Решение № 62 от 16.02.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Габрово, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20234210101464 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от „Сити кеш“ ООД гр. София, с пълномощник юрисконсулт М. Т., против Х. Д. Г. от гр.

Габрово.

В исковата молба се твърди, че въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем между „Сити Кеш" ООД и Х. Д. Г. е сключен договор за паричен заем № 741295 от 27.09.2022 г., съобразно законовите разпоредби на Закона за потребителския кредит. Заемателят - ответник, съобразно установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. По този начин е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със „Сити Кеш" ООД. Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за паричен заем, с които Заемателят съгласно се е съгласил изрично и безусловно. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „Сити Кеш" ООД, като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на 1 задълженията, е в Погасителен план към договор за заем № 741295. Сумата е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, като договорът служи за разписка за получената/предадената сума (чл. 4. ал. 1 от Договора).

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми. Затова дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч.гр.д. № 1013/2023 г. Районен съд Габрово е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало правото да предяви установителен иск. Ако длъжникът не изпълни задължението си, както е в настоящия случай, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетението за забава – в случая обезщетението е в размер на законната лихва за забава - съгласно чл.

86 ЗЗД, каквато дружеството е претендирало със Заявлението си, както и от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК - до окончателното изпълнение на задължението.

Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи следните суми: Главница 1000 лв.; възнаградителна лихва - 165,43 лв., дължима и неплатена за периода от 27.09.2022 г. до 13.06.2023 г.; законна лихва за забава - 61,39 лв., дължима и неплатена за периода от 01.12.2022 г. до 01.06.2023 г. Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Пълномощникът му юрк. Лусия В. представя писмено становище, в което моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор на исковата молба. В него твърди, че «Сити Кеш“ ООД нарушава чл. 6, ал. 2 и чл. 16, ал. 1 и 2 от договора за потребителски кредит № 9125778. Между страните по договора липсва каквато и да е писмена комуникация. С нарушаване на горепосочените разпоредби от договора за кредит № 9125778 не му е предоставена възможност за уреждане на спора извънсъдебно, съгласно чл. 13, ал. 5, често срещана некоректна практика. Затова прави искане за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.

В с.з. ответникът не се явява и не се представлява.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

П р е д я в е н и т е обективно съединени установителни искове за съществуването на парични вземания за главница в размер на 1000 лв., възнаградителна лихва в размер на 165,43 лв. и мораторна лихва в размер на 61,39 лв., за които Районен съд Габрово е издал заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК №461/06.07.2030 г. по ч.гр.д.№ 1013/2023 г. по описа на същия съд, са с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1, във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК.

Срещу горепосочената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника-ответник, в което са наведени доводите, изложени в отговора на исковата молба. С оглед на това за ищеца-кредитор е налице правен интерес от предявяване на исковете за установявания на вземанията си по процесния договор за потребителски кредит. Исковете са допустими, тъй като са предявени от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.

По делото е представен договор за потребителски кредит с № 741295 от 27.09.2022 г. , със страни „Сити Кеш“ ООД гр. София, като кредитор и Х. Д.

Г. , като кредитополучател. Съгласно договора, кредиторът предоставя на кредитополучателя-ответник потребителски кредит в размер на 1000 лв.

Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата в кредит сума в сроковете и при условията, указани в договора - чрез общо 37 погасителни ежеседмични вноски, от които 3 вноски по 7,79 лв. /с които се погасяват само задължения за договорна лихва/ и 34 вноски по 33,59 лв., описани по своя брой, размер и падежи в погасителен план, представляващ неразделна част от същия. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора, като страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 40,05%.

Годишният процент на разходите, посочен в договора е 49,85%, като е посочено, че същият включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. Общата сума, която Кредитополучателят се е 3 задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 1 165,43 лв., като първата погасителна вноска е дължима на 04.10.2022 г., а последната е с падеж на 13.06.2023 г. - съгласно погасителния план.

В чл. 4 е посочено, че договорът служи като разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя, като е вписано изричното изявление на кредитополучателя, че надлежно е получил в брой заемната сума в размер на 1000 лева.

Съгласно чл. 6 ал. 1 от договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва от 10% за периода от деня на забавата до деня на погасяване на задължението.

Съгласно чл. 6 ал. 2, в случай на забава или неизпълнение на задълженията по настоящия договор, кредиторът може да предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, сред които - изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване посещения на посочените от кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления.

Съгласно чл. 16 ал. 1 от договора, в сички писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитополучателя, ако са доставени на посочения от него адрес за кореспонденция или ако са изпратени до посочения от него e-mail адрес. А съгласно ал. 2 от същият член, вички писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на неговия e-mail адрес или доставени на адреса на управление на дружеството.

От събраните по делото доказателства се установява, че волите на страните по процесния договор са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор за потребителски паричен заем /кредит/ между ищеца - кредитор и ответникът - кредитополучател.

Ответникът не оспорва, а и изрично е удостоверил с подписа си в договора, че ищецът е изпълнил основното си задължение по договора да му предаде уговорената сума. Сключеният договор попада в приложното поле на Закона 4 за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл. 3 ЗПК и не засяга изключенията по чл. 4 от ЗПК.

Съдът извърши служебна проверка относно наличието на нарушения на норми, предвидени в закона в обществен интерес и не изискващи събиране на доказателства, относими до формата /външната страна/ на представения правопораждащ спорното право документ /договора за потребителски кредит/, наличието на противоречие с добрите нрави и наличието на неравноправни клаузи, които обстоятелства са свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, и поради изключителната си значимост преодоляват основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.

Съдът намира, че процесното съглашение по форма и съдържание отговаря на изискванията съдържащи се в глава ІІІ-та на ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена форма, а у говореният в него ГПР не надвишава пет пъти размера на ОЛП, като е посочен начина на изчисляването му. Неразделна част от договора е погасителен план, а в чл. 10 от договора са регламентирани правото на потребителя при погасяване на главницата или част от нея по договора за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение от сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, правото му да погаси предсрочно кредита, както и правото на отказ от договора.

Съдът констатира, че в договора се съдържат две клаузи за неустойки, които следва да се приемат за нищожни, тъй като противоречат на добрите нрави и императивни правни норми. Според чл. 5 от договора, кредитополучателят се е задължил да предостави в тридневен срок от сключване на договора поне едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 11 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави уговореното в чл. 6 обезпечение, дължи неустойка в размер на 869,57 лв. Тази неустоечна клауза не обезпечава възстановяването на вредите от неизпълнение на задължението за връщане на кредита, а евентуални вреди от непредставянето на обезпечение, поради което така уговорената неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция. Вт о р а т а уговорена в ч л . 6, ал. 2 от договора неустойка 5 регламентира задължение на потребителя при забава да заплаща такси, определени съгласно Тарифата за таксите на „Сити Кеш" ООД – в случая в размер на 250 лв. Тази клауза е в противоречие с императивната разпоредба н а чл. 33, ал. 1 ЗПК , съгласно който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Недействителността на тези клаузи е констатирана и от заповедния съд, а ищецът не е обжалвал разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тези суми, като не е включил същите в исковата си претенция. Тези клаузи не водят до недействителност на целия договор и поради това не рефлектират върху разглеждането на заявените с исковата молба претенции.

Във връзка с гореизложеното съдът намира първите два предявени иска за доказани по основание. Безспорно се установи, че ищецът е получил кредит в размер на 1000 лв. със задължение да го върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 165,43 лв., съгласно посочените в договора срокове за всяка погасителна вноска. Падежът на първата погасителна вноска за договорна лихва е 04.10.2022 г., а не както се претендира в исковата молба датата на сключване на договора - 27.09.2022 г.

Падежът на последната погасителна вноска е 13.06.2023 г. Следователно към настоящия момент вземанията за главница и договорна лихва са ликвидни и изискуеми в пълен размер.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a11742c4-4fec-41b9-9793-7366a2ab47c5