Решение № 705 от 26.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Камелия Първанова

Златина Рубиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000501985 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 261430 от 28.04.2022г., постановено по гр. д. № 15741/2019 г. СГС, I ГО, 16 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Й.

П. Р., Н. Й. П. и Д. Й. Т., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от по 16 000 лв. на всеки един от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от техния наследодател – Й. Н. Р. (починала в хода на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК в нейното процесуално качество от наследниците й по закон) неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания, в резултат от осъщественото на 01.01.2019г. на кръстовището на ул. „Илия Бешков“ и бул. „Цветан Лазаров“ в гр. София пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“ с ДК № ******** – Е. П. Й., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗК „Лев Инс“ АД, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 25.01.2019г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 48 000 лв. до пълния предявен размер от 130 000 лв. С решението СГС, І ГО, 16 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Й. П. Р., Н. Й. П. и Д. Й. Т. сумата от по 2 843,70 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от техния наследодател Й. Н. Р. имуществени вреди за извършените медицински разходи за лечението й, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.12.2019г. до окончателното й заплащане, като този иск е уважен изцяло 1 в пълния предявен размер от 8 531,12 лв. С решението СГС, І ГО, 16 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Й. П. Р., Н. Й. П. и Д. Й. Т., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1713,91 лв. – разноски в производството, съразмерно на уважената част на иска. С решението СГС, І ГО, 16 състав е осъдил Й. П. Р., Н. Й. П. и Д. Й. Т. да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 59,19 лв. – разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част на иска. С решението СГС, І ГО, 16 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата 2 261,24 лв. – държавна такса и сумата от 163,23 лв. – депозит за СМЕ.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата от 48 000 лв. до сумата от 90 000 лв., е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и постановяването му в противоречие с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че присъденото обезщетение е в занижен размер, като не отразява действителната тежест на причинения на техния наследодател противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от нея неимуществени вреди вследствие на получените в процесното ПТП телесни увреждания.

Твърди се, че при определянето на справедливия размер на обезщетението съдът в недостатъчна степен е възприел претърпените и търпими от ищцата действителни неимуществени вреди, страдания и неудобства във времеви аспект и продължителността им.

Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за още 42 000 лв. до сумата от 90 000 лв., както и направените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение, като потвърди изцяло първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът, чрез пълномощника си, оспорва подадената от насрещната страна въззивна жалба и поддържа подадения от негова страна отговор. Въззивниците-ищци, чрез процесуалния си представител, са подали молба, с която поддържат подадената жалба.

Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустима.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявените при условията на активно субективно и обективно съединяване искове са с правно основание чл. 432, 2 ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и имат за предмет - присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, търпени от първоначалния ищец, вследствие на ПТП настъпило на 01.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние.

С обжалваното решение, СГС, І ГО, 16 състав е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на наследниците на ищцата в размер от по 16 000 лв. на всеки от тях (общо за 48 000 лв.) Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е намерено за неоснователно.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 48 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.01.2019г., както и в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищцата имуществени вреди за извършени медицински грижи за лечението й е уважен изцяло в размер на сумата от 8 531,12 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2019г., то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо.

С оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

Във връзка с довода във въззивната жалба на наследниците на ищцата, който се свежда до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира от фактическа и правна страна следното:

