Определение № 1875 от 25.06.2014, Окръжен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ /25.06.2014 год., гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ окръжен съд, гражданско отделение, VIII-ми състав, в разпоредително съдебно заседание, проведено на 25.06.2014 година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия

НЕДЕЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Цанкова

Галя АЛЕКСИЕВА – мл.с. като разгледа докладваното от съдията Н.

Неделчева въззивно гражданско дело №1431 по описа за 2014 година, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на К.Д.И., ЕГН **********, срещу Решение №1662 от 27.03.2014 г. постановено по гр.дело №8286 по описа на Районен съд Варна за 2012 г., XIV с-в, с което ВРС е уважил исковата претенция по реда на чл.422 от ГПК, предявена от Я.К. и М.К., във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 4847/2012 по описа на ВРС за сумата от 5000 лева, представляваща главница по договор за покупко-продажба на МПС от 11.11.2008 г., както и сумата от 1918 лева, обезщетение за забава за периода 11.11.2008-11.04.2012 г, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2012 г. Според жалбоподателя, така постановеното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, а в условията на евентуалност –неправилно.

Излага, че заявената от ищците претенция е за приемане на установено в отношенията между страните, че той дължи процесиите суми, като неотчетени по договор за поръчка - упълномощителна сделка за извършване на друга сделка, а именно покупко-продажба на МПС. Издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, обаче касае вземане по договор за покупко-продажба на МПС от 11.11.2008 г., не и такова по договор за поръчка. Съдът следва да следи служебно за наличието на процесуалните предпоставки касаещи допустимостта на производството по чл.422 от ГПК, една от които е дали заявеното в исковата молба съответства на това за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Безспорно е в случая, че изпълнителното основание касае вземане на друго основание, не това което е предмет на производството по реда на чл.422 от ГПК. Ако съдът счита, че решението е допустимо, то би било неправилно в частта, касаеща искането за приемане на установено в отношенията между страните на дължимостта на сумата от 1918 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 11.11.2008-11.04.2012 г. Предвид липсата на определен ден за изпълнение на задължението за предаване на сумата от 5000 лева и доколкото твърденията на ищците не касаят хипотезата на непозволено увреждане, за да е в забава той следва да бъде поканен да плати, а такива твърдения или доказателства не са ангажирани в хода на съдебното производство, поради което и претенцията е неоснователна и недоказана. По изложените съображения моли решението да бъде обезсилено като недопустимо. В условие на евентуалност моли да бъде отменено частта, в която е прието за установено в отношенията между страните на дължимостта на сумата от 1918 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 11.11.2008-11.04.2012 г, като неправилно. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който излага становище за недопустимост на въззивната жалба, а в условие на евентуалност- за неоснователност на същата. Изложени са твърдения, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Счита, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявените иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваните части. Моли за присъждане на разноски. Доказателствени искания не са направени.

Съдът счита жалбата за допустима. Не споделя възражението на въззиваемата страна, че ВРС в нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал.3 ГПК е продължил срока. ВРС не е продължил срокът за обжалване на решението. Въззивната жалба е депозирана в законово-определения 2 седмичен срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК. Първоинстанционният съд, правилно и съобразно разпоредбата на чл.

63, ал.1 ГПК е продължил срокът за внасяне на дължимата държавна такса.

Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №10533/24.04.2014г. на

К.Д.И., ЕГН **********, срещу Решение №1662 от 27.03.2014 г. постановено по гр.дело №8286 по описа на Районен съд Варна за 2012 г., XIV-ти с-в.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 17.07..2014г. от 09:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: