Решение № 2502 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2502 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. А.а

РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20221100503828 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

С решение № 20014591/ 18.2.2022г., постановено по гр. дело № 34729/ 2019г. по описа на Софийския районен съд, 32 състав, е отхвърлен предявеният от А. А. А. против Л. Ц. И. и Л. Н. И. иск за осъждане на ответниците да премахнат козирка, поставена между терасата на ателие № 7 на ет. 4 и ателие № 9 на ет. 5, намиращи се в сграда, с административен адрес гр.

София, бул. “****.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата в първоинстанционното производство А. А. А.. Въззивницата изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че с действията си ответниците не пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост. В тази връзка развива доводи, че с поставянето на козирка върху архитектурния елемент, а не в имота на ответниците, е преустановен визуалния достъп на обитателите на имота на ищцата към архитектурно- художествения елемент. Сочи, че една от причините да закупи имота е именно този елемент. На следващо място, въззивницата излага доводи, че с действията си ответниците възпрепятстват упражняването на правомощието да ползва имота, като възпрепятстват отдаването му под наем, тъй като за обитателите на имота се създава усещането, че живеят върху покрив. В жалбата са развити съображения, че след поставянето на навеса, когато вали дъжд се създава силен шум.

Поставянето на козирката и липсата на възможност за отводняване води до опасност от запушване на улука, което налага непрекъснато почистване на съоръжението. На следващо 1 място, въззивницата навежда доводи, че козирката е изградена от бяло матирано стъкло, което водело до заслепяване на стоящите на терасата обитатели на имота на ищцата.

В обобщение, въззивницата счита обжалваното решение за постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, и релевира искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен,

В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на същата и се прави искане решението, в обжалваната част, да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищцата извежда субективните си права при твърдения, че същата притежава правото на собственост върху обект ателие № 9, намиращ се на ет. 5 в жилищна сграда с подземни гаражи, офиси и ажурна ограда, с административен адрес гр. София, бул. ****, а ответниците- върху обект- ателие № 7, намиращ на ет. 4 в същата сграда. Терасите към двата обекта се намирали една под друга, като по проект инвеститорът на сградата предвидил изграждането на хоризонтален архитектурен елемент с големи отвори по протежение на сградата над терасите на четвъртия етаж, който е изграден с декоративна цел, за подобряване на естетическите характеристики на сградата. През 2014г. ответниците поставили остъкление на част от терасата си и изградили козирка от плоскости, поставени от горната страна на посочения елемент и по този начин го покрили. Според ищцата посоченото покритие приличало на покрив. Ищцата сочи, че с изграждането на посоченото съоръжение ответниците пречили да упражнява спокойно правото на собственост върху имота, като създадените неудобства са по- големи от обичайните.

Твърдението е аргументирано с доводи, че с поставянето на козирката ответниците са закрили изцяло елемента, който има декоративни функции и за обитателите на ателие № 9 се създава усещане, че живеят върху покрив. По този начин обитателите на процесното ателие били възпрепятствани да използват терасата по предназначение- място за почивка.

Козирката закрива гледката към околоблоковото пространство, изпълнено със зеленина.

По време на дъжд шумът от удрянето на дъждовните капки върху изграденото съоръжение бил много силен. Същото било изградено от материал, който отразява слънчевите лъчи и така в определени часове на денонощието стоящите на балкона обитатели на ателие № 9 се заслепявали.

Козирката имала изградена отводнителна система, състояща се от улук и водосточна тръба. Върху нея често попадали боклуци, което увеличава риска от запушване на водосточната тръба.

В исковата молба са наведени твърдения, че съоръжението не представлява слънцезащитно съоръжение по см. на чл. 93, ал. 1 Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правилата и нормите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, тъй като е поставена над архитектурния елемент и изпълнява предпазни функции по отношение на 2 терасата на ателие № 7, освен от слънце и от различни метеорологични фактори- дъжд, сняг, вятър. Същото представлява съоръжение по см. на чл. 86 Наредбата- козирка, поради което представлява строеж по см. на § 5, т.38 ДР на ЗУТ. Строежът е такъв по чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ и за изграждането му е необходимо издаването на разрешение за строеж.

Ето защо, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахне козирка, поставена между терасата на ателие № 7 на ет. 4 и ателие № 9 на ет. 5, намиращи се в сграда, с административен адрес гр. София, бул. “****.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск . В отговора се застъпва становище, че изградената козирка не създава на ищцата пречки да упражнява правото на собственост върху имота. Ответниците развиват съображения, че не е налице преграждане на обща част и ограничаване на достъпа до нея, защото до декоративния елемент не е предвиден достъп за останалите етажни собственици. Сочат, че архитектурният елемент няма естетически функции, а представлява конструкция, покрита с ръжда. От друга страна, тъй като имотът на ищцата се намира на последен подпокривен етаж, то околоблоковото пространство е далеч от имота ѝ и е нормално обитателите му да имат усещане, че живеят на покрив и без изграждането на козирката. Архитектурният елемент също закривал гледката на обитателите към околоблоковото пространство.

