Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 15.02.2021, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 2507/2020
Вид
Решение № 230
Подписан
15.02.2021
В сила
10.11.2021
Състав
МАРИНА ХРИСТОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.81, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • Чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 186, ал. 1 б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал. 1, т.1, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.66, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 66, ал.2, т.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 230 гр. Бургас, 15.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: М. Николова при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 2507 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл.

186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

Образувано е по жалба на „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК: ***, със седалище: ***, представлявано от управителя С. Спасова, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК - 327-0046266/30.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-166/10.11.2020 г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която, на основание чл.186, ал. 1, т.1, б."а" от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски обект – ресторант „Инканто”, находящ се в ***, МОЛ „Галерия”, стопанисван от „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК: ***, за срок от 3 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

В жалбата е заявено твърдение, че вмененото на дружеството нарушение не е осъществено, поради което се оспорва установената фактическа обстановка. Сочи се, че не са били налице основанията на чл. 186 от ЗДДС за налагане на ПАМ, както и че предстои приемане на по-благоприятен закон, с който всички стоки, предлагани в заведение за бързо хранене ще се облагат с единна ставка от 9% и ще е налице хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Твърди се също така, че към момента на издаването на заповедта за ПАМ не е образувано административно-наказателно производство, поради което няма как да бъде изпълнено условието на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Иска се от съда да отменя заповедта като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител - адв. П=, която поддържа жалбата по изложените в същата съображения и ангажира писмени доказателства - справка за липса на задължения на дружеството към 28.10.2020 год. Оспорва твърдяното нарушение и сочи, че с изм. в ДВ бр. 104/2020 год. ставката е изравнена на 9%, считано от 01.12.2020 год. Пледира за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.

Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата, моли за потвърждаване на издадената заповед и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От съставения по повод на проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0046266/22.10.2020 год. се установява, че на 22.10.2020 година е извършена проверка на търговски обект – ресторант „Инканто”, находящ се в ***, МОЛ „Галерия”, стопанисван от „НЕОМАКС 09“ ООД. Проверката е започнала с легитимация на ОП /органа по приходите/. Контролната покупка на 2 бр. торта, на обща стойност 17.50 лева е била извършена на дата 21.10.2020 год. /предния ден/, преди легитимация на органа по приходите, като е поръчана храна за дома, за която е била издадена ФКБ № 00130380018/21.10.2020 год., в която е отразена сумата на тортата – 2 х 7.50 лева, общо 15.00 лева и сумата на доставката 2.50 лева, или всичко 17.50 лева. Плащането е извършено от Т. Лазова, на длъжност инспектор по приходите, като покупката е консумирана от органа по приходите. Проверката е продължила на следващия ден - 22.10.2020 година, с изваждане на дневен финансов отчет от ФУ в търговския обект. Установено е нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба

№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл.66, ал.2 от ЗДДС при отчитане на храна за дома, като същата е отчетена в група „Г” с 9%, вместо в група „Б” с 20% ДДС.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, на 30.10.2020 год., административният орган – Началник на отдел

„Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП е приел, че с посоченото деяние са осъществени признаците на административно нарушение на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 27, ал.

1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С оглед на това и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-327-0046266/30.10.2020 год., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – ресторант „Инканто”, находящ се в ***, МОЛ „Галерия”, стопанисван от „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК: ***, за срок от 3 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка. В мотивите на заповедта е посочено, че дружеството не е спазило разпоредбата на чл. 27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ – лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършва дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи, според вида на продажбите – в случая в група Б - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС.

Посочено е, че ненадлежното регистриране с неправилно прилагане на намалена ставка на ДДС от 9%, препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установят правилно дължимите налози от проверявания търговец. Излагат се и доводи относно определяне на продължителността на мярката – неотчитане на продажби, които се облагат с 20% ДДС, местоположение на обекта, средно-дневни обороти, както и размер на публичните задължения.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е обжалвана в срок по административен ред пред горестоящия орган. С решение № ГДФК-166/10.11.2020 г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. Решението е редовно връчено на упълномощено лице на 17.11.2020 год., а жалбата срещу нея е подадена на 27.11.2020 год.

По преписката е представен акт за установяване на административно нарушение № F577380/28.10.2020 година за установеното нарушение при проверката, като не са представени данни за издадено НП към 17.12.2020 година.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като решението е връчено на 17.11.2020 г., а жалбата е подадена на 27.11.2020 год. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК - 327-0046266/30.10.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-166/10.11.2020 г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал. 1, т.1, б."а" от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 27, ал.

1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски обект – ресторант „Инканто”, находящ се в ***, МОЛ „Галерия”, стопанисван от „НЕОМАКС 09“ ООД, ЕИК: ***, за срок от 3 дни, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

По въпроса за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните органи нарушение – неправилно отразяване на продажба по направена от органа по приходите поръчка по телефон за доставка на храна до дома, извършена на 21.10.2020 год., като отразяването е в група с дължимо ДДС 9%, вместо в група „Б” – 20% – нарушение на чл. чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба

№Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Съдът намира, че оспорената заповед е мотивирана, като са изложени мотиви, че ненадлежното регистриране с неправилно прилагане на намалена ставка на ДДС от 9%, препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установят правилно дължимите налози от проверявания търговец.

Заповедта е мотивирана и от гледна точка конкретната продължителност на наложената мярка. В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 3 дни, който е към законоустановения минимум. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е позовал на вида и тежестта на извършеното нарушение, местоположение на обекта, средно-дневни обороти, както и размер на публичните задължения, които към датата 26.10.2020 год. са били в размер на 5348.36 лева, а към 28.10.2020 год.

– 0 лева. Така определената продължителност на ПАМ от 3 дни, който срок е към законоустановения минимум, според настоящия съдебен състав отговаря на тежестта на установеното административно нарушение и при определянето му е спазен принципа на пропорционалност.

В производството пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните правила, като оспорената заповед съответства и на материалния закон.

С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 б. "а" от ЗДДС във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба

№Н-18/13.12.2006 г. на МФ, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл. 186, ал. 1 б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Член 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 изрично вменява в задължение на лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите като съгласно т.2 в данъчна група "Б" се регистрират стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. Самата Наредба №Н-18/2006 г. регламентира реда и начина за издаване на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал.1, т.1 б. "а" ЗДДС и при това административният орган действа в условията на обвързана компетентност.