Решение № 14146 от 21.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14146 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20221110163200 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Т. С. П., ЕГН: **********, с адрес: **, срещу В. А. Д.а – б, ЕГН: **********, и К. А. Д., ЕГН: **********, и двамата с адрес: **, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата в размер на по 1225 лв., представляваща платена на отпаднало основание сума по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.05.2021 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30474/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищцата твърди, че през 2012 г. е сключила предварителен договор с наследодателката на ответниците – ия и роднините на последната за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в ** - бивша ливада в местността „Пладнище“, цялата с площ от 1528 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София. Сочи, че имотът е възстановен на наследниците на вц по силата на решение № 5097/11.08.2003 г. на ОСЗГ „Овча Купел“, влязло в сила на 26.08.2003 г. Твърди, че продавачите не изпълнили задължението си да прехвърлят в уговорения срок правото на собственост върху процесния имот, като договорът бил прекратен по вина на продавачите, поради което претендира връщане на сумата по предварителния договор.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват иска. Оспорват наличието на твърдяното облигационно правоотношение между ищцата и ия, като оспорват последната да е подписала процесния предварителен договор. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е приет предварителен договор за 1 покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2012г., сключен между ия, сд, рв и вв, означени като продавачи, от една страна, и Т. С. П., посочена като купувач. Съобразно чл. 1.1 от процесната сделка „продавачите” се задължават да продадат на ищцата поземлен имот № 1310 кадастрален план, одобрен със Заповед № РД-50-09-756/ 16.03.1990г. на гл. архитект на София, находящ се в кв. 9, в.з. „Иваняне“, район „Банкя“, Столична община, при граници:XV УПИ – XV-729, УПИ VI-728, поземлен имот № 2169, поземлен имот № 2195, поземлен имот 2558 и поземлен имот № 1984 съгласно скица-проект за изменение на кадастрален план, неразделна част от настоящия договор, бивша ливада в местност „Пладнище“, цялата от 1.528 дка, срещу сумата от 14 700 лв. Отбелязано е, че въпросната сума е платена на продавачите съобразно дела им в съсобствеността в деня на сключване на предварителния договор, като договорът служил като разписка за получената сума. С чл. 2.1 е уговорено, че страните се задължават да сключат окончателен договор в срок до един месец от попълването му в действащия план и изваждане на скица, годна за нотариално прехвърляне.

По делото е представено Решение № 5097 от 11.08.2003г. на ОСЗГ „Овча купел“, с което се възстановява правото на собственост върху ливада от 1.528 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Иваняне, местността „Пладнище“, имот № 1310 от кадастралния план, одобрен със Заповед РД-50-09-756 от 16.03.1990г., на наследниците на вц. От удостоверение с № 5 от 17.01.2011г. се установява, че сред наследниците на вц попадат и и А. Д.а, сд, рв и В. йв.

С исковата молба са представени и съобщения от 01.03.2021г. от ищеца до ответниците в качеството им на наследници на и А. Д.а, съдържащо покана да се явяват на 19.03.2021г. в кантора на нотариус за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесната ливада, с последваща алтернативна дата за нотариалната сделка на 23.03.2021г. От съдържанието му е видно и изявление на подателя, че при мълчалив или явен отказ за явяване на сделката в указаното време и място без уважителна причина, ще счита предварителния договор за развален. От приложените писмени доказателства /л. 18 и л. 19/ се установява, че пощенската пратка до К. Д. е върната обратно като непотърсена, а пратката до В. б е отказана.

Предвид извършеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК на автентичността на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2012г. и за установяване автентичността на подписа, за който се твърди да е положен от ия, е допусната и изслушана съдебно-графологическа експертиза, изготвена от инж. С. Ц..

Според експертното заключение подписът, положен в мястото за продавачи под № 4 на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2012г., е изпълнен от ия. Експертът уточнява, че изпълненото саморъчно изписване на имена и подписа съдържа достатъчно общи и частни признаци на почерка, които се характеризират във времето с устойчивост. Съдът, ръководейки се от чл. 202 ГПК, кредитира представеното експертно заключение като пълно, обективно, обосновано и компетентно изготвено. Вещото лице е отговорило пълно и мотивирано на формулираните задачи, като по делото не се установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата добросъвестност и безпристрастност. Така допуснатата експертиза не е оспорена от страните.

Като доказателство по делото е представено и удостоверение за наличие или липса на данни № 25-142372 от 09.05.2025г., издадено от АГКК, съгласно което поземлен имот с идентификатор *** /стар идентификатор

***/ е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Банкя“, одобрена със Заповед № РД-18-50/11.11.2014г. на изпълнителния директор на АГКК в изпълнение на съдебно решение № 1638 от 11.03.2013г. на АССГ.