Според ответниците конструкцията е изградена от материал, предназначен за подпокривни конструкции и при дъжд не създава по- силен шум от този, който се получава при удара на дъждовните капки в архитектурния елемент. Посочено е, че използваният материал (триплексно стъкло) се състои от материал, който не нарушава оптичните свойства на стъклото, а ако се счупи, парчетата остават залепени по смолист слой и не съществува опасност от нараняване.

По отношение на твърдението, че съществува опасност отводнителната система да се запуши са изложени доводи, че отводнителната система има същата функция, както и монтирането на улуци и водосточни тръби върху всички покриви на сгради. Сочат, че се касае до хипотетична опасност от запушване и посочените от ищцата евентуални последици.

В отговора са релевирани доводи, че архитектурният елемент също е достатъчно широк, за да задържа боклуци, съответно достъпът до него не е по- лесен.

В обобщение, ответниците сочат, че с поставянето на конструкцията са упражнили законното си право да ползват имота си в границите на своето право на собственост.

От представеният н.а. № 73/ 27.12.2011г., т. IV, рег. № 8147, д. № 602/ 2011г. се установява, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесния обект- ателие № 9, намиращо се в жилищна сграда с подземни гаражи, офиси и ажурна ограда, намираща се в гр. София, бул. “****. Ответницата Л. Н. И. е придобила чрез правна сделка- продажба, правото на строеж върху ателие № 7, предвидено за построяване в същата жилищна сграда.

С възражение от 18.09.2019г. до Кмета на община Овча купел ищцата е сезирала органите за строителен контрол за изграденото съоръжение.

3

С разрешение № 44 от 01.06.2019г., издадено от Столична община, район Овча купел, е променено предназначението на ателие № 9 в жилищна сграда, намираща се намираща се в гр. София, бул. “****, в апартамент № 15.

Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- техническа, съгласно заключението на която процесната козирка е монтирана над стоманобетонна пергола, на ниво + 14,00 в югозападната част на сградата. Четвъртият етаж от югозападната част на сградата е решен като терасовиден. Фасадата на петия (подпокривен) етаж следва линията на фасадата на долния етаж. Балконът на ателие № 9, разположен над терасата на ателие № 7, я покрива частично. Между четвърти и пети жилищен етаж, на кота + 14,00 (пред балконите) е изпълнена стоманобетонна рамка с напречни греди, чиято челна плоскост следва линията на фасадата на сградата, от третия етаж. В участъка от рамката (пергола), разположена между ателие № 7 и ателие № 9 е изпълнено покритие от алуминиева дограма и матирано стъкло, което е монтирано над изпълнения по одобрен инвестиционен проект архитектурен елемент- рамка. Изпълнено е и отводняване- висящ улук, чиито води се отвеждат през водосточната тръба на сградата, която събира водите и от покрива на сградата, и от терасите. От улука до вертикалната водосточна тръба е изпълнен хоризонтален (с минимален наклон) участък от тръба, разположена открито под архитектурния елемент. Отводняването на терасата по проект е изпълнено с подов сифон, водите от който се отвеждат до вертикалната водосточна тръба също чрез тръба с хоризонтален участък, положена в настилката на терасата. Видно от инвестиционния проект на сградата, функциите на направената издатина, перпендикулярна на сградата, върху която е поставено процесното съоръжение- рамка, са определени от проектанта като архитектурен елемент- рамка.

Между терасите на ателие № 7 и ателие № 9 на процесната сграда е изпълнено покритие от алуминиеви профили и стъкло (триплекс) над стоманобетонната рамка с размери 0,78м./ 5,20м. пред балкона на кота + 14,00; 3,00м.- 1,7м.- в частта извън балкона към таванско помещение № 3 и 0,4м./ 1,7 м. към ателие № 10. Остъклена е част от терасата към ателие № 7, в частта, покрита от балкона към ателие № 9 пред дневната. Функциите на съоръжението са защитни от атмосферни влияния- слънце, дъжд, сняг. Монтираното устройство е над терасата и е закрепено към архитектурния елемент на сградата- част от фасадата. С монтажа на устройството не е направена нова издатина на сградата, защото то е в рамките на архитектурния елемент на сградата. С него не е направена нова издатина и над покривната плоскост. Затова, според вещото лице, за монтажа на процесното съоръжение не се изисква разрешение. С него е променена функцията на архитектурния елемент от декоративна в утилитарна (защита от атмосферни влияния). Монтираното устройства не нарушава изискванията за направа на издатини на сградите. То е монтирано посредством винкели и дюбелни съединителни средства и могат да бъдат демонтирани. Изпълнено е външно отводняване на покритието посредством улук и водосточна тръба с хоризонтален участък с малък наклон. С монтиране на съоръжението е нарушен първоначалния вид на фасадата.

4

Разходите за материали и труд, необходими за премахване на покрива над остъкления балкон на ателие № 7 в процесната сграда е 370 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС.