Решение № 1096 от 16.09.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2291/2026
- Вид
- Решение № 1096
- Подписан
- 16.09.2026
- Състав
- Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 10, т. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 116 ал. 1 т. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 12, ал. 1, т. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 4, т. 21 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 66, ал. 1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 66, ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 414 ал. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1096 гр. Варна, 16.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20263110202291 по описа за 2026 година
Производството е образувано е въз основа на жалба, подадена от „Хотел Интернационал“ АД представлявано от Изпълнителния директор Вл. Ф. против НП № 885367F856176/21.04.2026 г. на Зам.директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 116 ал. 1 т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗИМП/ на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/евро, за нарушение на чл. чл. 66, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП.
В депозираната жалба се излагат твърдения, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че АНО се е произнесъл извън срока, предвиден в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, доколкото като представляващи дружеството лица са посочени различни от вписаните в Търговския регистър такива. Оспорва се посочената дата на установяване на нарушението, като се твърди че на същата са представени само част от документите, на които се основават констатациите, посочени в НП. Навеждат се аргументи за непълно описание на нарушението, доколкото АНО не е посочил кои два способа е следвало да бъдат приложени в конкретния случай. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка и констатациите за извършеното нарушение. Навежда се твърдение, че за лицето С.Й. Ч. е извършена първоначална идентификация и събиране на основни документи, съотв. отделно и независимо от прилагането на два от способите по чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, на дата 08.07.2025г. на Чулев е представена декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП в утвърдения съгласно Правилника за прилагане на ЗМИП образец, и същата е надлежно попълнена от него. Релевират се доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Адресира се искане до съда НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност да се 1 намали наложената административна санкция.
В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, се представлява от юрк. Н., която оспорва жалбата на изложените в нея основания,като допълва, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства не е установена посочената в НП фактическа обстановка. Поддържа се искането НП да бъде отменено като незаконосъобразно и се претендира присъждане в полза на въззивника на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, на свой ред редовно призована се представлява от юрк. П., която счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установено извършеното нарушение. Навежда аргумент, че при издаване на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска от съда да постановите решение, с което да потвърдите НП и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна следното:
На 23.08.2025 г. в 00:10 часа от служители на ТД на НАП – Варна, сред които св. И. Т. извършили проверка на обект - игрално казино „Интернационал", находящ се в к.к. Златни пясъци, хотел Интернационал, с организатор на хазартни игри /ОХИ/ „Хотел Интернационал" АД, с ЕИК 175072185.
В хода на проверката е изготвен ПИП сер. АА № 0001043/23.08.2025 г., с който протокол са изискани за допълнително представяне клиентски досиета на клиенти във връзка с настъпили условия за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиент.
При допълнителната проверка по документи, на 05.09.2025 г. е установено че на 08.07.2025 г. лицето С.Й. Ч., ЕГН ********** осъществило залог в размер на 2 000 евро (две хиляди евро) за „Хотел Интернационал" АД с ЕИК 175072185, с оглед на което са настъпили условия за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиент по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМИП. При преглед на документите е констатирано, че „Хотел Интернационал" АД с ЕИК 175072185, като организатор на хазартни игри (последно издадено Удостоверение за издаден лиценз №000030-5324/04.07.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите), в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 21 от ЗМИП, прилагайки мерките за комплексна проверка на клиент по реда на чл. 10, т. 4 от ЗМИП, не е използвало поне два от способите на чл. 66 ал. 1 от ЗМИП за изясняване на произхода на средствата, с които е направен залог от С.Й. Ч. на 08.07.2025 г., а е пристъпило към изясняване на произхода само чрез писмена декларация - въпросник по смисъла на чл.
66, ал. 2 от ЗМИП, попълнена и представена от лицето, в която декларация е описан произход на средства по данни на декларатора.
При така установените факти свид. И. Т. съставил на дружеството- жалбоподател АУАН за извършено нарушение на чл.66, ал.1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. с чл. 10, т.
4 от Закон за мерките срещу изпирането на пари ЗМИП. Актът е редовно предявен и връчен 2 на В.В. с ЕГН **********, в качеството й на пълномощник на нарушителя на 23.10.2025г.
