Решение № 269 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Пазарджик, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500358 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. ,постановено по гр.д.№ 565 по описа за 2024 година е отхвърлен предявения от Т. П. Б. с ЕГН ********** и С. Е. К. с ЕГН **********, против Ф. Г. В. с ЕГН ********** иск за разваляне на обективирания в нотариален акт № 63/12.03.2016г., том I, рег. № 607, н.д. № 63/2016г. на нотариус Г. В. (вписан с вх. Рег. № 388 от 12.03.2016г. Акт № 68, т.2 д. № 173/2016г. в Служба по вписванията при РС-П.) договор за покупкопродажба на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрени със заповед № РД 18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК, последно изменение от 07.04.2016г., с адрес на имота - гр. П., ***, ет.1, предназначение: самостоятелен обект - жилище, апартамент в сграда, брой нива на обекта - 1, площ - 70,27 кв.м., прилежащи части ид.ч. от тавана и ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - ***, над обекта

***.

Осъдени са на осн. 78, ал.3 ГПК, Т. П. Б. с ЕГН ********** и С. Е. К. с 1

ЕГН **********, да заплатят на Ф. Г. В. с ЕГН **********, сумата от 1000 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

Така постановеното решение е обжалвано от Т. П. Б. и С. Е.

К.,представлявани от адв. Т.К..

Считат постановеното решение за нищожно.

Неразбираема била волята на съда да отхвърли иска,доколкото не се сочат конкретни факти,нито дали и кога са се осъществили те в действителността, а се изказвали единствено необосновани предположения.

Всеки период от време,какъвто е и давностния срок,имал начало и край.От обжалваното решение било невъзможно установяването на приетото от съда.

Налице било и пристрастие на съда към тезата на ответника,като го" замества" в спора и вместо него допълва и обосновава искането му.Молят да бъде прогласена нищожността на решението и делото върнато за разглеждане от друг състав.

Евентуално искането е да бъде отменено и предявеният иск – уважен.

Съдът не извършил ясен и точен доклад на делото по смисъла на закона,който да е доведен до знанието на страните ,с който да е очертал предмета на спора и предмета на доказване ,съответно,да е разпределил помежду им доказателствената тежест за фактите,които смята относими към предмета на делото.

Неправилно съдът приел знанието на жалбоподателите за водени други съдебни дела за категорични факти осъществили се преди решаването на делата и възникване на сила на пресъдено нещо по тях.

Неправилно била приложена хипотезата на чл.190 ал.1 ЗЗД-едва с Определението на ВКС от 07.03.2023г. по К.гр.д.№2929/22г. се установявало по категоричен начин ,че част от продадената вещ принадлежи на трето лице.И едва тогава жалбоподателите са могли да упражнят правата си ,да искат разваляне на договора.Категорично се установило по делото,че ищците не биха сключили договора,за закупуване на имота,ако знаеха ,че продавача не е изключителен собственик на вещта.

Претендират разноски.

2

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответницата намира жалбата за неоснователна.

Нямало спор между страните, че ответницата е придобила в собственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. след извършена съдебна делба по гр.д. № 883/2011 г. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.11.2015 г., Ф. В. е обявена за купувач на процесния имот.

Страните по делото са сключили сделка относно същия имот, обективирана в нот.акт № 68 том 2 /12.03.2016 г. на Агенция по вписвания - Служба вписвания гр. П..

Няма спор още, че след реализиране на сделката ответницата не е предала на купувачите продадената вещ. Причината за това е, че вътре в имота живеят две от сънаследниците М.К.А. и И.К.К., като се установило, че първата от тях дори не е участвала в проведеното и приключило дело за съдебна делба под № 883/2011 г. Това обстоятелство било известно на ищците по настоящото дело.

Т. П. Б., С. Е. К. и Ф. Г. В. предявили иск с правно основание чл.108 от ЗС против М.К.А. и И.К.К. като е образувано гр.д. № 366/2016 г. Твърдели в искова молба, че е имало насрочен въвод от ДСИ, но той е бил спрян, тъй като е заведено дело от М.К.А. и И.К.К.. М.А. инициирала съдебно производство по гр.д. № 339/2016 г. по описа на Районен съд П. с цел установяване нищожността на извършената делба по гр.д. № 883 от 2011 г. Видно било от присъединеното дело № 339/2016 г., че по него е предявен насрещен инцидентен установителен иск от неучастващия в делбата съделител М.К.А. за прогласяване нищожност на делбата, извършена по гр.д. № 883/2011 г.Жалбоподателите били узнали за нищожносттта на коментираната делба още на 10.06.2016 г.. когато е депозиран Отговора по чл. 131 ГПК на исковата молба по гр.д. № 66/2016 г.

Своевременно било направено от ответниците възражение за погасителна давност и основния спорен момент бил кога е започнала да тече погасителната давност за правото да се развали договора и кога е изтекъл този срок.

Правилен и обоснован бил изводът на съда, че давността е започнала да 3 тече от деня, в който е сключена между страните сделката, обективирана в нотарилен акт от 12.03.2016 г. по н.д. № 63/2016 г. на нотариус Г. В..

Правилно съдът приел, че още през м.март 2016 г. на ищците им е станало известно за претенциите на трето лице върху имота.

Ответниците считат,че обжалваното решение е валидно ,както и мотивирано.

Съдът бил изготвил подробен доклад по чл. 146 от ГПК,който бил известен на страните.

Разпределена била и доказателствената тежест.Неправилно се подържало ,че едва с Определението на ВКС от 07.03.2023 г., постановено по к.гр.д. № 2929/1922 год. ищците узнали за претенции на трето лице по отношение на имота. Ищците били предявили иск с правно основание чл.108 от ЗС против М.К.А. и И.К.К. и в това съдебно производство станали известни факти относно собствеността на имота и действителността на делбата.

Молят решението да бъде потвърдено , претендират разноски.

С оглед изложените доводи и във връзка със служебното си задължение да извърши преценка на валидността на решението изцяло , съдът съобрази следното:

Постановеното решение не е нищожно. Известно е ,че законодателят не е извел конкретни пороци ,водещи до нищожност на съдебното решение , но те са изяснени от доктрината и съдебната практика. Налице е нищожност на съдебното решение при особено съществени пороци, между които абсолютна неразбираемост на волята на съда, като тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването. Възможно е неяснотата да се приравнява на липса на мотиви .

В конкретния случай такива пороци на решението не са налице.

Мотивите на решението страдат от известни пороци ,тъй като не съответстват на приетото в съдебната практика относно формата и съдържанието на решението.Макар и на пръв поглед да е странно ,то Постановление №1 от 1953 година на Пленума на ВС не е изгубило силата си и следва да се съобразява.Прието е в него ,че мотивите на съдебното решение трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни. Мотивите трябва да съдържат: а) най-кратко указание за спора; б) какво приема съдът за установено относно фактическите положения, като посочи след обсъждане и 4 преценката на кои доказателства той идва до тази фактическа обосновка.

Когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите; в) преценката на установените факти и приложението на закона към тях.

В съвременното правоприлагане , за съжаление все по-често мотивите са пространни и не много ясни,като не се излага приетата от съда фактическа обстановка и не се извеждат ясно правните доводи от нея.

В отклонение от тези принципи са структурирани и мотивите на обжалваното съдебно решение ,но не е налице неяснота на волята на съда,която да води до недопустимост на решението.

Съдът намира ,че постановеното решение е валидно и допустимо и за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба против Ф. Г. В., ЕГН**********, от гр. П., ул.“Г.

Б.“№8 ищците Т. П. Б., ЕГН********** и С. Е. К., ЕГН**********, и двамата от град П., ул.“С.К.“№16А, твърдят, че с Нотариален акт №63/2016 г. на Нотариус Г. В. с рег.№545 на НК сключили с ответницата договор за покупкопродажба ,като закупили от нея самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в град П., ул.“Г. Б.“№8, ет.1, находящ се в сграда №1, състояща се от три надземни етажа от нулев до втори включително, разположена в ПИ с идентификатор ***, представляващ жилище с площ от 70.27 кв.м., ведно с прилежащи части от тавана и общите части на сградата.

Купувачката се легитимирала като собственик с Постановление №108/29.01.2016 г. за възлагане на недвижим имот на ДСИ М.Г. при РС-П..

Имотът, предмет на сделката бил изнесен на публичен търг с решение на РС -П. №159/12.03.2014 г., постановено по гр.д.№883/2011 г. по описа на РС-П..

От м. март 2016 г. до момента ищците не можели да получат фактическата власт върху имота, тъй като се оказало, че имотът се задържа от И.К.К. и М.К.А., която М.К.А. , като пряк и законен наследник по отношение на процесния имот по делбено дело №883/2011 г. не е участвала в делбата.

Тя предявила иск за обявяване нищожност извършената делба и решенията по допускане на делбата, както и по изнасяне на имота на публичен 5 търг били обявени за нищожни.

Този факт ищците узнали от Определение №50074/17.03.2023 г. на ВКС, Първо гр. отд. ,постановено по гр.д.№2929/2022 г., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение №158 по гр.д.№837/21 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение №892/2019 г. по гр.д.№339/2016 г. на РС-П., с което е прогласена за нищожна съдебната делба.

Проведени били разговори с ответницата да върне заплатените от суми по договора, като тя обещала да възстанови платената цена,но впоследствие отказала.

Молят ,на осн.чл.87 ал.4 от ЗЗД/очевидно се има предвид ал.3/ да бъде развален сключения между тях договор.

Въпреки липсата на подробни и ясни обстоятелства в исковата молба следва да се приеме,че основанията ,на които ищците основават претенцията си са – неизпълнение от страна на продавача на договора ,като той не им е предал фактическата власт върху продадения недвижим имот.Това се е дължало на претенциите на трети лица ,които са се намирали фактически в имота.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответниците оспорват иска по основание ,като не е възникнал спор относно факта ,че между страните е сключен договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 68 том 2 от 12.03.2016 год. на Агенция по вписвания - Служба вписвания гр. П. за СОС с идентификатор ***.

Продавачът Ф. Г. В. се легитимирала като собственик по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.11.2015 г. след проведена публична продан по силата на влязлото в сила Решение № 593 от 06.11.2012 г., постановено по гр.д. № 883/2011 г. по описа на РС П. за делба на същия самостоятелен обект. Това постановление не било отменено до настоящия момент .

Решение на Пещерския районен съд било прогласено за нищожно с Решение № 892/11.12.2019 г. на Районен съд гр. П., постановено по гр.д. № 339/2016 год., което било влязло в сила.