Решение № 262723 от 29.10.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262723/29.10.2021 г. , гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 30.09.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7939 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.74 от КТ и чл.344 ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата М.М.Б. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника "Г.Т." ЕАД ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на следните искове:

1/ установителен иск с правно основание чл.74 от КТ за признаване на допълнителното споразумение към Трудовия договор № 5929/03.04.2020 г. , подписано от ищцата на 06.04.2020 г., за недействително в частта, в която, като основание за сключването му се сочи член 70 ал.1 от КТ;

2/ конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяна на Заповед № **********/21.04.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните;

3/ конститутивен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност –„продавач на карти и билети" в отдел „Финансово икономически" на ответното търговско дружество“;

4/ осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата в общ размер от 5310,48 лв., след допуснато изменение по реда на чл.214 от ГПК в проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.06.2021г., представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение за период, считано от 22.04.2020 г. до приключване на устните състезание пред първата инстанция, но не за повече от шест месеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на уволнението - 22.04.2020 г. до окончателнотото й изплащане.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди се,че ищцата е работила в ответното търговско дружество като кондуктор в градския транспорт, отдел" експлоатация" по трудов договор за неопределено време. По време на работа през месец август 2018 год. е претърпяла трудова злополука. По време на пътуване на автобуса, при завой, е залитнала и в резултат е получила навяхване и разтягане на ставните връзки на левия крак. Травмата е била много болезнена. Ищцата е била в болничен отпуск 57 дни. След направено разследване претърпяната от ищцата злополука е определена от НОИ като трудова. През ноември 2018 год състоянието е се усложнило и станало нетърпимо.

Открили, че има коксартроза. На 13.05.2019 г постъпила за лечение с направление в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ"Д-р Георги Странски"-Плевен. На

15.05.2019 г. е направили операция и й сложили изкуствена става. След операцията тръгнала с патерици. След продължителния болничен отпуск се явила на освидетелстване от ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина"-Варна и от 10.02.2020 г е трудоспособна с определена нетрудоспособност 61% /шейсет и един процента/.

Трудоустрояването й е за три години- до 01.02.2023 г. След представяне на решението на ТЕЛК в предприятието получила на 03.04.2020 г. писмо изх № 584/ 2020 г, с което работодателят й предложил да заема длъжността „продавач билети и карти", която длъжност е била в Списъка на местата за трудоустроени с намалена трудоспособност. След като изразила съгласието си и се зарадвала, че работодателят й мисли за нея, получила и заповед № 975 / 06.04.2020 г. , с която в изпълнение решението на ТЕЛК и на основание член 314 във връзка с чл 317 ал 3 от КТ я трудоустрояват за три години на посочената й вече длъжност, за времето от 06.04.2020 г до 01,02.2023г.

Заедно с това й поднесли за подпис и допълнително споразумение към трудов договор №********** от 03.04.2020 г. за предложената й длъжност „ продавач на билети и карти"в отдел „финансово-икономически"с посочен неопределен срок на договора. Тъй като вече била запозната с писмото и заповедта за трудоустрояване за три години, изобщо не разбрала, че на практика са подготвили изгонването й от работа , като са й поставили изпитателен срок. За ищцата дейността по продажба на карти и билети не е нова, билети е продавала и отчитала постъпилите суми като кондуктор. След като работила 10 дни на новата работа и нямала нито една забележка или допусната грешка, й връчили заповед №**********/21.04.2020 г за прекратяване на трудовия й договор без предизвестие , на основание член 71 ал 1 от КТ.

Ищцата счита, че след като й е предложено да премине на място за трудоустроен работник с намалена трудоспособност за срок от три години с посочване на датите при съобразяване на указанията на ТЕЛК, без да й се съобщи, че ще се постави допълнително условие, за изпитателен срок по член 70 от КТ и тя е приела тези условия , счита, че е налице недобросъвестност от страна на работодателя. Той нарушава член 8 от КТ и осъществява спрямо нея дискриминация. Нарушава и Колективния трудов договор. В ДСТД изрично е посочено, че има професионален опит, заради което й дават 9 % допълнително заплащане. Ищцата познава тази работа и се справя с нея.

Изпитателният срок е послужил на работодателя й да заобиколи закона и да се освободи от нея най-безболезнено. Всичко казано до тук прави ДСТД № ********** от 03.04.2020 г. недействително , на основание член 74 от КТ. Евентуално недействителността касае срока на договора и уговорката за изпитателен срок. Тъй като това допълнително споразумение е недействително, трудовият й договор не може да бъде прекратен, на основание член 71 ал 1 от КТ, т.е. уволнението й е незаконно. Поради това незаконно уволнение остава без работа и без доходи. Следва да бъде отменено, да бъде възстановена на работа и да й се присъди обезщетение за оставане без работа. При уговорено основно трудово възнаграждение 812 лв. плюс 9 % допълнително заплащане за професионален опит, брутното й месечно възнаграждение следва да бъде 855,08 лв. ,а обезщетението по член 225 ал 1 от КТ - 5130,48 лв.

