Определение № 31430 от 28.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6630/2026
- Вид
- Определение № 31430
- Подписан
- 28.08.2026
- В сила
- 28.08.2026
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 188, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 194 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 331 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31430 гр. София, 28.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20261110106630 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Л. Г., ЕГН ********** срещу „Д.А.Ю.” ЕООД, ЕИК *****.
Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № 1 / 05.03.2026 г., дисциплинарно наказание „забележка”.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 48 от 28.02.2019 г. заема длъжността старши „Софтуерен разработчик“ в „Д.А.Ю.” ЕООД.
Посочва, че трудовият му договор е сключен за полагане на труд на пълно работно време, с продължителност 8 часа, като с Допълнително споразумение от 04.05.2020 г. е уговорено да полага труд от разстояние. Сочи, че по повечето проекти работата му била оценена положително. Твърди, че на среща проведена на 30.09.2025 г. получил предложение за намаляване на трудовото му възнаграждение, което отказал, а на 24.10.2025 му било връчено предложение за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 331 от Кодекса на труда, което отново отказал. С писмо от 09.02.2026 г. бил уведомен, че следва да се включи в екип, ръководен от Йевхений Тихонов. На 19.02.2026 получил искане за писмени обяснения относно неучастие в среща проведена на 12.02.2026 г. в 13 часа, като изпратил такива, а на 23 февруари получил повторно искане за обяснения със сходно съдържание, като единствено било уточнено, че според работодателя не е взел участие в работна среща в Teams проведена на 12.02.2026 г. в 14 часа, като на 24.02 представил писмени обяснения. Посочва, че е пропуснал да се включи в срещата поради лични причини и притеснения за здравето му, породени от изследвания направени сутринта на 12.02.2026, когато е преминал годишни профилактични прегледи в ДКЦ Вита гр. София, ул. Филип Кутев № 10 сутринта между 8:00 и 9:30 часа. Твърди, че на въпросната дата изпълнявал възложените му задължения, включително е информирал прекия си ръководител за статута на задачата, по която работи, като изпълнил същата преди зададения му срок. Твърди, че е взимал участие във всички срещи от 9ти февруари, но въпреки това ответникът издал процесната заповед, с която му било наложено наказание „забележка“. Твърди, че Заповедта е издадена в нарушение на чл. 195 КТ, доколкото не е посочен изричен законов текст, въз основа на който се налага и 1 конкретно задължение от трудовата ми характеристика, което е нарушено.
Счита, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е нарушена от работодателя доколкото за едно и също нарушение са започната две производства и са му отправени две искания за обяснения от 19.02 и от 23.02, като от заповедта не можело да се определи във връзка с кое от тях е наложеното наказание. Твърди, че подадените от него писмени обяснения не са разгледани по същество. На следващо място счита, че е нарушено и правилото чл. 189 КТ, доколкото наложеното наказание не съответства на извършеното нарушение. Посочва, че макар и да не е участвал в срещата на 12.02.2026 е изпълнявал другите свои задължения на съответния ден. Твърди, че неучастието в такава среща не може да доведе до сериозни неблагоприятни последици за работодателя, доколкото те са ежедневни, а той е участвал в срещата на 11.02 и в тази на 13.02, както и във всички останали, проведени от включването ми като част от екипа. Посочва, че въпросите от срещата се обсъждат и в другите информационни канали, като той я предал готова и е бил на разположение за коментар относно нея. Твърди, че неучастието в ежедневна работна среща, не е изрично предвидено в утвърдения от работодателя правилник за вътрешния ред, нито на извършването му е придадена по-висока тежест. Счита, че наложеното наказание представлява злоупотреба с право, доколкото работодателят упражнявал натиск да го принуди да прекрати трудовите си правоотношения. С оглед гореизложеното моли за отмяната на процесната заповед.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва следните обстоятелства: 1)между него и ищеца е сключен Трудов договор №48 на 28.02.2019г., като служителят работи на длъжност „Софтуерен разработчик“ съгласно длъжностна характеристика, при условията на работа от разстояние; 2) в рамките на по-голямата част от проектите, по които ищецът е работил в последните години, работата му е била високо оценявана;
3) отправено предложение до ищеца по чл. 331 през месец октомври 2025г., което е отхвърлено, 4) С писмо от 09.02.2026г., изпратено от управителя Денис Юхно до служебния имейл на ищеца той е официално информиран за включването му в нов проект, за прекия си ръководител в рамките на проекта - Йевхений Тихонов и за задължението да спазва всички проектни правила и процедури; 5) Ищецът не е участвал в ежедневната екипна среща на 12.02.2026 г. в 14:00 (GMT+2), провеждана чрез Microsoft Teams; 6) ищецът не е уведомил предварително работодателя или прекия си ръководител, че няма да може да се включи в срещата; 7) на 05.03.2026г. на служителят е връчена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“. Не оспорва, че на ищеца са връчени две искания за даване на обяснения, но твърди, че причината за това е била, че в първото е била допусната техническа грешка относно часа на срещата. Посочва, че във второто искане е било описано, че в първото е допусната техническа грешка, като ищецът е знаел за това. Оспорва, че ищецът е изпълнявал задълженията си през целия ден, като освен, че не е участвал в срещата, той не е отговарял на писмо на прекия си ръководител от 14:21 часа. Посочва, че ищецът отговорил на това запитване на прекия си ръководител едва на 20.02.2026, т.