Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 289 от 17.05.2021, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 208/2021
Вид
Определение № 289
Подписан
17.05.2021
В сила
17.08.2021
Състав
Палмира Димитрова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. ЛЕВСКИ , 17.05.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в закрито заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Палмира Д. Атанасова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20214410100208 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

В районен съд гр. Левски е постъпила искова молба от В. Н. Н. от с. Б. против ЧСИ Ц.Н. Н. от гр. П. с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че по гр.д. 427/2014 г. на РС Плевен е издаден изпълнителен лист за разноски в размер на 240 лв. Ищецът е изложил твърдения, че не се дължат тези разноски, както и че издадения изпълнителен лист е порочен, че не може да има „валиден“ втори изпълнителен лист „издаден на гърба на опр. № 921 по г.д. 247/2014 г. ИЛ № 5512 от 11.09.2017 г. без да има „валиден“ ИЛ № 826 от 20.02.2015 г.“.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което на основание чл. 124 ал.1 от ГПК да приеме за установено, че не се дължи сумата от 240 лв.

„разноски“ по гр.д. 427/2014 г.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът ЧСИ Ц.Н. чрез пълномощника си адвокат Ст. М. е изразил становище, че предявеният иск е недопустим. Заявява се, че не съществува правна възможност по съдебен ред да бъде оспорен един изпълнителен лист, освен при хипотезата на чл. 407 от ГПК и то в рамките на съдебното производство, по което е издаден.

Направено е искане съдът да прекрати производството по делото и да му присъди направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени изложеното в исковата молба, и в отговора на исковата молба приема следното:

1

Видно от твърденията в исковата молба е, че разноските, за които е издаден изпълнителния лист са присъдени по гр.д. 427/2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК искане за изменяне на решението в частта за разноските може да бъде направено в срока за обжалване на решението, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му. От тук следва извода, че искане за изменяне на решението в частта за разноските може да се направи по делото, по което съдът се е произнесъл – в настоящия случай това е следвало да бъде сторено по гр.д. 427/2014 г. на РС Плевен, а не със самостоятелен иск, както е сторено с подаване на настоящата искова молба.

Тъй като в исковата молба се излагат и твърдения, че по делото са издадени два изпълнителни листа и се твърди, че не може да има „валиден“ втори изпълнителен лист, следва да бъде отразено, че процедурата по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е уредена в разпоредбата на чл. 407 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 407 ал.1 от ГПК „разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение.“ И тук следва извода, че обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист също следва да бъде сторено по делото, по което е издадено същото – в настоящия случай по гр.д. 427/2014 г.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

По делото е направено искане за присъждане на направените от ответника деловодни разноски. Представен е списък на разноските, а към него пълномощно с договор за правна защита и съдействие, както и документ за извършен превод на договореното адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК „във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски“.

Тъй като с настоящото определение, съдът приема, че искът е недопустим и прекратява производството по делото съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК следва да се произнесе и по искането за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК „Ответникът има право на 2 разноски и при прекратяване на делото“.

Ответната страна е представила списък на разноските, в който е посочена претендираната сума като разноски, а именно сумата от 360 лв. за адвокатски хонорар. Представено е доказателство /„договор за правна помощ“/ от което се установява, че ответника по делото и упълномощения от него адвокат са се договорили, да се заплати на адвоката адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. и е посочено, че сумата е заплатена.

Представено е и доказателство за заплатената сума, а именно платежно нареждане, от което се установява, че действително договореното адвокатско възнаграждение е заплатено от ответника на упълномощения от него адвокат.

При това положение и с оглед изхода на спора, следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 360 лв.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 208/2021 г. по описа на РС Левски като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА В. Н. Н. от с. Б., общ. Л., обл. П., ул. „С.В.“ № 4, ЕГН ********** да заплати на ЧСИ Ц.Н. Н., ЕГН ***, със съдебен адрес: гр. П., обл. П., ул. „С.С.“ № 4, ет.3 офис 1 направените деловодни разноски в настоящото производство - гр.д. 208/2021 г. по описа на РС Левски, в размер на 360 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.

Плевен с частна жалба в 1 седмичен срок от връчване на копие от настоящото определение на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 3