Определение № 1749 от 16.02.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 211/2026
- Вид
- Определение № 1749
- Подписан
- 16.02.2026
- Състав
- Дани Каназирева
Други актове по делото
- Разпореждане № 1044 от 28.01.2026 · Дани Каназирева
- Определение № 3641 от 30.03.2026 · Дани Каназирева
- Разпореждане № 3941 от 03.04.2026 · Христина Юрукова
- Определение № 4732 от 22.04.2026 · Дани Каназирева
- Разпореждане № 5903 от 20.05.2026 · Дани Каназирева
- Определение № 6202 от 28.05.2026 · Дани Каназирева
- Определение № 11667 от 13.10.2026 · Дани Каназирева
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 157, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 163, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 126 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 72 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 73а · Закон за данък върху добавената стойност
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1749
Пловдив, 16.02.2026 г.
Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
ДАНИ КАНАЗИРЕВА като разгледа докладваното от съдията Дани Каназирева административно дело № 211/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „Гудима лайт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, подадена чрез адв. Н. А. и адв. Д. А., срещу Ревизионен акт № Р-16001625001859-091-001/30.09.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 436/19.12.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
С оспорения ревизионен акт на жалбоподателя е отказано възстановяване на данък върху добавената стойност за данъчен период месец март 2025 г. в размер на 47 444,67 лева, деклариран по подадена справка-декларация по ЗДДС. Отказът е мотивиран с извод, че правото на приспадане на данъчен кредит не е упражнено в срока по чл. 72 от ЗДДС, поради което не са налице основания за възстановяване на сумата.
В жалбата се поддържа, че ревизионният акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и с правото на Европейския съюз. Поддържа се, че дружеството е извършило реален внос на стоки, за който данъкът е начислен и заплатен по митнически декларации, поради което материалното право на приспадане на данъчен кредит е възникнало. Излагат се доводи, че непосочването на данъчния кредит в отчетните регистри и справката-декларация в 12-месечния срок по чл. 72 ЗДДС не води до загуба на самото материално право на приспадане, а единствено до ограничаване на процесуалната възможност то да бъде упражнено в рамките на този срок. Навеждат се съображения за приложимост на чл. 73а от ЗДДС, както и за противоречие на отказа с принципите на данъчен неутралитет и ефективност съгласно правото на Европейския съюз. Поддържа се становище, че законът не съдържа изрична преклузия на материалното право на приспадане и че следва да се прилага общият давностен срок, както и че е налице възможност за корекция по реда на чл. 126 ЗДДС.
С разпореждане жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да заплати държавна такса в размер на 25,57 евро по сметка на Административен съд – Пловдив, като указанията са изпълнени в предоставения срок и нередовностите са отстранени.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с конституиране на страните съобразно чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 от АПК и даване на указания по реда на чл. 163, ал. 3 от АПК за изясняване на обстоятелствата от значение за делото във връзка с разпределението на доказателствената тежест съобразно чл. 170 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 154, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 157, ал. 1 от АПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
Жалбоподател: „Гудима лайт“ ЕООД, [ЕИК];
Ответник: Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите;
Окръжна прокуратура – Пловдив – контролираща страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.03.2026 г. от 13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложими по § 2 от ДР на ДОПК, на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни правни последици, включително реалното осъществяване на вноса, начисляването и заплащането на данъка върху добавената стойност по съответните митнически декларации, възникването на правото на приспадане на данъчен кредит, както и наличието на предпоставките за неговото упражняване и за възстановяване на сумата за данъчен период месец март 2025 г.
УКАЗВА на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, приложим по § 2 от ДР на ДОПК, на ответника, че в негова тежест е да установи законосъобразността на издадения ревизионен акт № Р-16001625001859-091-001/30.09.2025 г., потвърден с Решение № 436/19.12.2025 г., включително наличието на фактическите и правни основания за отказа за възстановяване на данък върху добавената стойност за данъчен период месец март 2025 г., както и правилното приложение на чл. 72, чл. 73а и чл. 126 от ЗДДС.
УКАЗВА на страните, че могат да ангажират всички допустими доказателства и доказателствени средства във връзка с предмета на спора.
ОПРЕДЕЛЯ краен срок за представянето им – до края на първото по делото открито съдебно заседание.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: