Решение № 1122 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Яна Б. при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100500988 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, изпратена по пощата на 23.9.2021 г., на ищците Т. И. Г. и Й. Т. К. – малолетен, действащ чрез майка си Т. И. Г., срещу решение № 20168849/06,8,2021 г., постановено по гражданско дело № 52150/2020 г. на Софийския районен съд, 35 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивниците срещу П. Б. Н. искове с правно основание чл. 50 ЗЗД за сумата от по 2000 лева за всяка от ищците, представляваща обезщетение за претърпените неимуществените вреди, изразяващи се в стрес, уплаха и страдания, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. И. Г. срещу П. Б. Н. иск за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на кучето Чарли и за покупка на кучето, в частта, с която Т. И. Г. е осъден да заплати на П. Б. Н. на основание чл. 50 ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивниците са осъдени да заплатят на П. Б. Н. сумата от 740 лева, представляваща разноски по предявения първоначален иск, а въззивникът Т.

И. Г. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на посоченото лице сумата 196 лева, представляваща разноски по насрещния иск съразмерно на уважената част.

Жалбоподателят Г. поддържа, че необосновано при уважаване на насрещния иск първоинстанционният съд е приел за доказан факта на 1 ухапване на П. Б. Н. от кучето Чарли, както и посоченото лице да е имало обосновани притеснения за заразяване с бяс. Сочи, че средната пазарна цена на кучето Чарли била над определената от съдебно-оценителната експертиза.

И двамата жалбоподатели поддържат, че необосновано и в нарушение на материалния закон при отхвърляне на предявените от тях искове, съдът е приел, че поведението на П. Б. Н. не е било противоправно, че обезщетение не се дължи, тъй като именно кучето Чарли е нападнало кучето на ответника Н., че на ищците не се следва обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на кучето компаньон, тъй като негов собственик е трето за спора лице.

Предвид изложеното молят съда да отмени решението на първоинстанционния в цялата обжалвана част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и да отхвърли предявения насрещен иск. Претендират разноски и за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна, ответник по първоначалните искове и ищец по насрещния иск – П. Б. Н., оспорва жалбата при твърдения, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Моли въззивния съд да остави без уважение жалбата на ищците и да потвърди решението на първоинстанционния. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно.

По допустимостта на решението и правната квалификация на исковете:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени в обективно и субективно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл. 45, ал.

1 ЗЗД , както и с насрещен иск с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Т. И. Г. /в исковата молба, уточнителната молба от 22.7.2020 г. и отговора на насрещния иск от 09.2.2021 г./ твърди, че живее на семейни начала с Т.К., с когото имат общо дете – ищецът Й. Т. К.. Т.К. бил собственик на куче, порода мини шпиц, на име Чарли, което било отглеждано от семейството от 2014 г. Поддържа, че на 01.7.2019 г., около 18,00 часа, заедно с кучето и свидетеля Л.Я., бил на плажа в гр. Ахтопол – преминавали по плажната ивица близо до водата. През това време на същия плаж във водата, се намирал и ответникът П. Б. Н., който бил също с куче, порода питбул.

Кучето порода питбул, нападнало кучето на ищеца, като му причинило наранявания. Ищецът и Т.К. незабавно потърсили ветеринарномедицинска 2 помощ, каквато била оказана на кучето, но въпреки това то починало.

Вследствие на инцидента и последвалата смърт на животното ищецът Г. преживял стрес и уплаха, болка и страдание от загубата на домашния любимец. Претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за оказаната ветеринарномедицинска помощ и в стойността на кучето.

Ищецът Й. Т. К., малолетен към момента на предявяване на иска, действащ чрез своята майка Т. И. Г., поддържа, че не присъствал на инцидента, намирал се в гр. Благоевград при баба си и дядо си. Първоначално родителите му съобщили, че кучето Чарли се е изгубило. След като научил за смъртта на кучето, преживял болки и страдания от загубата на домашния любимец, стрес, вследствие на които се обострила и мигрената му.

Предвид изложеното ищецът Т. И. Г. претендира сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 01.7.2019 г. до погасяване, както и сумата 4000 лева, представляваща разноски за лечението на кучето и стойността на кучето /след допуснато изменение на иска - с протоколно определение от 21.4.2021 г./.

Ищецът Й. Т. К. претендира сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 01.7.2019 г. до погасяване.

Ответникът П. Б. Н. оспорва исковете при твърдения, че кучето Чарли не е собственост на ищците, а на трето лице. Оспорва именно кучето на ищеца да е участвало в инцидента, както и че вследствие на него е починало. Оспорва за ищеца Г. да са настъпили описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, като поддържа, че е налице съпричиняване от страна на това лице. Оспорва твърденията за търпени от ищеца Й. К. неимуществени вреди.