На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение, което е било преценено като неоснователно, като въз основа на съставения акт АНО издал обжалваното НП, с което за описаното в акта нарушение на основание чл. 116 ал. 1 т. 2 от ЗМИП на дружеството - жалбоподател е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 евро, с равностойност 2933,75 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, които кореспондират помежду си. От показанията на разпитаните свидетели се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и непротиворечиви, от тях се установяват резултатите от извършената проверка на място и по документи. Показанията на свидетеля - актосъставител представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият е възприел възпроизведените от тях в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за извършване на проверка за законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, намери от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната им и териториална компетентност.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.
Доколкото се касае за нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, то съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, актът се съставя в шестмесечен срок от откриването на нарушителя и в петгодишен срок от извършване на нарушението, които срокове са спазени.
Нарушението е установено на 05.09.2025 г., въз основа на извършената допълнителна проверка, когато са представени изисканите досиета на клиенти във връзка с настъпили условия за прилагане мерки за комплексна проверка на клиент, откогато е започнал да тече шестмесечният срок за съставяне на акта от откриването на нарушителя, съотв. АУАН е съставен в рамките на същия - на 23.10.2025 г.
Нарушението е осъществено на 08.07.2025г., поради което е бил спазен и петгодишният срок за съставяне на акта от извършване на нарушението, а НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на административнонаказателното производство поради неспазване на срока, предвиден в нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, като съобрази, че в посочената разпоредба е уреден 3 инструктивен, а не преклузивен респ. давностен срок, отклонението от който би могло да релевира върху законосъобразността на проведеното производство.
Несъстоятелни са и аргументите, че датата на установяване на нарушението е следваща посочената такава. Времето на установяване на нарушението е от значение при преценка спазването на сроковете, визирани в нормата на чл. 34 ал. 1 от ЗАНН и в случай, че същите не са изтекли, считано от датата, възприета от АНО като време на установяване на нарушението, същите биха били спазени и считано от последваща такава.
При издаването на АУАН и НП са спазени императивните изисквания, визирани в нормата на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.
Съдът намира за неоснователни наведените доводи за непълно описание на нарушението, предвид не посочването в АУАН и НП на два от способите, които е следвало да приложи дружеството-жалбоподател, за да е спазена нормата на чл. 66 ал. 1 от ЗМИП.
Посочената норма предоставя възможност за избор на два от изброените способи, които се твърди, че не са приложени, като този избор е предоставен на юридическото лице, организиращо хазартни игри, съотв. липсата на обективиран избор, чрез прилагане на способите е отрицателен факт, който не е възможно да бъде инкорпориран в описанието на нарушението.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП изисква, по отношение на контролните лица, при изплащането на печалби и/или осъществяването на залагания на обща стойност, равна или надвишаваща 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки, да извършат комплексна проверка на клиента, вкл. и изясняване произхода на средствата, чрез прилагане на поне два от следните способи: събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; събиране на друга информация от официални независими източници - данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други; използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.
Декларацията по чл. 66, ал. 2 ЗМИП няма алтернативен характер, а субсидиарен 4 такъв, доколкото е годен способ за извършване на проверка на клиента по смисъла на чл. 66 ал. 1 от ЗМИП, но само ако е изпълнено едно от двете алтернативни условия: способите по ал. 1 са изчерпани, но въпреки това произходът на средствата все още не може да бъде установен или са приложени поне два от способите по ал. 1, но е достигнато до противоречива информация. В този смисъл, възможността по чл. 66, ал. 2 ЗМИП е изрично уредена, като изключение от правилото, но ползването й в конкретния случай не съставлява изключващо отговорността обстоятелство, при липса на която и да е от предпоставките за прилагането й
Въз основа на писмените и гласни доказателства по делото категорично се установи, че дружеството - жалбоподател не е приложило нито един от посочените в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП способи за изясняване на произхода на средствата, на клиента С.Й. Ч., предвидена и използвана като залог на 08.07.2025 г. парична сума от 2 000 /две хиляди/ евро, поради което от обективна страна същото е извършило на посочената дата административно нарушение по чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл. 10, т. 4 от ЗМИП.