Решение № 1274 от 13.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100502398 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София” ЕАД срещу решение № 20223188/16.12.2021г., постановено по гр.дело № 75397/2019г. по описа на СРС, 30-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответниците Т. Р. А. и Р. П.

А. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разделно дължими – по ½ част, суми: 1 193.55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 26.07.2019г. до окончателното плащане, сумата 266.99 лева – мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 12.07.2019г., сумата 46.99 лева – цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 26.07.2019г. до окончателното плащане и 10.26 лева – законна лихва за забава за периода от 30.07.2016г. до 12.07.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.08.2019г. по ч.гр.д. № 43380/2019г. по описа на СРС, 30-и състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното съдебно решение. Доказателствата не били обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а СРС достигнал до неправилен извод за липса на облигационно правоотношение между страните. Ответниците, като наследници на 1 починалия П.А.Д., били собственици на топлоснабдения имот и били задължени да заплатят цената на доставената от ищеца топлинна енергия. Моли постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което установителните му искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите-ответници Т. Р. А. и Р. П. А. са депозирали писмени отговори, с които оспорват въззивната жалба като неоснователна.

Ищецът не посочил конкретни извършени от първоинстанционния съд нарушения. Не провел и дължимото доказване на твърденията си, че ответниците, респ. наследодателят им, били собственици на имота, предвид на което обжалваното съдебно решение било правилно и обосновано. Молят същото да бъде потвърдено.

Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.

1 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 222, том LLLXI, дело № 32848/1993г., от 22.12.1993г., неоспорен по делото се установява, че Н.А.М. прехвърлила на своя брат П.А.Д. собствената си придобита по наследство ½ ид.ч. от процесния недвижим имот апартамент № 19, находящ се в гр.

София, ж.к. „****, в замяна на прехвърлен в полза на М. от П.А.Д. и ответника Т. Р. А. недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. ****, подробно описан в нотариалния акт. Видно от съдържанието на нотариалния акт при съставянето на същия бил представен акт за граждански брак № 008959/24.06.1979г., издаден от Благоевградски РНС и нотариален акт от 1992г., предвид на което съдът приема, че придобитата с възмездната сделка замяна ½ ид.ч. от процесния апартамент се 2 притежавала от П.А.Д. и ответника Т. Р. А. в режим на СИО, а останалата ½ ид.ч. П.Д. притежавал по наследство.

Обстоятелството, че носител на 1/1 ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент бил П.А.Д. се подкрепя и от извънсъдебното му признание, обективирано в представените по делото и неоспорени от страните подписани от Димитров искова молба, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици от 10.11.2001г. и протокол за извършен в имота отчет на уредите от 28.04.2016г.

По делото е представено удостоверение за наследниците на П.А.Д., от което се установява, че същият починал на 24.12.2016г., като оставил за свои законни наследници ответниците Т. Р. А. – съпруга и Р. П. А. - син. С настъпването на смъртта на П.А.Д. бездяловата СИО се прекратила, а ответникът Т. Р. А., на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 44, т. 1 СК, вр. чл. 28 СК притежавала ¼ ид.ч. от имота на основание извършената замяна и прекратената СИО поради смъртта на съпруга й. Останалите притежавани от П.А.Д. ¾ ид.ч. от правото на собственост върху имота, на основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта му, по пътя на наследственото правоприемство преминала поравно към наследниците му по закон. Така съпругата му Т. Р. А. и синът му Р. П. А. наследили по 3/8 ид.ч. от правото на собственост върху имота, с което квотата на преживялата съпруга в правото на собственост станала 5/8 ид.ч.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на 10.11.2001г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „**** за избор на ФДР, договор от 20.11.2001г., сключен между ЕС на горния адрес и „Техем Сървисис“ ЕООД, съобщения към фактури, изравнителни сметки, извлечение от сметка за аб. № 027801, подписани от лице от адреса формуляри за главен отчет и заключение на ССчЕ се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключение на ССчЕ се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът Т. Р. А. през процесния период била съсобственик на процесния недвижим имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „****, вх.

В, аб. № 027801. Тя притежавала 1/2 ид.ч. от правото на собственост в режим на СИО до 24.12.2016г., а след тази дата –5/8 ид.ч. от правото на собственост върху топлоснабдения имот. Ето защо през процесния период ответникът Т. Р. А. била клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Не се установява въведеното с исковата молба основание, на което ищецът претендира процесните по делото суми, а именно че ответникът Р. П. А. бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент преди датата 24.12.2016г.

Считано от тази дата се установява, че ответникът А. придобил по пътя на 3 наследственото правоприемство 3/8 ид.ч. от правото на собственост и притежавал същото и през процесния период. Ето защо за частта от процесния период, считано от 24.12.2016г. до края на заявения с исковата молба период, ответникът Р. П. А. бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

Горните изводи на съда досежно правото на собственост на ответниците се потвърждават и от изготвените по делото служебни справки по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК, от съдържанието на които се установява, че ответниците имат регистриран постоянен и настоящ адрес именно в гр. София, ж.к. „****, ****. Същият адрес ответниците посочили и в оформените в заповедното производство разписки за получаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК (л. 13, л. 14), в договорите за правна защита и съдействие (л. 20, л. 24), в пълномощните (л. 22, л. 25) и в декларациите, че са материално затруднени лица (л. 21, л. 26), представени в заповедното производство. Ето защо съдът намира, че изводите му са подкрепени и от същото, извършено от ответниците признание.

Предвид цитирания по-горе законов текст, на посоченото в исковата молба основание, а именно като собственици на топлоснабдения имот за гореустановените части от правото на собственост, ответниците били обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството клиент/ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответниците за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието им в съсобствеността.

Неоснователни са възраженията на ответниците, заявени с отговора на исковата молба за липса на облигация с ищеца, основани на нормата на чл.62 ал.1 ЗЗП.

Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на ЕС могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, че мнозинството решава. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделен обект може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в собствения му обект, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В този 4 смисъл и ТР 2 от 25.05.2017г., постановено по тълк.д. № 2/2016г. ОСГК на ВКС приема, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното между страните бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. подписани от клиента формуляри за извършен главен отчет от 28.04.2016г., 25.04.2017г. и 08.05.2018г., извлечение от сметка за аб. № 027801, изравнителни сметки, и съобщения към фактури № 0096542198/31.07.2018г., № 0081776238/31.07.2017г., № 0075539367/31.07.2016г. и заключение на ССчЕ, неоспорени от страните, както и от изричното признание на ответниците, че не оспорват отчетените количества топлинна енергия и начислената стойност, по делото се установява количеството на доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот за процесния период от м.05.2015г. до м.04.2018г., на обща стойност 1 193.55 лева, която сума, съобразно изводите на вещото лице, изготвило ССчЕ, не е заплатена от ответниците.