Поддържа, че при описания в исковата молба инцидент намиращото се под негов надзор куче, порода питбул, на име Арес, е било във водата, както и че кучето на ищците го е нападнало - затичало се с лай към него и го захапало за дясната ръка. От това ухапване му било причинено телесно увреждане – рана на дясната ръка, за което потърсил лекарска помощ. Вследствие на това претърпял болка и страдание от телесното уреждане, както и от последвалата ваксина срещу тетенус, а също и стрес от инцидента и страх от заразяване с бяс, против която болест не било препоръчително да си постави ваксина заради друго заболяване. Тези вреди оценява на сумата 2500 лева, която претендира от Т. Г., заедно със законната лихва от 01.7.2019 г. до погасяване на задължението.

Ответникът по насрещния иск Т. И. Г. оспорва нараняванията на ищеца по насрещния иск да са от ухапване на кучето Чарли, както и търпените вреди.

Поддържа, че е налице съпричиняване /доколкото и в отговора на насрещната искова молба се съдържат твърдения, че кучето порода питбул е било без поставен намордник, както и че ищецът Н. не е могъл да овладее животното/.

Основанието на иска са твърденията на страните за обстоятелствата, от които извеждат претендираното право. Правната квалификация на претенциите следва да се даде от съда служебно съобразно твърденията на страните.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 2 от постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС някои съдилища допускат смесване на отговорността при непозволено увреждане по чл. 49 и 50 ЗЗД. В този случай 3 следва да се има предвид, че, ако вредите са резултат на виновното поведение на дееца и са настъпили при или по повод на изпълнение на възложената работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или когато тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД. В т. 3 на постановление № 4 от 30.X.1975 г. на Пленума на ВС е посочено, че въпреки дадените с т. 2 на постановление № 17/63 г. указания, някои съдилища продължават да допускат смесване на отговорността по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД, и тази по чл. 50 ЗЗД. Необходимо е да се изясни, че отговорността на собственика на дадена вещ за произлезлите от нея вреди, а също и отговорността на лицето, под чийто надзор тя се намира, е основана главно на обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои случаи техниката на безопасност на производството. Затова е налице отговорност п о чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл.

49 ЗЗД. При невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 ЗЗД, а при такава възможност - по чл. 45 ЗЗД.

И в първоначалната, и в насрещната искови молби се твърди наличие на противоправно поведение – и на ответника по първоначалните искове, и на ответника по насрещния. Ищците навеждат твърдения за неспазване от противната страна на предписаните в нормативни актове правила, които следва да се спазват при извеждането на питомни кучета. Поради това и точната правна квалификация на всички искове е по чл. 45 ЗЗД. Погрешната правна квалификация на исковете от първоинстанционния съд /по чл. 50 ЗЗД/ не води до недопустимост на решението, тъй като са разгледани релевираните от страните факти. Ето защо решението е допустимо в обжалваната част.

По правилността на решението:

Настоящият състав на въззивния съд намира, че решението е частично неправилно в обжалваната част поради следните съображения:

Фактическият състав на регламентираната в чл. 45, ал. 1 ЗЗД деликтна отговорност /на която се основават всички искове, предмет на делото/ изисква наличието на следните елементи – деяние, вреда /имуществена или неимуществена/, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

4

По общите факти:

Между страните не се спори по следните фактически обстоятелства, които са установени и от доказателствата, а именно, че: на 01.7.2019 г., в периода между 18,00 ч. и 20,00 ч., ищецът Т. И. Г. и ответникът П. Б. Н. са се намирали на плажа в гр. Ахтопол; ищецът Т. И. Г. преминавал по плажната ивица, придружен от свидетеля Л.П.Я., както и от животно компаньон – куче, порода мини шпиц, мъжки пол, светла космена покривка, име Чарлли, родено на 16.2.2014 г.; кучето е било собственост на Т.А.К., с когото посоченият ищец живеел на семейни начала и който е баща на ищеца Й. Т. К.; в посочения момент кучето Чарли се е намирало под надзора на ищеца Г. и е било без повод; ответникът П. Б. Н. се намирал във водата, придружен от своето животно компаньон – куче, порода питбул, тигров цвят, име Арес, родено на 15.11.2012 г., собственост на трето за спора лице; кучето Арес е било под надзора на ответника П. Б. Н., било е с каишка и повод, без намордник; на брега на морето настъпило съприкосновение между двете кучета; при това съприкосновение кучето Арес захапало кучето Чарли в областта на гърба.