Решение № 511 от 07.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000609 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК във вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба вх. № 20108/26.07.2024 г. по описа на САС, депозирана от „Вила Велис Хотел“ ООД чрез адв. Г. П. против решение № 820/10.06.2024 г. по т.д.

№ 1166/2024 г. на СГС, VI-3 състав, с което е оставена без уважение жалба срещу отказ № 20240523185242/28.05.2024 г., с който се отказва вписване на увеличение на капитала на дружеството, поискано със заявление

А4 вх.

№

20240523185242/23.05.2024 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, моли същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да бъде указано на ДЛР да впише заявеното увеличение на капитала. СГС не взел предвид, че увеличението на капитала се извършва с действително получени от дружеството пари, представляващи главници по дадени заеми, като лихви и неустойки не касаят увеличението на капитала. Не било взето предвид и това, че паричната равностойност на 1 лев не може да бъде различна от 1 лев, поради което не било допустимо вещо лице да оценява официалната парична единица – левът. При трансфер на сума в лева всички субекти следвало да разглеждат сумата пари като тази, посочена в платежното нареждане. Според жалбоподателя, след като съдружниците взели решение да увеличат капитала само с главницата по заемите, които били действително получени и след като била установена волята на съдружниците вземането за главниците да бъде уредено с вписване увеличението на капитала, то ставало дума за получени парични средства, които се използват за увеличение на капитала, а не за непарична вноска, която да бъде оценявана от вещи лица по реда на чл. 72 и чл. 73 ТЗ. Развити са доводи за автоматично конвертиране на заемните суми във вноски за покриване увеличението на капитала. Позовава се на решение № 467/16.07.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1866/2003 г. на I т.о., според което е допустимо извършване на увеличаване на капитала при дружества с ограничена 1 отговорност чрез внесените допълнителни парични вноски, когато за това е взето единодушно решение на общото събрание на дружеството и сочи, че паричният заем също представлява имущество, с което дружеството може да се разпорежда. С решението за увеличаване на капитала чрез парични средства от главницата на заема или паричната вноска, фактически настъпвало ликвидиране на дълга на дружеството чрез предоставяне на съдружника-кредитор на дял от основния капитал. Въз основа на решението на ОСС за увеличаване на капитала можела да се дебитира сметката, по която се отчита дългът на дружеството и да се кредитира сметката „Основен капитал“ и това не представлявало автоматично конвертиране на вземане в дял. Претендират се разноски.

Агенцията по вписвания не е депозирала отговор на жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, събраните писмени доказателства и след служебна справка в Търговския регистър, намира следното от фактическа и правна страна:

По партидата на „Вила Велис Хотел“ ООД, ЕИК 206845373 в търговския регистър е подадено по електронен път заявление образец А4 – Заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност с вх. № 20240523185242, с което е поискано вписване увеличение на капитала от 120 лева на 285 120 лева. Представен е протокол от ОСС на дружеството от 21.05.2024 г., на което двамата съдружници единодушно са взели решение да увеличат капитала до посочения размер за сметка на главницата по няколко предоставени от тях на дружеството заема през 2022 г., 2023 г. и 2024 г., с общ размер на 285 000 лева, които е констатирано, че са изискуеми. Взето е решение съдружникът „Велис Винярдс“ ООД да запише дялове с номинал 115 000 лева, а съдружникът „Фелис Консултинг“ ЕООД дялове с номинална стойност 170 000 лева. В замяна на това и двамата съдружници са се отказали да търсят съответната главница по договорите за заем с дружеството.

Съответно е изменен дружественият договор.

Длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) е постановило отказ с мотиви, че в случая става дума за увеличение на капитала посредством апорт на вземане към дружеството, което подлежи на оценка по реда на чл. 72 ТЗ, каквато не е извършена.

Дружеството „Вила Велис Хотел“ ООД, представлявано от адв. П., е депозирало жалба против отказа до СГС, където е образувано т.д. № 1166/2024 г. на СГС, VI-3 състав и е постановено обжалваното решение, с което отказът е потвърден. Това решение е връчено на дружеството на 02.07.2024 г. и е обжалвано с жалба от 17.06.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена против обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията и жалбоподател пред СГС, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да провери дали заявлението е депозирано от легитимиран заявител; дали към заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.

В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за 2 спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства и обявяване на заявените актове.

В случая ОСС е взело решение за увеличаване на капитала по реда на чл. 148, ал. 1 т. 2 ТЗ – чрез записване на нови дялове. По аргумент от чл. 119, т. 5 ТЗ, за да бъде вписано увеличаване на капитала, увеличението на капитала следва да е внесено. Това внасяне може да бъде в пари или чрез непарична вноска. В случая се сочи увеличение на капитала за сметка на предоставени по-рано от съдружниците заемни средства, главница. След предоставяне на заемната сума от заемодателя на заемателя, паричните средства стават част от имуществото на заемателя, а заемодателят придобива вземане за връщане на предоставената заемна сума и ако е уговорено – за лихва. Следователно, към момента, в който съдружниците са взели решение за увеличаване на капитала, те са имали вземане към дружеството за връщане на заемните суми, което вземане няма пречка да бъде апортирано в капитала на дружеството-заемател под формата на непарична вноска – чл. 73, ал.3 ТЗ и това става с дружествения договор. На общо основание вземането като непарична вноска подлежи на оценка по реда на чл. 72 ТЗ.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че такава не се дължи, тъй като всеки лев имал стойност именно на един лев и друга оценка е недопустима. Това е така, защото вземането се внася по пазарната му стойност, а тя не зависи само от паричната му равностойност, а и от други фактори, какъвто основно е неговата събираемост, която от своя страна зависи от имущественото състояние на дружеството. Ето защо оценка по чл. 72 ТЗ е необходима.

Вярно е от друга страна, че няма пречка съдружниците да решат да приемат нещо друго вместо плащане на заемната сума от дружеството-заемател, включително дружествени дялове от неговия капитал. Доколкото обаче това става при увеличение на капитала и предвид неговото предназначение да служи като гаранция на задълженията към кредиторите, тук на общо основание важи изискването капиталът да е най-малко равен на имуществото на дружеството, т.е., увеличението на капитала не може да бъде по-голямо от действителната стойност на вноската. Тази вноска следва и да е налична към момента на увеличението, предвид което е и изискването на чл. 20, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел да се представи документ за внесена сума в банка – при парична вноска и доказателство за правата на вносителя – при непарична вноска. След като за една голяма част от заемните вноски в случая са изминали повече от две години от предоставянето им, то към момента на увеличаването на капитала не може отнапред да се приеме, че заемните суми са още налични у дружеството и че с тази наличност може да се покрие увеличението на капитала. Възможно е те да са вече изхарчени и срещу тях да няма придобито имущество. Предвид посоченото по-горе относно действителната (пазарна) стойност на вземането за връщане на главницата по заемите, същото би имало стойността на самите заемни суми само към момента на предоставяне на заема, защото само тогава заемните суми са налични у дружеството. Това и налага оценка на вземането към момента на увеличението на капитала.

Ето защо законосъобразно и ДЛР, и СГС са приели, че за вписване на исканото увеличение на капитала е необходима оценка на вземанията на двамата съдружници по реда на чл. 72 ТЗ, от която да се прецени дали увеличението е покрито от тези вземания. След като такава не се установява, а и не се твърди да е правена, то вписване не може да бъде извършено.

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 820/10.06.2024 г. по т.д. № 1166/2024 г. на СГС, VI-3 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4