Решение № 260138 от 20.09.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 260138 гр. Варна, 20.09.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА

НЕДЕВА

ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия Ванухи

Аракелян в. т. д. № 66/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК, образувано по молба вх. № 262704/28.06.2021 г. на ППЗК „Зора”, чрез адв. С.Х., за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната при постановяване на решение № 260077/12.05.2021 г., постановено по в. т. д. № 66/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд.

В молбата се твърди, че в мотивите на решението съдът е допуснал фактическа грешка като неправилно е квалифицирал процесната сума от 30 826.34 лв., като остатък от дължима главница по договор за заем, което според дружеството не кореспондира с исковата претенция. ППЗК “Зора” излага доводи, че претендираната сума е остатък от общия размер на дълга.

Насрещната страна К.С.К., чрез адв. А.А.С., изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът съобрази, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена в едномесечния преклузивен срок от връчването му, изхожда от легитимирана страна и на това основание е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на закона винаги е налице правен интерес и необходимост от поправка при допусната очевидна фактическа грешка. По реда на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Според приетото в правната теория, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитивната част на решението.

Съдът намира, че не е налице несъответствие между формираната воля и нейното външно изразяване, съобразно представените по делото доказателства и изложените мотиви, което да се субсумира в хипотезата на чл. 247 от ГПК.

Процесната сума е квалифицирана като остатък от дължима главница по договор за заем още в първоинстанционното производство.

Варненският окръжен съд с разпореждане № 5956 от 23.06.2020г. е дал възможност на ищеца в едноседмичен срок да конкретизира сумата от 30 826.34 лева за кой период от погасителния план се формира, т.е. кои вноски от същия остават дължими, както и да посочи поотделно претенциите за главница, лихви и застраховки. С молба от 06.07.2020 г. ищецът е уточнил, че процесната сума се явява само остатък от главница. До същия извод стига и настоящият съд с оглед на предоставения по делото договор за паричен заем, ведно с приложения към него погасителен план.

В постановеното решение № 260077/12.05.2021г., постановено по в. т. д. № 66/2021 г.по описа на Варненския апелативен съд не е налице противоречие между мотивите и диспозитива. Съдът се е произнесъл в рамките на претенцията, която е била заявена, при пълно съответствие на заявеното с разгледаното, обективирано в мотивите и диспозитива на съдебното решение.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 262704/28.06.2021 г. на ППЗК „Зора”, със седалище с. Езерово, за поправка на очевидна фактическа грешка допусната при постановяване на решение № 260077/12.05.2021г., постановено по в. т. д. № 66/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.