Решение № 2999 от 22.10.2010, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е гр.Пловдив,

22.10.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, VІІ граждански състав в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС

ИЛИЕВ

СЕКРЕТАР: КАТЯ ГРУДЕВА, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№414 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Ищцата Е. К. С. ***,

ЕГН **********, твърди, че след проведен конкурс през месец август 1999г. е сключила договор за правно обслужване с ответното дружество „Топлофикация Пловдив” ЕАД, като в предмета на договора е влизало и събиране на неплатените от потребителите суми за отопление и топла вода по съдебен ред. Тъй като обемът на работата бил голям ищцата, заедно с трето лице, регистрирали търговско дружество, което да наеме персонал и оборудва работни места. След съответното решение на Съвета на директорите на ответното дружество бил сключен нов договор за правно обслужване с новорегистрираното дружество „С. и партньори” ООД, в сила от 06.02.2001г., който бил прекратен по взаимно съгласие на страните на 01.11.2002г. Поради големия обем на работата изпълнителния директор на ответното дружество издал пълномощно на ищцата, по силата на което я упълномощил да внася в съда молби за издаване на изпълнителни листове и за образуване на изпълнителни дела, както и да представлява дружеството по делата. През периода на действие на договора били образувани 1454 изпълнителни дела, като по 804 дела били извършени конкретни процесуални действия от ищцата в качеството й на пълномощник на ответното дружество, които не й били заплатени. Ищцата твърди, че по този начин ответното дружество се е обогатило неоснователно за нейна сметка, тъй като е било представлявано от адвокат- пълномощник по изпълнителните дела, а е спестило заплащане на дължимо адвокатско възнаграждение. Размерът на неоснователното му обогатяване се равнявал на сбора от минималните размери на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно действащата към процесния период Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за 804 изпълнителни дела, по които били извършени процесуални действия от ищцата. След допуснато изменение на иска окончателната претенция на ищцата е в размер на 36992,73 лв., представляващи сбор от дължимите адвокатски възнаграждения по 800 изпълнителни дела, подробно описани в подадена от ищцата писмена молба, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.

Ответното дружество „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.”Васил Левски” №236, ЕИК *********, чрез процесуалния си представител юрк. Е., оспорва предявения иск.

Третото лице- помагач на страната на ищеца-

„С. и партньори”

ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Ж.К.

„Тракия”, бл.81, вх.Б, ет.8, ап.37, представлявано от управителя К. А. С., изразява становище за основателност на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че в процесния период

1999г.-2002г. ищцата е била вписана като адвокат в Адвокатска колегия- Пловдив.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 06.08.1999г. между

„Топлофикация Пловдив Север” ЕАД, чийто правоприемник е ответното дружество, в качеството на доверител, и адвокатите Е.К. С. и М.

Д. К., в качеството на довереници, е бил сключен договор за правно обслужване.

С Решение

№11414 от 08.11.2000г. на ПОС по ф.д. №***г. в регистъра на търговските дружество е било вписано дружество с ограничена отговорност с фирма „С. и партньори” ООД, със съдружници в него ищцата Е. К. С. и К. А. С..

На

02.03.2001г. въз основа на решение на Съвета на директорите между „Топлофикация Пловдив- Север” ЕАД, като доверител, и „С. и партньори” ООД, като довереник, е бил сключен договор за правно обслужване.

Договорът е в сила от 06.02.2001г. Със споразумение от 01.11.2002г. страните са постигнали съгласие договорът да бъде прекратен по взаимно съгласие, считано от датата на подписването му-

01.11.2002г., като довереникът прекратява пълномощията на доверителя по всички дела, с изключение на описаните в т.2 от споразумението.

С договор- пълномощно без дата /л.79 от т.д. №611/2007г. на ПОС/ изпълнителният директор на „Топлофикация Пловдив- Север” ЕАД инж. М. Ц. У.е упълномощил ищцата „от името и за сметка на дружеството: 1. да завежда дела и да представлява дружеството в производствата по издаване на изпълнителни листове по реда на чл.237, б.”з” от ГПК във връзка с чл.109, ал.3 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност срещу длъжници-физически лица без тези, които имат качеството на предприятие по Закона за счетоводството/. 2. да завежда изпълнителни дела и да представлява дружеството в производствата по съдебно изпълнение въз основа на издадени по реда на предходния текст изпълнителни листове”. Пълномощното е издадено за неопределен срок и важи до изричното му отменяне.

С договор- пълномощно от 28.05.2001г. /л.80 от т.д. №611/2007г. на ПОС/ изпълнителният директор на „Топлофикация Пловдив” ЕАД инж. М. Ц. У.е упълномощил ищцата „от името и за сметка на дружеството: 1. да завежда дела и да представлява дружеството в производствата по издаване на изпълнителни листове по реда на чл.237, б.”з” от ГПК във връзка с чл.109, ал.3 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност срещу длъжници-физически лица без тези, които имат качеството на предприятие по Закона за счетоводството/. 2. да завежда изпълнителни дела и да представлява дружеството в производствата по съдебно изпълнение въз основа на издадени по реда на предходния текст изпълнителни листове”. Пълномощното е издадено за неопределено време и важи до изричното му отменяне.

Не се спори по делото, че между ищцата и ответното дружество не е бил сключван договор за правна помощ с оглед процесуално представителство по образуваните изпълнителни дела.