2

Удостоверява се и, че след изменение на КККР на с. Иваняне и гр. Банкя, одобрено със Заповед № 18-1136 от 22.08.2014г. на началника на СГКК в изпълнение на съдебно решение е променено ЕКАТЕ и кадастрален район 2298 на поземлен имот с идентификатор ***, като след изменението поземленият имот е с идентификатор ***. Приобщена е и комбинирана скица за процесния поземлен имот, в който е отбелязано, че КККР са одобрени със Заповед № РД-1850/11.11.2014г. на изпълнителния директор на АГКК, и няма извършено изменение на ККР, засягащо поземления имот.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: сключване на процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.02.2012г., реално заплащане от страна на ищеца на сумата, чието връщане претендира, по силата на процесния договор на наследодателя на ответниците – и Йорданова, както и възникнало право да развали договора поради виновно неизпълнение на наследодателя, респ. на ответниците и отправено изявление за разваляне. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да докаже посочените материалноправни предпоставки за възникване на притезанието, а ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е налице валидно правно основание за получаване, респ. задържане на получено.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че в обективната действителност се е проявил първият елемент от фактическия състав на кондикционната претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – наличието на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, по силата на който наследодателят на ответниците е поел задължението да сключи окончателен договор, с който да прехвърли на ищеца припадащите му се идеални части от поземлен имот във в.з. Иваняне. Видно от текста на приетата сделка като съществен елемент на окончателния договор е уговорена продажната цена от 14 700 лв., която била платена на продавачите в деня на подписване на предварителния договор, като последният служи като разписка за получената сума. Със саморъчното подписване на съглашението от наследодателя на ответниците, от който момент на писмения му текст е предаден по волята на страните значението на разписка за получената сума, се доказва и реалното предаване на уговорената продажна цена. При наличие на подобно писмено волеизявление, в тежест на ответниците е да установят, че не са получили реално описаната сума, каквито твърдения нито са наведени, нито пък са представени доказателства в тази насока. Поради изложеното, настоящият състав намира, че и вторият елемент от фактическия състав е установен.

Чрез разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се цели недопускането на неоснователно имуществено разместване в случаите, при които основанието за предаване на дадена престация е отпаднало с обратна сила. Съобразно ППВС 1 от 28.05.1979г. този текст намира приложение при унищожаване на договорите при пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. В настоящата хипотеза се твърди, че имущественото разместване е извършено на база развален договор. Правото да се развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД е потестативно и пораждането му е обусловено от наличието на следните законови предпоставки – виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност, и изправност на кредитора. Последният следва да 3 е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни, съответно да е предложил изпълнение или необходимото съдействие за предоставяне на дължимата престация. Преобразуващото право се упражнява чрез едностранно волеизявления и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника.

В разглежданата хипотеза като твърдяно неизпълнение на предварителния договор се сочи отказа на ответниците да изпълнят задължението си по сключване на окончателен договор, поето с чл. 2.1 от процесната сделка. Следва да се приеме, че с отправените по телепощата съобщения е отправена покана по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД на ответниците, с който им е даден подходящ срок за изпълнение, заедно с предупреждение, че при непредприемане на действията, договорът ще се счита за развален. Това изявление по естеството си представлява едностранна правна сделка, която за да породи целените правни последици, се нуждае от получаване. Установява се, че така изпратените съобщения не са достигнали до ответниците, поради което не може да се приеме, че волеизявлението за разваляне на договора е надлежно и доведено до знанието на насрещните страни по сделката, поради което следва да се отрече описаното в исковата молба правно действие на отправените покани.

При това положение и при липсата на данни в друга насока, може да се приеме, че наследниците на и Йорданова са разбрали за развалянето едва с предявяването на исковата молба. Предявяването на исковата молба за връщане на даденото по договора съдържа в себе си имплицитно предупреждение по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и волеизявление за разваляне, независимо че липсва определен срок за изпълнение или че определеният такъв е недостатъчен. Договорът се счита за развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия срок, при това без да е необходимо кредиторът да доказва някоя от предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. При това положение не е нужно и да се доказва, че е направено изрично изявление за разваляне, като се счита, че такова волеизявление е извършено, когато се заяви претенция за последиците от развалянето – връщане на даденото /в този смисъл Решение № 452 от 16.11.2011г. по гр. д. № 621/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 37 от 22.03.2011г. по гр. д. № 920/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 186 от 15.07.2014г. по гр. д. № 6836/2013г. на ВКС, III г.о./.

Разпечатката съдържа 24 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1181aa7-dc85-40af-8bc2-18a5fe401c39