Решение № 708 от 26.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Бургас, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120203655 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. АДР. ГР. против Наказателно постановление № 21-0769-001006/25.05.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателя:

1/ на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

2/ на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата бланкетно се претендира отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

1

В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на жалбоподателя доразвива съображения за незаконосъобразност на атакуваното постановление. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.

След като обсъди направените в жалбата и с. з. оплаквания, писменото становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Срещу К. АДР. ГР. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 976690/23.02.2021 г. за това, че на 23.02.2021 г., около 22,55 часа, в *** в посока към ул. „Демокрация“ управлява МПС с рег. № *** с липсващ шумозаглушител към момента на проверката – технически неизправен и водачът е ограничил видимостта през предните странични стъкла, по който начин виновно е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.

АУАН е връчен и подписан без възражения, като в срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН също не са депозирани писмени възражения.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е възприел изцяло отразената в акта фактическа обстановка и сочените от актосъставителя нарушени разпоредби по ЗДвП. В допълнение е вписал, че МПС е лично, но не е окомплектовал административно-наказателната преписка с доказателство за собственост на МПС, като това обстоятелство няма отношение към съставомерността на нарушенията и адресата на административно-наказателната отговорност. Санкционирал е жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП.

Свидетелите З.Д., И.Б. и Д.У. – полицейски служители, потвърждават констатациите по АУАН.

Наказателното постановление е връчено на 20.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 21.07.2021 г.

2

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения:

АУАН е съставен от компетентен орган – мл. автоконрольор, а НП е издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр.

Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.

Относно нарушението по т. 1 от НП:

Установените в АУАН факти досежно нарушението, че жалбоподателят е управлявал технически неизправно превозно средство, се потвърждават от разпитаните по делото свидетели-очевидци, чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като са обективни, логични и напълно кореспондират помежду си. Показанията на тези трима свидетели са относими към фактите и обстоятелствата, релевантни за вмененото на Г. от административно-наказващия орган нарушение и го доказват. Спазени са всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление по отношение на това нарушение, като в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. В акта и постановлението е посочено по изискуемия от закона начин описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Релевантното поведение за състава на описаното нарушение е достатъчно конкретизирано съобразно дадената правна квалификация, при което привлеченото към административнонаказателна отговорност лице би могло ясно да разбере какво деяние му се вменява. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира, че АУАН серия АА № 976690/23.02.2021 г.

3 отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се установява противното, следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП действително е осъществени от страна на Г..

Нарушената разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдържа изискване за движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни.

Сред изброените такива в ал. 1, т. 10, буква „в“ е налице формулировка, изразяваща се в „нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности“. Чл. 179, ал. 6 от ЗДвП санкционира водачите, които управляват МПС с неизправности в три хипотези: по т. 1 – с глоба 50 лева при констатирани незначителни неизправности; по т. 2 – с глоба 200 лева при констатирани значителни неизправности; т. 3 – с глоба 500 лева при констатирани опасни неизправности. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба № Н32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. В ПЗР на цитираната наредба, в табличен вид е дадена оценка на всяка от неизправностите от гледна точка на риска от опасност при движение на ППС по пътищата. В т. 8. 1. 1 от таблицата – «Шум», «Система за намаляване на шума», видът на неизправността «липса на система за намаляване на шума» е оценена като «значителна». В разпоредбата на чл. 37 от Наредбата освен категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности /ал. 1/, са посочени и видовете неизправности, съгласно критериите на § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. В случая, неизправността се изразява в липса на шумозаглушител, поради което правилно АНО е определил санкцията в хипотезата на т. 2 н а чл. 179, ал. 6 от ЗДвП – при констатирана значителна техническа неизправност.

Наказателното постановление, като законосъобразно и правилно в 4 тази част, следва да бъде потвърдено.

Относно нарушението по т. 2 от НП:

Видно от посочената в НП разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП , е предвиден общият принцип, че се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им, като в нормата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП е предвидено изключението от тази принципна забрана, а именно, че намаляване прозрачността на стъклата по ал.

1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

В случая не е установено надлежно от проверката по линия на КАТ в каква степен е била ограничена видимостта на предните странични стъкла, нито е проведено разследване от наказващия орган по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Фактите, които административно-наказващият орган счита за съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение, следва да бъдат описани точно в АУАН и в наказателното постановление.

Противното би означавало да се допусне възможността с НП жалбоподателят да бъде санкциониран за нарушение, което в действителност не е извършено.

Разкритата доказателствена недостатъчност дали стъклата са били затъмнени извън допустимите граници на стойностите изключва всякаква възможност да се направи несъмнен и обоснован извод, че нарушението е осъществено.

Жалбата в този смисъл се явява основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да се отмени в тази част.

При този изход на делото и с оглед на представените договор за правна защита и съдействие, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на половината от договореното и платеното, а именно 150 лева.

Съобразно договор за правна защита и съдействие от 11.07.2021 г., договореното и платено възнаграждение е 300 лева. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на 5 делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от ЗА препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес до 1 000 лева възнаграждението е 300 лева, т. е. в конкретния случай при защита срещу две санкционирани нарушения заплатеното възнаграждение дори е под минимално предвиденото, поради което и няма как да бъде допълнително намалено от съда.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

21-0769001006/25.05.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, В ЧАСТТА, в която на К. АДР. ГР., с ЕГН **********, от ****, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-001006/25.05.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, В ЧАСТТА , в която на К. АДР. ГР., с ЕГН **********, от ****, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на К. АДР. ГР., с ЕГН **********, от ****, сумата 150 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е 6 изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 7