Определение № 2768 от 03.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2768 гр. Варна, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100501103 по описа за 2026 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на П. Д. Г., чрез адв. К. /ВАК/ против Определение № 5491 от 08.04.2026 година, постановено по гр.дело № 10 773/2025 година, по описа на ВРС, с което е било оставено без разглеждане искането за допълване на решението, в частта за разноските, като допълнително бъдат присъдени сумите за още два иска по реда на чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ.

В жалбата се обръща внимание, че Определението е неправилно и не отчита наличната законодателна уредба, в частност Наредба № 1 / 2004 година за определяне на минималните адвокатски възнаграждения. Цитира се съдебна практика, според която съдът е този, които определя възнаграждението и не е необходимо да се представя Списък по чл.80 от ГПК, когато представителството е по реда на чл.38 от ЗА.

По делото е постъпил отговор от страна на адв. М. К., като процесуален представител на „Мартилекс 2“ ЕООД, според които определението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора ВОС съобрази следното:

Производството по делото е било образувано по искова молба от страна на П. Д. Г. против „Мартилекс 2“ ЕООД по искове с правно основание чл.344 1 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ. С Решението ВРС е уважил претенциите, като е присъдил разноски в полза на адв. П. К. 550.66 евро – дължимо адвокатско възнаграждение за предоставена адвокатска помощ, по реда на чл.38 от ЗА.

Съдът е бил сезиран по реда на чл.248 от ГПК, като с атакуваното Определение № 5491 от 08.04.2026 година е оставил искането без уважение със съображение, че не е бил представен Списък на разноските по реда на чл.80 от ГПК.

ВОС намира определението за неправилно и съображенията за това са следните:

Съобразно дадените задължителни указания с ТР № 6 от 06.11.2013 година на ВКС, конкретно т.6 размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно съдът е този, които определя възнаграждението, изхождайки от броя, вида и характера на исковете. Ето защо цитираната от адв. П.К. практика е относима и недвусмислено указва, че списък на разноските е ненужен, най – вече с оглед на факта, че размера на дължимото възнаграждение се посочва от решаващата съдебна инстанция.

В случая възнаграждението е било определено за един от исковете – като не е отчетен факта, че те са общо три.

По тези съображения, настоящата инстанция приема, че следва да отмени атакуваното определение и да върне делото на ВРС за произнасяне по същество.

Предвид горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5491 от 08.04.2026 година, постановено по гр.дело № 10 773/2025 година.

ВРЪЩА делото на ВРС с указания за произнасяне по същество, съобразно указанията, дадени по – горе.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3