От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното произшествие Й. Н. Р. е получила нестабилни амиелични фрактури на дванадесети гръден и втори лумбален прешлен; контузии на меките тъкани в лумбалния отдел. Според заключението, по своя вид и тежест травматичните увреди са довели на ищцата „трайно разстройство на здравето неопасно за живота“. Спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалата е получила в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София, като при приемането й се е 3 оплаквала от болка и скованост в кръста, болка в лявата половина и гръдния кош, болка в корема, болка в дясното рамо и десния лакът. По спешност са били извършени рентгенологични, ехографски изследвания и консултации с хирург, ортопед-травматолог и кардиолог. След извършените изследвания и консултации са били установени описаните по-горе телесни увреди, като е извършена оперативна интервенция – задна транспедикуларна стабилизация на нива Тн10, Тн11, Л1 и Л3. Ранният следоперативен период е протекъл без усложнения, изписана е на десетия ден след травмата, била е вертикализирана, в стабилизирано общо и неврологично състояние. Вещото лице изяснява, че на проведените рентгенографии има данни за клиновидно снижение на 8-ми гръден прешлен и остеопоротична костна структура, което от своя страна и вземайки предвид възрастта на ищцата /80 г./, води до извод за макар и теоретична възможност за настъпването на спонтанни фрактури и деформации на прешлените, предхождащи травмата. Вещото лице пояснява, че разграничаването на острата травматична увреда от стари предшестващи увреди на прешлените става посредством ЯМР, какъвто не е провеждан, както и че остеопорозата, съчетана с процесната високоенергийна травма, е твърде вероятна причина за възникването на фрактурите. Докторът излага в заключението, че след претърпяната интервенция пострадалата е имала хронични болки в кръста с ирадиация към двата крака. Сочи, че девет месеца след травмата ищцата е продължавала да търпи болки, които могат да бъдат охарактеризирани като хронични, като няма вероятност същите да изчезнат.

Ищцата се придвижва самостоятелно. Докторът излага, че са налице трайни последици за здравословното състояние на ищцата – налице са болки, промяна в стойката и в походката. Вещото лице не е осъществило личен преглед на пострадалата, поради настъпилата смърт.

Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото лице, обективирани в приетата, неоспорена и обсъдена по-горе СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.

Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания на свидетеля К. Т. – внучка на ищцата, която установява, че на следващия ден след инцидента е посетила баба си в болницата – същата е изпитвала болки, лежала е неподвижна, очаквайки да бъде оперирана. Излага, че пострадалата е претърпяла 5-часова операция, като десет дни е прекарала в болницата, а след това още четири месеца в домашна обстановка, като свидетелката и майка й са се грижели за нея. Допълва, че въпреки приеманите силни обезболяващи, ищцата се е оплаквала от болки в таза и в левия крак. Споделя, че тъй като баба й, макар и в напреднала възраст, е била активен човек, а след инцидента около 4 месеца не е могла да се обслужва сама и да продължи обичайния си начин на живот, това се е отразило и на нейната психика. Установява, че и към датата на смъртта й, ищцата предимно е стояла вкъщи, не е излизала, като повечето време е прекарвала в легнало състояние.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите не противоречат на установеното със заключението от медицинската експертиза 4 и на събраните по делото доказателства, пресъздават непосредствените й впечатления.

Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищците от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление № 4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства, въззивният състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата на ищците, че определеното от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер. Апелативният съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера на получените от ищцата увреди, които по своя медико-биологичен характер не са тежки, определени са от вещото лице като трайно разстройство на здравето, неопасно за живота. Взе предвид, че ищцата е била 10 дни в болница, обстоятелство, което безспорно е създало дискомфорт у ищцата. Съдът отчита, че на ищцата е била извършена сериозна оперативна интервенция, обстоятелство, което категорично води до определянето на по-висок размер обезщетение в сравнение с фрактури, при които не са налага оперативно лечение. Съобрази, че оперативната интервенция в съчетание с претърпените фрактури е предпоставка за нарушение в статиката и баланса на тялото и хронични болки в кръста, които обстоятелства безспорно са създали дискомфорт у ищцата. Взе предвид и продължителността на възстановителния период, през който ищцата е била изцяло зависима от чужда помощ в продължение на повече от 4 месеца, през който период, а и след това ритъмът й на живот е бил нарушен, като до датата на смъртта й /19.04.2020г./ – не е настъпило напълно възстановяване. Съдът отчита и начина на настъпване на произшествието, докато ищцата правомерно е пресичала на пешеходна пътека е била ударена от процесния лек автомобил, което обстоятелство безспорно е било стресово за нея.