Решение № 2485 от 31.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2485 гр. Пловдив, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330114491 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. С. А. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19, чл.

33 ЗПК и чл. 138 и сл. ЗЗД.

Ищецът твърди, че сключил договор за паричен заем от №****** от ******* г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който бил нищожен. Твърдят се нарушения на чл. 5, чл. 11, ал.1, т.9, т.10, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП, при което договорът бил недействителен. Този за поръчителство, сключен на ****** год. с „Файненшъл България“ ЕООД, също бил нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на потребителя, в нарушение на добрите нрави, обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Иска се от съда прогласяване нищожността на договора за паричен заем спрямо „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на този за предоставяне на поръчителство спрямо „Файненшъл България“ ЕООД и в условията на евентуалност спрямо последния – на клаузата по чл. 3, ал. 1 за дължимост на възнаграждение на поръчителя.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Изи Асет Мениджмънт АД е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърдените нарушения на ЗПК не били налице. Лихвеният процент бил не само възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, но и цената на услугата по предоставяне на 1 заема. ГПР не надвишавал пет пъти размера на законната лихва. Предвид акцесорността на договора за предоставяне на поръчителство, дължимата по него такса за възнаграждение не следвало да се включва в ГПР по договора за заем. Оспорват се и твърденията за недействителност на договора за поръчителство. Поръчителят сключил договор поради възлагането от страна на ищеца и само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение.

Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, нямало интерес да сключва безвъзмездни сделки. Дори договорът за заем да се приемел за нищожен, поради непредоставяне на другите две обезпечения, договорът за поръчителство породил действие, при което на поръчителя се дължало възнаграждение. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД също е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Дружеството следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за заем, породило сключването на този за поръчителство, а дружеството встъпило в правоотношението поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Поради това било неоснователно твърдението, че договорът между страните бил лишен от правно основание. Длъжникът срещу възнаграждение в неголям размер получил сигурност, че, ако не изпълни в срок задълженията си за предоставяне на обезпечение спрямо заемателя, последният щял да ангажира отговорността на поръчителя. Престациите не били нееквивалентни, нито били нарушени добрите нрави. Поръчителят сключил договор поради възлагането от страна на ищеца и само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дори договорът за заем да бил недействителен, поради непредоставяне на другите две обезпечения, договорът за поръчителство породил действие и уговореното възнаграждение било дължимо. Оспорват се твърденията за нищожност на договора за заем.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от ***** год. съдът е отделено като безспорно, а и от доказателствата по делото се установява, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подписан договор за паричен заем № ***** от *****г., по който предоставената парична сума от 300 лева е усвоена; лихвения процент по договора е 40.00%, а ГПР – 46.26%, както и, че между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е подписан договор за поръчителство № ***** от ****** г по който е уговорено възнаграждение от 128.00 лева.

Съгласно чл. 4 от Договора, заемателят се задължавал в тридневен срок 2 от сключването на договора да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и като осигури поръчител, чрез представяне на гаранционна сделка с одобрен от заемодателя поръчител. По договорът за поръчителство е уговорено, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищеца Д. С. А. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ****** от ****** г год., при което ищецът е имал качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***** от ****** г. И при двата договора ищецът, в качеството му на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, поради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото вторият обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. При съпоставяне на двата договора е видно, че в посочения в Договор за паричен заем годишен процент на разходите не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. С процесния договор за паричен заем (чл. 4 от същия) длъжникът е задължен да предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита. В тази насока, доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорно задължение е прекратяване на договора – арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то съдът намира, че предоставянето на 3 едно от посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Следователно разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид и че процесния договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани със заемния договор.

Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора (тя не е в размер на 320 лева, защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 128 лева), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.

10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

С оглед на гореизложеното за нищожен се намира и Договор за предоставяне на поръчителство, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за поръчителство.

Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание за неговото сключване.

С оглед на горното исковете се намират за основателни и като такива ще се уважат.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал.

2, т. 1 Наредба №* от***** г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. С. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело, формирано както следва - сумата от 400 лв. платима от „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, и сумата от 400 лв. платима от „Файненшъл България“ ЕООД.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. С.

А. ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, че сключеният помежду им Договор за паричен заем № ******от ***** г. е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. С.

А. ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на поръчителство № ***** от ****** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД – поради липса на основание.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, да заплати на Д. С. А. ЕГН ********** сумата от 50 лева разноски за заплатена държавна такса

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати на Д. С. А. ЕГН ********** сумата от 50 лева разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С. Н. от****, с адрес гр. П., ул. „*****“ № **, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С. Н. от****, с адрес гр. П., ул. „*****“ № ****, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Разпечатката съдържа 42 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a118956b-a646-40e5-b334-970c441b36ed