признала вземането на „*********“ ЕООД в размер на 10 055.88 лева и се задължила да заплати сумата 2400 лева в период 15.04.2025г. – 15.03.2026г. на равни месечни вноски, всяка в размер на 200 лева.

Ответникът представя разписки от: 10.04.2025г.; 09.05.2025г.; 10.06.2025г.;

11.07.2025г. и 11.08.2025г., от които е видно, че погасява дълга, съгласно постигнатото между страните споразумение.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 4500 лева, частично предявено от 6000 лева – главница по Договор №********/06.09.2021г. за потребителски кредит тип ******** – *****, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2025г. до окончателното й изплащане и 500 лева, частично предявена от 3464.57 лева – договорна лихва за периода 06.09.2021г. – 29.01.2024г. (датата, на която е обявена предсрочната изискуемост), предмет на заповед №*********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по гражданско дело №********г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №********г. по описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от „*********“ ЕООД в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

„*********“ ЕООД основава претенцията си на изискуемо вземане, произтичащо от 3

Договор №********/06.09.2021г.

Безспорно е, че на 02.04.2025г. страните по делото постигнали съгласие за доброволно уреждане на отношенията си, свързани с цедираното вземане по Договора от 06.09.2021г., обективирано в споразумение за разсрочване на паричното задължение. Това споразумение не е само форма на признаване вземането на ищеца, в каквато насока са твърденията му.

Чрез него страните са преуредили своите материални задължения, произтичащи от първоначалното им правоотношение, като по този начин са променили правата и задълженията, възникнали от договора за потребителски кредит. Споразумението има обвързваща сила, задължително е за тях и оказва влияние както върху давността, така и върху изискуемостта на вземането. Дългът е разсрочен и от ангажираните писмени доказателства, неоспорени от ищцовата страна е видно, че ответникът заплаща на падежа погасителните вноски, т.е. длъжникът е изправна страна по договора.

Предвид постигнатото споразумение по което кредитополучателя изпълнява своевременно задълженията си, не може да се приеме, че вземането е изискуемо, поради което претенцията като неоснователна следва да се отхвърли.

По разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора, в тежест на ищеца са направените от ответника разноски в размер на:

400 лева – възнаграждение за процесуално представителство по ЧГД №********г. по описа на РРС и

800 лева – възнаграждение за процесуално представителство по ГД №4244/2025г. по описа на РРС.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „*********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление – гр.София, ******** срещу М. Й. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ********* иск с правно основание, за признаване установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 4500 лева, частично предявено от 6000 лева – главница по Договор №********/06.09.2021г. за потребителски кредит тип ******** – *****, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2025г. до окончателното й изплащане и 500 лева, частично предявена от 3464.57 лева – договорна лихва за периода 06.09.2021г. – 29.01.2024г.

(датата, на която е обявена предсрочната изискуемост), предмет на заповед №*********г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по гражданско дело №********г. по описа на РРС.

4

ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на М. Й. Д., ЕГН ********** разноски в размер на 1200 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5