Решение № 2355 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2355 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20241110204016 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по е жалба на П. Г. Т., с ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 23-4332-033778/22.01.2024г., издадено от началник сектор в Oтдел „ПП” при СДВР, с което са и наложени адм. наказания, както следва: по ПУНКТ 1 – за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП и по ПУНКТ 2 за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ и е наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради това, че чл.179, ал.2 от ЗДвП и чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП си противоречат за условията, при които е станало процесното ПТП. Освен това се сочи, че първо другият водач не е спазил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата и направеното в нея искане за отмяна на наказателното постановление. Отново поддържа, че след ПТП другият водач не е спрял на безопасно място с цел установяване на щетите по двата автомобила, а след като това е станало на втория светофар след мястото на ПТП, жалбоподателката не е слязла от автомобила си и не е 1 отбила, тъй като другата участничка се е държала агресивно, а и жалбоподателката не била сигурна, че именно с нейния автомобил е реализирала ПТП малко по-рано.

Административнонаказващият орган – началник сектор в Отдел „ПП” при СДВР, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2023г. около 09:10 часа, в гр. София, на бул. „Никола Мушанов“, с посока на движение от бул. „Възкресение“ към бул. Овча купел, жалбоподателката П.

Г. Т. управлявала собствения си лек автомобил марка/модел ************ и след кръстовището с ул. „Добротич“, тъй като пред нея имало спряло превозно средство на градския транспорт, предприела маневра свързана с отклонение и навлизане в съседната лява пътна лента, с цел да го заобиколи, при което при отклонение на ляво по платното за движение реализирала леко ПТП с попътно движещия се от лявата й страна лек автомобил „**************, управляван от св. К. В. С., след което св. С. не е спряла, а продължила движението си. Тя първоначално не е имала възможност да спре, поради натовареното движение, а впоследствие решила да не спира и продължила движението си по бул. „Никола Мушанов“, подминала бензиностанция ОМВ, където е имала възможност да спре, а едва на светофара преди кръстовището с ул. „Блага вест“ е спряла на червен сигнал на светофара, при което зад себе си видяла лекия автомобил, управляван от жалб. Т. и след като го разпознала като автомобила, който при маневра отклонение на ляво по-рано е реализирала ПТП в нейния автомобил, изляла и потърсила отговорност на жалб. Т. за това и настояла същата да отбие встрани, за да попълнят двустранен протокол във връзка с настъпилото ПТП.

Жалбоподателката не била сигурна, че именно това е автомобилът, с който е реализирала ПТП малко по-рано и с оглед на агресивното поведение на св. С. решила да не излиза от автомобила си и продължила своето движение, след като светнал зелен сигнал на светофара. Св. С. завила на дясно по ул. „Блага вест“ и спряла, след което сигнализирала на органите на МВР и съобщила за настъпилото ПТП и за това, че другият участник е напуснал мястото на реализиране на същото.

На посоченото от св. С. място били изпратени двама служители на ОПП-СДВР, които след като взели устни и писмени сведения от св. С. и като огледали и установили щетите по нейния автомобил, а именно одраскване по дясната част на автомобила – два броя врати, два броя калници и задна броня, съставили Протокол за ПТП № 871364 /рег. №11520/ от 03.10.2023 г. и скица към него.

Въз основа на така установеното, след като са взети писмени сведения и от жалб.

Т., на 07.12.2023г. срещу нея бил съставен АУАН серия АД бл.№ 240990/07.12.2023г. от Цветан Харалампиев Цветков, на длъжност младши автоконтрольор в ОПП-СДВР, 2 в който описаното по-горе поведение на жалбоподателя било квалифицирано като нарушения по чл.25, ал.1 ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.

На същата дата бил връчен препис от АУАН на нарушителя Т., която го подписала, като в графата за възражение е посочила, че е дала декларация по случая.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление №23-4332-033778/22.01.2024г. от началник сектор в Отдел „ПП” при СДВР.

Изложените в него фактически обстоятелства по извършване на нарушенията са идентични на описаните в АУАН, както и дадената им правна квалификация. Същото е връчено на жалб. Т. на 20.02.2024г., а жалбата против него е подадена в ОПП-СДВР на 01.03.2024г.

Видно от приобщената по делото декларация от 07.12.2023 г., попълнена от жалб. П. Т., в същата тя е признала, че на 03.10.2023 г. именно тя е управлявала лек автомобил марка/модел ************, при реализиране на процесния пътен инцидент и реализиралите се обстоятелства след това, като потвърждава това обстоятелство и в дадените обяснения пред настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие.

Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, както и от гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели К. С. и Николина Т. и в обясненията на жалб. П. Т., като всички доказателствени източници по делото са еднопосочни и изцяло изясняват релевантните по делото факти и обстоятелства, описани по-горе. Съдът се довери на заявеното от жалб. Т. относно начина на реализиране на процесното ПТП и последвалите събития, доколкото изложените от нея факти принципно се потвърждават и от свидетеля К. С., като се различава само и единствено интерпретацията на тези факти от двете участнички в ПТП. Съдът дава вяра и на показанията на св. Николина Колева Т. - майка на жалбоподателката, която по време на случката се е намирала в качеството на пътник в лекия автомобил, управляван от дъщеря й - жалб. Т. и изложените от нея факти не противоречат съществено на изложеното от св. С. и жалб. Т..

Съдът кредитира и останалите приложени по делото писмени доказателства, от които се извеждат материалната и териториалната компетентност на контролните органи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

59, ал. 2 ЗАНН и от лице, което има правен интерес от отмяната на наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

Оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентни органи 3 материалната компетентност на началник сектор в отдел „ПП” при СДВР за издаване на атакуваното наказателно постановление се установява от представените Заповед № 8121К-13318/28.10.2019г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствие на един свидетел и на нарушителя, а непосредствено след това му е надлежно предявен и връчен. Като свидетел-очевидец в акта е посочена и св. К. В. С., макар и същата да не го е подписала, като в акта е посочено, че тя е дала декларация във връзка със случая.

Двата основни за настоящото производство акта са изготвени в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя, тъй като в него ясно са посочени времето, мястото, начинът на извършване на нарушенията, разпоредбите, които са нарушени виновно, както и вида и размера на наказанията.

Ясно и по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, са описани нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и са посочени нарушените правни разпоредби.

С оглед на изложеното, съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

По приложението на материалния закон, съдът намира следното:

Относно нарушението по ПУНКТ 1.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От така описаната и установена фактическа обстановка, безспорно се установява, че на 03.10.2023г., около 09:10 часа, П. Г. Т., като водач на МПС - л.а.

************, в гр.София, по бул. „Никола Мушанов“, с посока на движение от бул.

„Възкресение“ към бул. Овча купел и след кръстовището с ул. „Добротич“, предприела маневра отклонение на ляво по платното за движение, с цел включване в движението по съседната лява пътна лента, без преди това да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, предприела навлизане в лявата спрямо нея 4 пътна лента, без да пропусне движещия се по нея лек автомобил „**************, управляван от св. К. В. С. и реализирала ПТП с него, при което на лекия автомобил „************** са причинени имуществени щети - одраскване по дясната част на автомобила – два броя врати, два броя калници и задна броня.

С така описаното поведение жалбоподателката Т. е осъществила нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП, като съдът приема, че правилно наказващият орган е квалифицирал нарушението именно по този законов текст.

Жалбоподателката несъобразявайки поведението си с разпоредбата на чл. 25, ал.

1 от ЗДвП не е предвиждала, че ще реализира ПТП с движещия се в съседната /лява/ пътна лента лек автомобил, но е била длъжна и е могла да предвиди този резултат, с оглед на което това деяние е извършено при форма на вината небрежност /несъзнавана непредпазливост/.

Неоснователно се явява възражението за това, че св. С. е управлявала автомобила си с висока скорост, поради което не е успяла да спре, доколкото в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП е незаконосъобразно предприетата маневра от страна на жалб. Т., доколкото с каквато и скорост да се е движела св. С.

/като се има предвид, че по делото липсват обективни данни за скоростта, с която тя се е движела/, то процесното ПТП не би настъпило, ако жалб. Т. бе съобразила поведението си с разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП и преди да започне маневрата се беше убедила, че по съседната лява лента няма друго МПС и няма да създаде опасност за неговото движение.

В разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено административно наказание ГЛ О Б А в размер на 200 лв. за причиняване на пътнотранспортно произшествие поради неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне. В случая жалбоподателката Т. е предприела маневра отклонение наляво за да заобиколи спряло пред нея пътно превозно средство, навлизайки в съседната лява пътна лента, без да се съобрази с правилата за предимство, съгласно които е била длъжна да пропусне движещите се по тази пътна лента превозни средства и едва след това да навлезе в нея, което е станало причина за реализиране на процесното ПТП. Поради това съдът намира, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Същата предвижда наказание в абсолютно определен размер, поради което и съдът не разполага с правомощия по отношение размера на така наложената санкция, с оглед на което в тази част обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.