е. след получаване на първото искане за обяснения. Твърди, че ищецът е осъществил комуникация в края на работния си ден, но не давайки отчет, а задавайки въпроси. Оспорва заповедта да противоречи на чл. 195 КТ, като същата съдържала изричния законов текст, на който законодателят се позовава, както и конкретното нарушение на 2 трудовата дисциплина. Твърди, че извършените нарушения са неуплътняване на работното време, неизпълнение на възложената работа и неспазване на задължението да спазва и да изпълнява законните нареждания на работодателя, както и да изпълнява възложената работа в изискуемото количество и качество, да съгласува работата си с другите служители от екипите и с поведението си да не възпрепятства изпълнението на техните трудови ангажименти. Посочва, че отправеното второ искане за даване на обяснения е било с цел именно служителят да се защити адекватно. Твърди, че изцяло е изпълнил процедурата на чл. 193, ал. 1 КТ, като законът не установявал забрана за отправяне на второ искане за обяснения. Сочи, че ищецът не е поискал отпуск, не е уведомил работодателя, нито предварително, нито впоследствие, че е възпрепятстван, а не твърди обективна невъзможност за уведомяване. Оспорва здравните прегледи на сутринта да са препятствали ищеца да участва на среща, която е в по-късен момент. Оспорва да е налице нарушение на чл. 189 КТ, доколкото работодателят е приложил най-лекото дисциплинарно наказание, като е съобразил еднократния характер на нарушението, липсата на предходни дисциплинарни наказания и длъжността на ищеца. Сочи, че дори да е налице частично изпълнение на задълженията от ищеца това не налага извод за липса на нарушение на трудовата дисциплина и за липса на основание за налагане на дисциплинарна отговорност. Посочва, че не е било необходимо настъпването на неблагоприятни последици за налагането на наказанието, а освен това поведението на ищеца демонстрирало липса на критичност към извършеното от него нарушение. Счита, че налагането на най-лекото дисциплинарно наказание изключва твърдението за прекомерност. Оспорва да е налице злоупотреба с право, доколкото е проведена законосъобразна процедура, а освен това ищецът е включен в следващи проекти. Счита, че предходното предложение за прекратяване по чл.
331 КТ е отделен правен акт и по никакъв начин не обуславя незаконосъобразност на настоящата заповед. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл.
188, т. 1 КТ.
Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен от лице с правен интерес пред родово и местно компетентен съд.
По разпределението на доказателствената тежест.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните.
Характерът на търсената с този конститутивен иск защита, а именно: признаване незаконосъобразността на процесното дисциплинарно наказание „забележка“ изисква установяване от страна на ответника, в качеството му на работодател, възникването и законосъобразното упражняване на потестативното право да наложи процесното наказание, както и спазване на формалната процедура за това в т. ч. и изискване за спазване на срока по чл.
194 КТ, издаване на мотивирана заповед по чл. 195 КТ, както и че ищецът виновно е нарушил вменените му трудови задължения, като установи и обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да се обявят за 3 безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че: 1) между ответника и ищеца е сключен Трудов договор №48 на 28.02.2019г., като ищецът работи на длъжност „Софтуерен разработчик“ съгласно длъжностна характеристика, при условията на работа от разстояние; 2) в рамките на по-голямата част от проектите, по които ищецът е работил в последните години, работата му е била високо оценявана;
3) отправено предложение до ищеца по чл. 331 през месец октомври 2025г., което е отхвърлено, 4) С писмо от 09.02.2026г., изпратено от управителя Денис Юхно до служебния имейл на ищеца той е официално информиран за включването му в нов проект, за прекия си ръководител в рамките на проекта - Йевхений Тихонов и за задължението да спазва всички проектни правила и процедури; 5) Ищецът не е участвал в ежедневната екипна среща на 12.02.2026 г. в 14:00 (GMT+2), провеждана чрез Microsoft Teams; 6) на 05.03.2026г. на служителя е връчена Заповед № 1 / 05.03.2026 г.за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.
По доказателствата и доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.
Искането на ищеца за издаването на съдебно удостоверение, с което да се снабди с информация, че е преминал годишни профилактични прегледи следва да бъде оставено без уважаване, доколкото ответникът не оспорва това обстоятелство.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважаване, доколкото ответникът е представил трудовото досие на ищеца, а останалите доказателства са неотносими с настоящия спор.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.11.2026 г. от 09:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че 1) между ответника и ищеца е сключен Трудов договор №48 на 28.02.2019г., като ищецът работи на длъжност „Софтуерен разработчик“ съгласно длъжностна характеристика, при условията на работа от разстояние;