Приложените по делото договори за правна защита и съдействие по изпълнителните дела са били съставени и подписани и за двете страни само от ищцата, но не и от представител на ответника, поради което от същите не възникват задължения за дружеството. Ето защо и предвид обстоятелството, че претенцията, с която е сезиран съдът, не е на договорно основание, а е за неоснователно обогатяване, всички изложени от пълномощника на ответното дружество доводи, свързани с представените по делото договори за правна защита и съдействие, се явяват неотносими към предмета на спора.

По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно- счетоводна експертиза, в което е даден опис на общо 800 изпълнителни дела, по които молбите за образуване на делата са били подадени от ищцата като пълномощник на ответното дружество и по които има извършени изпълнителни действия с участието на ищцата по времето, когато е действал договорът за правно обслужване между „С. и партньори” ООД и ответното дружество.

Видно от допълнителното заключение на експертизата, общият размер на дължимите на ищцата адвокатски възнаграждения за извършените от нея процесуални действия по изпълнителните дела съобразно чл.10, т.2 от действащата в процесния период

Наредба №1 от 01.10.1999г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 36339,19 лв., изчислен при извършено едно изпълнително действие и 39338,98 лв., изчислен при повече от едно изпълнително действие. Общият размер на дължимите на ищцата адвокатски възнаграждения за извършените от нея процесуални действия след 01.03.2002г. възлиза на 16000,46 лв., изчислен при едно изпълнително действие, и 16878,09 лв., изчислен при повече от едно изпълнително действие.

Поначало не се спори между страните, а и събраните по делото доказателства и заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза сочат, че ищцата, независимо от липсата на сключен договор за правна помощ, е извършвала действия на правна защита и процесуално представителство по посочените 800 изпълнителни дела в полза на ответното дружество. Посочените процесуални действия са породили правен ефект за последното, доколкото към момента на извършването им ищцата се е легитимирала като пълномощник на дружеството по силата на посочените по- горе пълномощни, издадени от законния му представител. При това положение се налага изводът, че ответното дружество е ползвало предоставените му от ищцата правни услуги по процесуално представителство, без да заплати дължимото за същите възнаграждение, т.е. налице е обогатяване на ответника, изразяващо се в спестяване на разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение. Това обогатяване на ответника е за сметка на ищцата, която не е получила следващото й се възнаграждение за извършената работа. Съгласно нормата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ето защо претенцията на ищцата за заплащане на дължимото й се адвокатско възнаграждение, с чието неполучаване е обедняла за сметка на ответното дружество, е основателна.

Обогатяването на ответното дружество, както и обедняването на ищцата, е поне в размер на минимално дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно Закона за адвокатурата. Съобразно чл.10 от действащата в процесния период Наредба №1 от 01.10.1999г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по изпълнително дело възнаграждението е: т.1- за образуване на изпълнително дело- 15 лв.; т.2- за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания- ½ от възнагражденията по граждански дела съобразно материалния интерес; т.4- за извършване на изпълнителни действия извън посочените случаи- 20 лв. В случая дължимото на ищцата адвокатско възнаграждение по процесните изпълнителни дела следва да бъде определено съобразно чл.10, т.2 от наредбата, тъй като претенцията на ищцата е именно за извършената от нея работа по водене на изпълнителните дела и извършването на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания на ответното дружество. В заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза вещото лице е дало два варианта за дължимото на ищцата адвокатско възнаграждение, като при първия вариант е сумирано дължимото адвокатско възнаграждение по посочените 800 изпълнителни дела, определено по реда на чл.10, т.2 от наредбата, а при втория вариант вещото лице е удвоило дължимия хонорар по тези от изпълнителните дела, по които има извършвани повече от едно изпълнително действие. Доколкото разпоредбата на чл10, т.2 от

Наредба №1 от 01.10.1999г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на дължимото възнаграждение за „водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания”, то определеният по този ред размер включва всички възможни и необходими процесуални действия по изпълнителното дело, които адвокатът би извършил, т.е. множество от действия, а не едно процесуално действие. Ето защо и при преценката за размера на обогатяването на ответника и обедняването на ищцата следва да се възприеме първият вариант от заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза, а не втория вариант, при който е бил удвояван дължимия хонорар по изпълнителните дела, по които са извършвани повече от едно процесуални действия.

С оглед обстоятелството, че по изложените дотук съображения съдът прие, че претенцията на ищцата спрямо ответното дружество е принципно основателна, следва да се обсъди направеното от последното възражение за погасяване на същата по давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Съгласно разпоредбата на чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва: с признаване на вземането от длъжника /б.А/, с предявяване на иск или възражение /б.Б/ и с предприемане на действия за принудително изпълнение /б.В/. Претенцията на ищцата спрямо ответното дружество е предявена по исков ред на 01.03.2007г., с което безспорно е била прекъсната давността на основанието, предвидено в чл.116, б.Б от ЗЗД. От страна на ищцата бяха наведени и доводи, че давността е била прекъсната в по- ранен момент с признание на вземането, направено от длъжника. За установяване на тези твърдения по делото бе разпитан като свидетел К. С.- син на ищцата и съдружник в третото лице-помагач „С. и партньори” ООД. От показанията на същия се установява, че ищцата му е споделяла, че след прекратяване на договора на

Разпечатката съдържа 40 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a11418a1-91d2-459e-acde-9b9a7a92c213