С оглед на изложеното , ищцата сезира съда с искане да уважи предявената искова претенция, като моли ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Ответното дружество "Г.Т." ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** , в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба , в който се излагат твърдения за неоснователност на предявената исковата претенция, като се оспорват се изцяло обективираните в исковата молба твърдения на ищеца, предвид следното:

Оспорват се изцяло твърденията на ищцата за незаконност на така издадената Заповед № **********/21.04.2020г. за прекратяване на трудовото й правоотношение , на основание чл.71, ат.1 от КТ.

Считано от 03.04.2020 г. ищцата е преназначена на новата длъжност по безсрочно ТПО със срок на изпитване 6 месеца. Този срок е бил въведен, тъй като е променена длъжността, характера и мястото на работа. Така предложената на ищцата длъжност е изцяло съобразена е противопоказните условия на труд, посочени в ЕР на ТЕЛК. Впоследствие постъпва доклад от прекия ръководител на ищцата за това, че ищцата е непригодна за работа в екип, че не притежава нужните качества за изпълнение на трудовите си задължения, поради което ТПО на последната е прекратено с оспорената заповед на основание чл. 71. ат. 1 от КТ. Трудовото законодателство не е нарушено, тъй като в тази хипотеза ищцата не се ползва с предварителна закрила по чл. 333 от КТ. ТПО не е прекратено в хипотезите и на нито едно от основанията, изброени в тази норма.

Оспорва се твърдението на ищцата двете длъжности предходната кондуктор и новата, като продавач билети и карти да са сходни и за тях да се изискват еднакви умения. Трудовите функции на новата и старата длъжност са коренно различни, поради различното естество на изпълняваната работа. Водещо в случая не е образованието, изискуемо за заемане на длъжността, а конкретните трудови функции, които се изпълняват на последната. Тези различия са видни и от длъжностните характеристики -същите са и в различни отдели. Горното води до извод, че се касае за две съвсем различни по съдържание длъжности, всяка от които е строго профилирана и естеството на работата е съвсем различно. Ето защо, за да се проверят качествата на служителя, е уговорен срок за изпитване на новата длъжност, който е правилно и законосъобразно въведен, като тази клауза е съвсем действителна и ищцата е запозната с последиците от въвеждането и в случай на несправяне с поетите нови задължения.

Оспорват се твърденията на ищцата за нарушение на чл.8 от КТ. Работодателят въвежда срок на изпитание, тъй като са променени длъжността, характера и мястото на работа.По този начин работодателя защитава служителите от административна служба Инкасо да не бъдат натоварени с още допълнителни функции , определени за изпълнение на новия служител при положение, че той не може да се справя с възложената му работа. В случая дори се касае за злоупотреба с право от страна на ищцата поради причина, че тя се домогва до по-добри условия на работа за себе си във вреда на останалите служители от отдела.

Оспорват се твърденията на ищцата , че не е уведомена за факта, че на новата длъжност ще премине със срок на изпитание. Ако се вземе в предвид изложеното в исковата молба за знанията и опита на ищцата става ясно, че тя може да прочете и вникне в смисъла на предложеното и допълнително споразумение. Не са представени доказателства от ищцата за упражнена принуда или заплаха спрямо нея при подписване на допълнителното споразумение. Ищцата е приела и подписала изцяло доброволно допълнителното споразумение. Доказателства как се е стигнало до сключването на допълнителното споразумение и в каква обстановка е сключено същото не се ангажират, нещо повече, не се и твърди ищцата да е била насилствено принуждавана да подписва каквото и да било. Ищцата е имала възможността да откаже да сключи допълнителното споразумение, след като е била наясно, че работи по безсрочно ТПО. като трудоустроено лице. Същата обаче е подписала допълнителното споразумение, в което ясно и конкретно е посочено, че за новата длъжност се определя и срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Не се установиха насилствени действия спрямо ищцата, нито действия по въвеждането й в заблуждение, чрез които да е била заставена против волята си да подпише това допълнително споразумение, напротив, същата писмено е отговорила на предложението, че е съгласна да заеме новата длъжност. В нейната жалба също не се навеждат такива твърдения, а само твърдения, че неправилно е въведен срок за изпитване и че ищцата е уволнена 1 месец след сключване на ДС.

В случай обаче, че ищцата не е била съгласна с този срок, то тя е имала възможността да откаже да подпише допълнителното споразумение.

Оспорва се размера на предявеното от ищцата обезщетение в цялост - конкретно по пера:

1. Основно месечно трудово възнаграждение;

2. Допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит;

В аспекта на гореизложеното искът за признаване на Заповед №**********/21.04.2020г. за уволнението на ищцата за незакона и отмяната на уволнението и се счита за неоснователен. След като клаузата „срок за изпитване" е законосъобразно въведена, то работодателят е имат право да прекрати ТПО в рамките на изпитателния срок, на основание чл.

71, ал. 1 от КТ, като това прекратяване е извършено от законния представител на ответното дружество, в рамките на срока за изпитване. При прекратяване на ТПО на това основание заповедта не е необходимо да се мотивира, достатъчно е с думи и цифри да се изпише на какво основание се прекрати ТПО, като това в случая е сторено. При прекратяване на ТПО на това основание ищецът не се ползва с предварителна закрила при уволнение. Ето защо уволнението е законосъобразно извършено, поради което искът за неговата отмяна и акцесорните такива за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ се явяват неоснователни и би следва да се отхвърлят.